След 2 години почти непрекъснати локдауни в света заради пандемията международен екип от учени направи анализ какъв всъщност е техният ефект. Изводът им е повече от изненадващ - те са намалили смъртността едва с 0,2%.

Още в началото прогнозите на изследователи от Imperial College London сочеха, че затварянията ще ограничат фаталните случаи с до 98 процента.

Новото проучване е дело на трима изследователи. Първият е професорът от университета "Джонс Хопкинс" Стив Ханке - основател и съдиректор на Института "Джонс Хопкинс" за приложна икономика,

глобално здраве

и анализ на бизнеспредприятията. Той имаше съществен принос за въвеждането на валутния борд в България като съветник на президента Петър Стоянов. Другият автор е Йонас Хърби - специален съветник в Центъра за политически изследвания в Копенхаген, Дания. Третият изследовател е Ларс Йонунг - почетен професор по икономика в университета в Лунд, Швеция. Той е бил председател на Шведския съвет за фискална политика и съветник в Еврокомисията.

Тримата правят метаанализ на данните на 18 590 проучвания, посветени на локдауните по света. От тях едва 34 стигат до извода, че блокиранията намаляват смъртността.

Останалите потвърждават тезата, че нефармацевтичните интервенции като ограничаването на вътрешното движение, затварянето на училищата, предприятията, международните пътувания имат малък или никакъв ефект върху смъртността, свързана с COVID-19.

Затова изводът на изследователите е, че политиките, чрез които се налагат локдауни, са необосновани и трябва да бъдат отхвърлени като инструмент при подобна пандемия като сегашната.

Учените правят преглед на широк кръг от мерки от 2020 г. в 186 държави.

Заключението е, че “блокирането в Европа и Съединените щати намалява смъртността от COVID-19 средно с 0,2%”.

Изследователите разглеждат детайлно и ефективността на различните мерки, но изводът им отново е шокиращ: “Няма доказателства, че блокирането, затварянето на училища, затварянето на границите и ограничаването на събирания има забележим ефект върху смъртността от COVID-19”.

Така екипът въз основа на данните прави заключението, че блокиранията не са имали почти никакви здравни ефекти, но за сметка на това са довели до огромни икономически и социални разходи.

“В резултат на това локдаун политиките са

необосновани

и трябва да бъдат отхвърлени като инструмент при пандемия", смятат учените. Според тях поведението на правителствата е било продиктувано от политики, "инициирани в съседни страни, а не от тежестта на пандемия в собствените им държави".

“Накратко, не тежестта на пандемията е причина за налагането на блокиране, а по-скоро склонността към копиране на политики, инициирани от съседни страни”, е изводът на тримата изследователи.

Учените се концентрират върху проучванията, посветени на

опита на Швеция

Там населението е предупредено за опасността, забранени са големите събирания и не се налагат локдауни. Изводът е, че когато се прави необходимото - има ефект, но ако се налагат по-големи ограничения от тези - няма.

Седмица след седмица изследователите проследяват смъртността в САЩ и Европа по време на локдауните и я сравняват с тази при разхлабването на мерките.

Какви са изводите от изследването, четете тук и тук.