Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Рекордьор сме по мобилизация, а сега едва събираме батальон

"Kоя държава в съвременната история е мобилизирала най-голяма армия като процент от населението си?" Този въпрос поставя неотдавна световната социална мрежа за обмен на знания Quora. "България през Първата световна война", отговаря категорично на този въпрос Амир Абела от Филипините. В подкрепа на твърдението си потребителят от далечната островна държава е цитирал и точни данни: "През Първата световна война България мобилизира общо 1,2 млн. души (1,25 млн. по други източници). Не забравяйте, че България влиза в Първата световна война с население

едва 4,8 млн. души 1,2 млн. представляват 25% от населението на България през 1915 г., така че цифрата наистина е огромна."

За по-голяма яснота любителят на историята не само е сложил оцветена снимка на наши военни от онези години, но си е направил труда да изчисли и някои впечатляващи сравнения. Според тях излиза, че ако СССР беше мобилизирал такава част от населението си през 1941 г., армията му би наброявала 49 млн. войници. За САЩ при подобно военизиране към същата година се получават 33 млн., а за Обединеното кралство с неговото 44-милионно население към началото на Втората световна война (без колониите) армията би наброявала 11 милиона души.

На фона на тези наистина впечатляващи данни за живата сила на армията ни в миналото в момента България има трудности да подготви батальон, с който да се включи в общите усилия на НАТО за "демонстрация на възпиращ потенциал" заради заплахата от руска инвазия в Украйна. Решението на българското правителство е тази бойна част да бъде на територията на страната, но към нея да могат да се "добавят способности от други страни".

В тази връзка министърът на отбраната Стефан Янев уточни, че България цели да подобри отбранителните си възможности, като увеличи броя на

военните учения

Той каза, че за целта ще бъде използвана "батальонна бойна група от български войски с българско командване", който да участва в общото усилие в рамките на НАТО за "демонстрация на възпиращ потенциал".

"Батальонът ще бъде тук, но ще увеличи темпа на подготовка за различни видове сценарии. Не предвиждаме планове този контингент да отиде извън територията на България", каза военният министър Стефан Янев от трибуната на парламента. По-рано, на 26 януари, в интервю за БНТ той подчерта, че батальонът ще бъде съставен от "най-много 1000 души".

В допълнение министърът добави, че във връзка с образуването на този контингент ще бъде "дадена възможност недостигащи способности да бъдат заети при желание и възможност от други страни".

Дефицитите в

българския батальон за учението на НАТО ще бъдат попълнени от съюзническите сили. Това обясни на свой ред премиерът Кирил Петков в Брюксел. "Рамковата държава ще бъде България. Това означава, че батальонът ще бъде български. В този батальон обаче, понеже не сме инвестирали правилно през годините, има дефицити. Тези дефицити ще се попълнят от съюзнически сили", каза той.

България ще постави като приоритет позиция за деескалация на напрежението между НАТО и Руската федерация във връзка със струпаните руски войски по границата на Украйна, стана ясно още от

официалната позиция

на управляващите във връзка с кризата.

Но наистина е учудващо, че за един век, след като вече сме членове и на НАТО - най-мощния военен съюз в света, сме стигнали дотам, че да изпитваме трудности при набор за войници дори за едно боеспособно подразделение от максимум 1000 души.

Иначе навремето, когато България влиза в Първата световна война, на 23 септември 1915 г. в страната е обявена обща мобилизация,

а на 14 октомври войските й вече настъпват в Сърбия.

В манифест цар Фердинанд заявява, че "Европейската война клони към привършване", а българският народ е призован да помогне за "освобождението на поробените наши братя от сръбско иго". Към онзи момент войската ни разполага с 15 908 офицери, 600 772 подофицери и войници, въоръжени с 5069 пистолети и револвери, 383 072 пушки, 9513 карабини, 248 картечници, 1211 оръдия и 19 000 саби. В хода на войната през редовете й преминават общо около

1,2 млн. български мъже,

като към 1 септември 1918 г. тя наброява 855 175 офицери и войници, а неин главнокомандващ е бившият военен министър ген. Никола Жеков.

За съжаление, както е известно, рекордната мобилизация, която постигаме, не ни помага много. Ние не само губим в Първата световна война, а даваме също и рекорден за населението си брой жертви - общо 266 919 убити, ранени и изчезнали при бойните действия.

Все пак в наши дни актуален остава въпросът какво прави България в случай на война и кой би трябвало да се мобилизира, след като задължителната наборна казарма отпадна през 2007 г.?

Обявяването на военно положение е уредено в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Това става с указ на президента или с решение на депутатите от Народното събрание. Гражданите се информират по всички средства за масово осведомяване. Военно положение се обявява в два случая - ако има нападение срещу страната ни или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения. При внезапно въоръжено нападение пък не се чака обявяване на военно положение. Тогава незабавно се предприемат мерки.

Не дай си боже, но в случай на война ще бъдат мобилизирани всички мъже и жени от 18 до 55 години, които обаче са

преминали

военно обучение

Това са хората, служили в армията, изкаралите наборно или доброволно военно обучение. Задължително се мобилизират и редки специалисти като лекари.

В България има два вида резерв - доброволен и запас. За доброволния е определено да бъде от 3000 души и в него влизат хора, които сами са пожелали да минат курс на обучение за начална или специална военна подготовка.

То продължава един месец, след което се полагат изпити, клетва и тогава

доброволците се зачисляват

към резерва. Всяка година те минават на допълнителни курсове, а за усилията си получават веднъж в годината една месечна заплата в размер, отговарящ на специалността, която имат.

В момента броят на хората, които отговарят на условията за мобилизиране, е достатъчен за нуждите на страната, но след броени години ще стават все повече тези, които не са служили, нямат военна подготовка или са над 55 години. Тогава нуждата от запълване на доброволния резерв ще стане по-голяма.

Въпреки че страната ни е подготвена за военни действия, днешната война ще бъде много по-различна от тази, която сме виждали по филмите от Втората световна война например, твърдят специалистите.

Специално за България тя ще бъде война на въздушни удари по определени точки, в която ще имаме основна задача да пазим обекти като АЕЦ "Козлодуй", големи инфраструктурни обекти, магистрали, структуроопределящи заводи и големи градове.

При евентуален военен конфликт България като член на НАТО може да разчита и на допълнителна помощ от всички останали държави членки. Според чл. 5 от Вашингтонския договор, ако една страна - членка на НАТО, бъде нападната, всички други трябва да я подкрепят. По тази причина от 12 май 2016 г. страната ни е

под ракетния

щит на НАТО

Северноатлантическият пакт използва мрежови сензори и приемници, които засичат изстрелването на ракетите и определят накъде са насочени. Те са разположени както в морето, така и на суша. Допълнително за прехващането на вражески ракети се използват и специално предназначени за това сателити. След което най-добрият възможен прехващач неутрализира вражеската заплаха още докато тя се намира във въздушното пространство.