От избелялата снимка ни гледа красив млад мъж.

Български офицер.

Летец.

Избрал смъртта на 27 години.

Поручик Димитър Списаревски.

Бил е вдъхновяваща личност.

Истински лидер.

На войниците си казвал: „Аз съм се венчал за България. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни.“

Служил е в състава на З-ти орляк в Божурище. Орлякът е водел бойни действия срещу американските бомбардировачи B-24 „Liberator“, които през 1943 г. хвърлят бомби над София. В тези бомбардировки са убити 4208 българи. Ранените са над десет хиляди.

На 20 декември 1943 по време на въздушен бой поручик Списаревски извършва самоубийствена маневра, като със самолета си се врязва в един от американските бомбардировачи.

Защо го е направил?

Защо се е самоубил?

Не знам с този жест колко български животи е спасил от бомбите. Но знам със сигурност, че е спасил нещо много по-голямо. Достойнството си.

А достойнството на Списаревски, макар и премълчавано дълги години от комунистите-безродници, винаги е било важна част от достойнството на българския народ.

След преврата през 1944 година Списаревски е обявен от каскетите за „фашистки пилот“. Името на този голям български герой не е било в учебниците. Макар че е жертвал живота си, за да спасява българи. Поетите по онова време не написали и един ред за него. Били заети да възпяват възторжено съветските терористи и правешкия цървул.

И каква ирония… след падането на правешкия цървул през 1989 година името на този велик българин отново е избутано срамежливо встрани, защото поручик Списаревски е свалил самолет на американците. Новите ни съюзници.

Така вървят нещата. Властите се сменят, Ганьо охотно предлага вечногостоприемния си задник на всички, които го пожелаят (стига да му дават пари), а снимките на героите избеляват.

Но споменът за поручик Списаревски ще живее вечно в сърцата на честните хора.

А един от американските пилоти, участвали в сражението на 20 декември 1943 година, казва:

„Дълго време всяка нощ ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не е камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е бил поручик и се е казвал Списаревски“.