Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Надмощието в жива сила решава битките до средата на ХХ век

Pусия разполага с достатъчно части за офанзива на границата с Украйна, войниците в района са над 100 000, гласи преценката на САЩ за кризата на деня.

Макар и внушителна, подобна цифра изобщо не е учудваща, тъй като в историята едва ли има друга страна, която да е мобилизирала толкова жители в многобройните войни, които е водила.

Холандско-американският историк Хендрик ван Лун в своята популярна книга "История на човечеството" пише за тази невероятна способност на руснаците да мобилизират

невероятни множества от хора

и да ги изпращат на война.

Разбира се, още от древни времена численото превъзходство невинаги е означавало сигурна победа. Един от най-знаменитите случаи е с битката при Гавгамела, където Александър Македонски с 47 000 души - лека и тежка пехота и кавалерия, е успял да разгроми огромната армия на могъщата Персийска империя, която според древните автори била съставена от между 250 000 и 1 млн. войници. Макар съвременните оценки за броя на воювалите да са далеч по-скромни, все пак подвигът на младия македонски цар е останал бляскава легенда през вековете.

С изобретяването на огнестрелните оръжия първоначално численият състав на войските добива неимоверно голямо значение. Нарастват и жертвите. Ненапразно по време на Възраждането в Европа видни руски интелектуалци се възмущават как собствените им царе и царици са били склонни да доставят неограничено количество руски селяни, които да се бият като наемници на една или друга страна в Европа. Оказва се, че в един знаменатален случай дори Екатерина Велика е

предложила

да даде армия

на дребен германски благородник срещу съседно графство само за да може да се сдобие с рядко бижу, което той притежавал.

По принцип Съветска Русия, а преди това и Руската империя открай време се славят с възможностите си да осигуряват почти неограничен човешки ресурс на бойното поле. В тази връзка една от "тайните" на спечелването на най-големите битки във Втората световна война е, че те са се водили с ясно изразено числено превъзходство за армиите на Сталин.

Особено през Втората световна война Съветският съюз побеждава в

най-известните стълкновения

с голямо превъзходство в жива сила и техника. Например в решителната битка за Курск при цялата офанзивна операция "Цитадела" германците разполагат със 780 900 войници спрямо 1 910 000 съветски. Съотношението при танковете е било 2928 срещу 5128, а при оръдията и минохвъргачките - 9966 към 25 000, все в полза на съветската страна.

Но освен тези предимства СССР тогава има и друго важно преимущество - плановете на Третия райх за изненадващата атака тайно са доставени на руснаците от англичаните благодарение на разгадаването на кодовете на шифриращата машина "Енигма".

Чувствително превъзходство

по отношение на броя на войниците има Съветската армия и в битката за Сталинград, която на практика обръща хода на войната. В началото, през юли 1942 г., защитниците на града са били 540 000 срещу 270 000 на Вермахта. Подобно е съотношението на силите и в бойната техника с изключение на самолетите, при които германците имат превес.

Вече през ноември 1942 г. двата тоталитарни гиганта се сражават с милионни армии - съответно нацистка Германия с 1,01 млн., а Съветският съюз - с 1,14 млн. души. В същото време в хода на ожесточените битки, контраофанзивата и обкръжаването на армията на фелдмаршал Паулус жертвите на съветските сили в боя достигат 1,1 млн. души, докато тези на силите на Оста по различни преценки са около 800 000, от които около 400 000 германци.

В крайна сметка, както отбелязва германският генерал Курт фон Типелскирх, и двете воюващи страни понасят тежки загуби, но германските натежават повече предвид по-големите човешки резерви на СССР.

На солидно преимущество в жива сила при война разчитат и други страни. Един от най-известните примери е с Китай по време на Корейската война. Тогава под командването на ООН НАТО изпраща войски срещу комунистите, които са нападнали и превзели почти целия Корейски полуостров.

Водени от ген. Макартър, американските и останалите съюзнически сили правят

десант в Пусан

и след това успяват да изтласкат севернокорейците. Във втората фаза обаче, под претекст че се бият "доброволци", Китай се намесва във войната, като изпраща общо 2,97 млн. войници.

Към тях има и около 20 000 съветски военни, предимно пилоти, които управляват китайски изтребители. Когато с одобрението на Сталин войските на Мао нападат американците, те са с огромно числено превъзходство. Последвалите описания на битките, някои от които са в съотношение 6:1, говорят ясно колко е важен броят на воюващите за изхода на бойните действия. Оказва се, че въпреки че силите на НАТО са много по-модерно въоръжени, когато срещу един боец с автомат излязат шестима китайци, макар и

въоръжени

с винтовки,

то обикновено последните вземат превес.

Разбира се, цената в подобен неравен бой е огромният брой жертви. Затова и тогава от 1,45 млн. мобилизирани китайци в помощ на 266 хил. севернокорейци, общите загуби на комунистическите сили в кървавия конфликт възлизат на над 1,55 млн. убити или изчезнали войници, между които е дори синът на Мао Дзедун. От своя страна жертвите на южнокорейската армия и САЩ заедно с другите страни, изпратени под командването на ООН, се пресмятат на около 335 хил. души. В тези

внушителни цифри на загиналите,

разбира се, не се включват цивилните, които са много повече.

Но всичко това е история. Според съвременните концепции за водене на война техническите постижения и модерното въоръжение до голяма степен са изместили значението на живата сила в боя.