Няколко пъти гледам по сутрешните блокове как синият депутат Михаил Михайлов зове шефовете на СДС и ДСБ да си хвърлят оставките, за да могат по-младите и по-румени сини активисти да основат една нова, единна и свежа дясна партия.
Г-н Михайлов е интелигентен човек и аз го уважавам, но в него има нещо, което не ми се връзва. И това е неговият костюм. Той е елегантен и му стои добре. Това е
униформата на всеки десен консерватор
Но тази униформа някак не се връзва със спомена за синята идея. Пред очите ми все още са онези брадати и невчесани чешити, които основаха СДС.
Те бяха пременени така живописно, че спокойно можеха да седнат на тротоара и да протегнат ръка.
Вижте ги на старите снимки, приличат на аржентински имигранти.
Обаче онези гаучовци изкарваха милиони хора на площадите и ги подкарваха с мегафони, както овчарят завръща огромното стадо с кривака. Не си спомням да съм чул от тях десни консервативни идеи. Напротив, те минаваха за социалдемократи, а най-вече за демократи. А тълпите, доколкото си спомням, искаха да съборят елита и да получат социална справедливост. Това дясно ли е?
Много вода изтече оттогава, но историята доказа, че между скъпите костюми и синия електорат има някаква непоносимост. Колкото повече "Армани" и "Хуго Бос", толкова по-малка реколта на изборите.
Ако не се лъжа, СДС реши да стане единна дясна и консервативна партия приблизително по времето, когато Виденов си подаде оставката на конгреса на БСП. Тогава червените милионери вдигнаха ръце от Столетницата и временно заложиха на СДС. Уви, дясното птиче не се задържа на седесарското рамо. Четири години по-късно милионерите прехвръкнаха към НДСВ и повече никога не се върнаха.
Сините обаче си останаха доброволни
 заложници в партията
 на богатите европейци
- Европейската народна партия, те се кичеха с консервативни християнски ценности, пишеха някакви харти и все повече и повече флиртуваха с небитието.
Големите десни западни фондации така ги захлебиха, че те просто забравиха в каква държава живеят и какво очакват широките седесарски маси от тях. Вярно, част от синия елит сериозно забогатя и започна да се изживява като аристокрация. Но какво общо има това със сините запалянковци?
СДС бе заченат от леви дисиденти, но измина дълъг път по смяна на пола, докато накрая попадна в ръцете на ултрадесен либертарианец и пазарен фундаменталист - г-н Мартин Димитров. Докато израстваше идейно в Института по пазарна икономика, той пишеше бюджети за закриване на държавата. Той бе един от идеолозите на 10-те процента. Ако ви трябва десен апостол - той е човекът. И наред с това е млад, модерен, интелигентен - точно какъвто търси Михаил Михайлов. Защо тогава да му се иска оставката?
 Проблемът не е в човека начело на СДС. Проблемът е в ситуирането на тази партия. Докато е в крайнодясно, по-добър от Мартин тя няма да намери. Но проблемът е, че тук за нея повече хляб няма.
 Или трябва да потърси по-гостоприемни пасища, или утре костите й ще се белеят в политическата пустиня.
Дясното е идеология на елита. Елитът на България има червени корени. Това е положението. Тука е така. Може да го обяснявате с червена конспирация, с еврейски заговор, с козните на илюминатите, но това не променя нещата. Който не скача, е десен, а не обратното.
Вече писах многократно, че чрез ГЕРБ червеният елит зае своето естествено място в центъра на дясното. Разположи се като в бащиния си дом, защото наистина е такъв. Тук той получи легитимация и от избирателя, и от ЕНП, и от Чичо Сам. Край тази трапеза на опашката за кокал вече чакат много по-симбиотични малки партии - РЗС, "Атака", ВМРО и каквото още успее да изджафка. За сините просто няма място, те са като котка сред кучетата.
 Но няма страшно - кризата е възможност, както били казали китайците. Изхвърлени на улицата, сините партии би трябвало да се огледат какво става по света и у нас. А по света става това, че капитализмът на Рейгън и Тачър вече агонизира. На негово място се ражда съвсем нов капитализъм, който все още си няма ексклузивен представител за България. Това би могло да е новият и много по-достоен поминък на сините. За новия капитализъм ще пиша по-нататък, но това със сигурност не е капитализмът на 10-те процента плосък данък.
Ако не се лъжа, хората, които изпълваха площадите навремето, искаха истинска демокрация. Те и до днес не са я получили. Защото СДС попадна в прегръдките на батковците от ЕНП и веднага се обърна против най-важните инструменти на истинската демокрация - референдумите, мажоритарните избори, избирането на съдии, прякото избиране на президента и така нататък, и така нататък. Партиите в ЕНП винаги са се борили да ограничат демокрацията. Просто такава е тяхната историческа роля. Те анатемосват всичко, което е мило и драго за истинския седесар.
Затова сините няма да прокопсат, докато остават на софрата на ЕНП. Както обичаше да казва Рейгън, СДС има среща със съдбата. Тази съдба е извън редиците на европейските консерватори.
Бившите сини симпатизанти търсят либерална реформаторска партия. Ако е нужна неизползвана политическа дума, бих предложил "прогресивисти". В американската история това е идейно движение, започнало с Теодор Рузвелт.
С написаното дотук смятам, че изпълних гражданския си дълг към СДС/ДСБ и вече мога да се върна към старата си любов - БСП.