В момента Партията на европейските социалисти (ПЕС) има нужда или от гробар, или от спасител. Коя от двете роли може да изиграе новият председател, г-н Сергей Станишев?
Че ПЕС е в упадък, е очевидно. След като изтърваха Испания, социалистите ръководят едва 3 европейски държави, а по-правилно е да се каже 2, тъй като новият гръцки премиер е безпартиен експерт. Техният основен опонент - Европейската народна партия (ЕНП), ръководи 17 правителства.
Официално досегашният председател на ПЕС Пол Расмусен подаде оставка поради здравословни причини. Но тъй като Расмусен е датчанин, вероятно е да си е дал сметка, че под неговото ръководство евролевицата потъва безвъзвратно. Скандинавците имат

досадния навик да гледат критично на себе си,

което се дължи на дългите депресивни нощи през зимата. Расмусен едва ли е в прекомерен възторг от факта, че по време на неговото председателство ПЕС се изложи на два вота за Европейския парламент и освен това падна от власт в Германия, Великобритания, Швеция, България, Унгария, Словакия, както и във Франция малко по-рано. В Италия пък се провали присъдружната партия на Романо Проди - успя да управлява само две години и постла червен килим за връщането на Берлускони. Да не забравяме, че Арабската пролет изрита от властта двама видни члена на Социалистичекския интернационал - президента на Египет Хосни Мубарак и на Тунис Бен Али. Както е известно, Социалистическият интернационал е шапката на ПЕС. Вярно, Мубарак и Бен Али стояха малко странно в една компания с Расмусен или Блеър, но може би болестта на левицата е в нейната неограничена адаптивност.Израз на лявата криза е и самият избор на Станишев за временен ръководител. Сред спряганите за този пост бяха Тони Блеър и Дейвид Милибанд, Фелипе Гонзалес, Хосе Сапатеро, Герхард Шрьодер, Мартин Шулц - все европейски нотабили. Фактът, че се спряха на лидера на най-незначителната партия, означава едно - истинският сблъсък е отложен за догодина. Това е временно примирие или може би бягство от отговорност.
Разбира се, историята дава редица примери, когато

временният лидерски компромис се е оказвал постоянен

Най-знаменитият случай е кардинал Дрюез, който през 1316 година е избран за папа Йоан XXII в Лион. До този момент конклавът от 23 кардинали твърдо отказва да избере нов папа.
Филип дьо Поатие, принц и престолонаследник, ги примамва да отслужат литургия в доминиканския манастир в града, след което зазижда вратите и прозорците и заявява, че няма да ги пусне, докато не изберат папа. Кардинал Дрюез си придава вид на човек, който е с единия крак на оня свят, едва ли му остава и месец живот. По онова време средната продължителност на живота е 50 г., а Дрюез е вече на 67. Кардиналите се спират на него, тъй като вярват, че това е много временно решение. След избора новият папа скача пъргаво от смъртното ложе и заема престола на св. Петър още 18 г., надживявайки почти целия конклав.
Макар и още съвсем млад, Станишев явно има някои от качествата на Йоан XXII. Когато Първанов стана президент, той го посочи за свой наследник. След това Расмусен се оттегли и също го посочи за наследник. Това показва, лидерът на БСП умее да се харесва на началниците, точно както Дрюез е бил любимец на френските крале. Колко жалко, че Станишев не е католик. Папа Бенедикт XVI сигурно вече го е посочил за свой заместник.
Впрочем същото качество имаше и Горбачов, който бе харесан и калесан за свой наследник лично от Андропов. Но когато Горби стана генерален секретар на КПСС,

той се оказа без началство. Трагедия!

Воден от инстинктите на своята кариера, той припозна началството в Рейгън и Тачър и веднага успя да им се хареса. Може да се каже, че ако нещо погреба комунизма, то е че той възпитава в кадрите умението да се харесват на вишестоящите. Това разбира се е шега, да ме извини Сергей Станишев. Но ПЕС в момента е потъващ кораб именно по същите причини - неговите лидери си опитаха да се харесат на наследниците на Тачър и Рейгън. Затова днес, когато е изправен пред бездната, ПЕС има въпиюща нужда от лидер, който да не се харесва на десницата. Да се харесва на по-бедните, а не на по-богатите.
В Гърция потомственият социалист Папандреу се опита да се хареса на европейския финансов елит и веднага спря да се харесва на гръцките профсъюзи. В един момент се усети, че е скаран със собствения си електорат. Вместо да воюват срещу Нова демокрация, своя естествен класов враг, гръцките работници и селяни обявиха война на ПАСОК, своята лява партия - майка. Папандреу предложи референдум за неолибералните "спасителни мерки" и собствената му партия го изрита от стола.
В Италия властта на плутократа Берлускони агонизира дълго и мъчително, но социалистите не предложиха никаква алтернатива. В крайна сметка Берлускони бе свален от германската канцлерка Меркел. Тя назначи за губернатор на Италия Марио Монти, платен чиновник на световния финансов и корпоративен елит. Вместо да изригнат като Везувий, социалдемократите въздъхнаха с облекчение, нали няма да им се налага да поемат отговорността за фалита на Италия и пълната загуба на суверенитет.
Италианският президент Джорджо Неполитано, бивш виден марксист, лично назначи Монти за пожизнен сенатор. Както вече писах в "24 часа", това е все едно Маркс да ръкоположи Ротшилд.
Стремежът на социалистите да се харесат на Брюксел, ги превърна от лидери в в слуги. Те приеха диктатурата на европейската бюрокрация - и се оказаха врагове на демокрацията. Приеха еврото и станаха противници на националната държава. Приеха неолибералното затягане на коланите и обявиха война на профсъюзите. В крайна сметка
огромните електорати на ПЕС
започнаха да се разбягват

във всички посоки - било към зелените партии, било към националистите, било към новата левица, която започна да къса живо месо от партиите на класическите социалдемократи.
Разбира се, Станишев едва ли може и трябва да играе ролята на европейски ляв визионер. От него се очаква да бъде по-скоро незабележим и скромен администратор, подобен на европейския президент Ромпой.
Още повече, че подобно на Тони Блеър Станишев е по-скоро част от проблема, отколкото част от решението. Лично той въведе най-дясната и либертарианска данъчна система в Европа, с което временно се хареса на либертарианците, кръга "Глобална България" и Буш. Ако има ляв лидер, който да е довел "Третия път" до абсурда, това е лидерът на БСП.
А и преди да промени нещо в европейската левица, Станишев би трябвало да организира ляв идеен завой в БСП, след което да го докаже на избори. Уви, това още не се е случило. Днес сме свидетели на стачки и демонстрации на земеделци, пенсионери, железничари, дори профсъюзите се събуждат от летния сън. Какво липсва в картината? Липсва БСП. Столетницата остава някак си встрани, пасивна, отчуждена, а и нежелана от своя естествен електорат. Тя е заложница на ПЕС и на Брюксел.