Сутрешният водещ на Би Ти Ви попита трима известни родни финансисти в каква валута си държат спестяванията. И тримата отговориха, без да им мигне окото - в левове, разбира се!
Да задаваш такъв въпрос на банкер е все едно да попиташ папата дали има любовница. Или да питаш Меркози дали еврото ще се разпадне. Ами много естествено, че това е изключено.
Меркози е велик актьор
В момента се е вживял в ролята на Тартюф, който подава на дамата кърпичка, с която да прикрие деколтето си.
Щом се е стигнало дотам, че имената на френския и на германския лидер са се слели в общото име Меркози, значи, че между наивните въпроси и истинските отговори е прокаран крепостен ров, в който се размножават крокодили.
Този петък в Брюксел Меркози поставя пред лидерите на Европейския съюз един точно такъв въпрос - готови ли сте да подпишете
отказ от националния финансов суверенитет,
за да спасите еврото? Нормално е лидерите да отговорят - първо дайте промените черно на бяло, а после ще попитаме парламентите. По-наивните дори ще споменат нещо за референдум.
Но пътят им за маневриране вече е отрязан - в сряда европейският президент Ван Ромпой представи доклад, според който те (лидерите на 27-те държави) спокойно могат да се подпишат под радикални промени в Лисабонския договор без никаква ратификация от националните парламенти. С това взаимното лъготене достигна такива колосални размери, че Хитър Петър с неговата торба би онемял от възхищение.
Ромпой се позовава на това, че европейските закони имат власт над националните. Но пък именно през националните се създават европейските. Това опира до стария казус още от Френската революция дали един представителен орган може сам да конституира себе си. Ако може, то той не е представителен. Ако е представителен, значи не може.
Много ясно, че лидерите не могат да подпишат отказ от суверенитет на своя глава. Самият Лисабонски договор бе тежък компромис с демократичната легитимност. Заради него политическите елити отнеха правото на своите избиратели да решават подобни въпроси с референдум. Сега се оказва, че се отнема и правото на парламентите. А какво да кажем за Италия и Гърция, където премиерите бяха пряко назначени от Брюксел?
Едно време бе на мода лафът, че както една жена не може да е само малко бременна, така и една държава не може да е само малко демократична.
Сега ЕС доказа точно обратното - че не може да си само малко тиранин. Започнеш ли да отменяш демократичните процедури, неизбежно отиваш докрай.
Но ако един национален лидер подпише отказ от суверенитет, без да поиска ратификация от парламента, в повечето държави това е тежко криминално престъпление. А и такъв анекс едва ли ще струва повече от хартията, върху която е написан. Всеки парламент може да го денонсира, ако не този - следващият. Това ще създаде проблеми, които могат да се решат само с война. Представете си, че Германия притежава документ, който й дава правото на собственост върху някой гръцки остров в замяна на неплатени дългове. В същото време поредният гръцки парламент отхвърля валидността на тази хартийка.
Как ще завърши подобен спор?
 Едно време Уилям Завоевателя е използвал подобно пергаментче, за да нахлуе в Англия.
Някъде през лятото писах, че Георгиос Папандреу е на път да сложи край на политическата си кариера. Слава богу, той скочи в движение от влака в 12 без пет. Сега ще добавя, че ако заместникът му Лукас Пападимос подписва на своя глава всичко, което му поднася Брюксел, рискува някой ден да попадне в затвора. Търпението на нациите към диктатурата на Брюксел има своя предел.
Това е причината, поради която Саркози и Меркел мотаят спасяването на еврото вече две години. Саркози е откърмен с представата, че решенията трябва да се вземат от националните правителства, докато Европейската комисия трябва да играе ролята на секретариат. Берлин обаче настоява европейските органи да могат пряко да налагат закона в националните държави. Но тъй като френските банки имат нужда от немски пари, за да не фалират поради лошите гръцки кредити, сетете се кой ще надделее в края на седмицата. За французите националният суверенитет е като Марсилезата. Де Гол говореше за "Европа на нациите", а Хелмут Кол за "Съединени европейски щати". Когато преди 20 години Маастрихтският договор наливаше основите на еврото, французите романтично се надяваха, че общата валута ще ги спаси от тоталната доминация на могъщата германска марка.
О, санкта французикус
 Има цяла дузина икономически теории, които доказват как подобна "интеграция" неизбежно преминава в колонизация, в която метрополията постепенно изсмуква жизнените сили на перифериите. Но един французин никога не може да си представи своята велика нация като нечия периферия. Чак сега той взе да си припомня епохата на Бисмарк.
Ако Саркози подпише отказа от суверенитет, много интересно как това ще се отрази на президентските избори догодина през април. Ако не подпише, фалитът на две-три банки едва ли ще помогне на кампанията му. Може да се окаже, че Доменик Строс-Кан е бил най-малката му грижа.
Но важното е, че можем да сме напълно спокойни за нашия лидер. Каквото и да подпише той, парламентът ще го ратифицира. А и националният суверенитет у нас не е кой знае каква ценност. Само че опасността за правителството няма да дойде нито откъм националистите, нито откъм избирателя, а откъм финансовия елит. Това пролича през март, когато Бойко Борисов реши да се присъедини към пакта "Евро-плюс". Изведнъж медиите забравиха колко го обичат и го обвиниха, че е дал между 6 и 8 милиарда евро, за да спаси Гърция от фалит.
Това напомня въпроса към радио Ереван дали наистина в Москва на Червения площад раздавали москвичи без пари. Радиото отговорило - истина е, но не е в Москва, а в Ленинград, не са москвичи, а велосипеди и не ги раздават, а ги крадат. В случая не са 6 милиарда евро, а колкото дадем. И не са пари, а гаранции за кредити. И не сега, а когато влезем в еврозоната. Демек - никога. И накрая, целта на тези гаранции не е кредиторите да подаряват пари, а да получат острови без пари.
Защо елитът в България се дразни от идеите на Меркози? Защото сред тях е идеята за еднакви европейски данъци. Което ще рече край на плоския данък от 10 процента и много по-строг контрол за прането на пари през офшорките. Ето заради такава тирания българският финансов елит е готов още утре да напусне и Европейския съюз, и еврото. Нищо не ни пречи да се вържем за китайския юан.