Шъ пииш бурените до нова година и после шъ додиш в манастира да та видя

Лечителят, спасил Левски след операция на корема - първа част на историята четете тук.

Тогава Калчев предлага нов метод за лечение. Билките да се приемат през устата по малко прилагания до този момент метод, известен във фитотерапията като "мацерация" или студено извличане на полезни вещества без варене или запарване.

Нека кажем по няколко думи за

трите метода

за лечение

Първи метод: Билките се слагат в тенджера с вода, поставят се на гореща печка и се оставят до пълно завиране, след което престояват известно време според рецептата и съдът се снема от огъня. Билките се охлаждат, течността се прецежда и се пие пак според рецептата. Хубав метод, но известна част от полезното вещество в лечебните растения излиза под формата на пара още при варенето.

Втори метод: Тенджерата се оставя да заври с вода, без да се поставят билките вътре. След затоплянето на течността до кипване съдът се маха от печката, като

тогава се поставят билките

до изстиването на водата. Отново следва прецеждане и пиене. Също хубав метод, но водата без топлина бързо изстива и част от полезните вещества от билката остават в нея.

Трети метод: Билките се нарязват на ситно, поставят се в подходящ съд, може и шише, заливат се със студена вода, престояват според рецептата, прецеждат се и се пият. Основен недостатък – част от

полезните вещества не се разтварят,

ако не се изчака срокът съгласно рецептата. Понякога заради някои от съставките билките трябва да престоят до 12 часа. Основно предимство – могат да се приготвят в движение без печки, огън и тенджери. Това, което е било нужно и на Левски. За да се потвърди написаното дотук, Михаил Петров отново се позовава на Христо Иванов-Големия: "Той си носеше (Левски) едни бурени в дисагите и като слези от коня, щъ ги натроши на дребно, докато са нагорчат и след това ги пиеше от едно шише с голямо нежелание, щот бяха много горчиви. Знаех имената на тез буренаци, но ги забравих. Шъ трябва да отида до Ловеч, там ги знаят.” Тук искам да коригирам съществено Големия, защото той не е разбрал, по-скоро не е видял какво точно става. Левски би трябвало да е имал две шишета. Като слезе от коня, нарязва билките на дребно, слага ги в шишето, налива вода и по този начин си осигурява билковата настойка за следващия ден.

След това вади второто шише, което е приготвил от предишния ден, и пие от него.”

Михаил Петров

задълбочава своите проучвания,

черпейки от многобройни източници. Цитира и народния лечител Петър Димков, който години по-късно е запитан каква ще да е тази билка, която е пиел Апостола.

Димков, гадаейки точната рецепта, предлага, без да е много сигурен, че една от тях може да е била хайдушкото биле или както е разпространено сред народа – ранилист. "Нека кажем няколко думи за тази билка – пише в своето изследване Петров. – Още през 63 г. пр.Хр. Антоний Муса – лекарят на император Август, твърди, че тя може да излекува 47 различни заболявания.