Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Комунистите молят Асен Николов за памук и го осъждат на смърт

До края на живота си големият индустриалец и филантроп е изгнаник в Аржентина

Докато е в Египет за сделката, го предупреждават, че Народният съд го издирва

В предишния брой ви разказахме за бащата на индустриалеца Асен Николов, който събирал четата на Христо Ботев. Малкият Асен бил толкова умно и будно дете, че цялото село му събрало пари, за да учи в Белгия. Там младежът се запознава с красивата и богата белгийска аристократка Маргарета Степарг. Когато решават да се оженят, дядо й казва на българина, че ще му помогне финансово, но само когато види, че той е пробил в бизнеса сам. Асен има възможност да остане в Белгия и да води охолен живот с Маргарета, но той отказва, защото не може да излъже хората от ловешкото село Микре. Белгийската благородничка решава да го последва в България. В началото е трудно, но Асен има точен план как да развие бизнеса.

През 1926 г. фабриката на АД „Текстил” произвежда 31 192 250 м памучни тъкани на стойност 788 274 816 лева, като чистата печалба е 19 000 000 лева. През 1928 г. фабриката произвела 6 070 000 м памучни тъкани, което било достатъчно да задоволи половината от българския пазар. Според вестник „Индустриална България” фабриката на АД „Текстил” до 1928 г. се превръща в най-голямото текстилно предприятие по обем на продукция не само в България, но и на Балканите. Производствените сгради са разположени на 12 000 кв. м. Във фабриката работят 1068 работници: 77 в бояджийския цех, 33-ма в предачния, 35-има в спомагателния и 991 в тъкачния цех.

Дружеството набира своите работници главно измежду бедното население от Шуменски, Търновски, Русенски и др. окръзи, отдалечени от Варна. Основната цел била работниците да не бъдат в близък контакт със своите роднини. Работниците от Варна били надзиратели и ръководители на производството. Специални агенти на дружеството обикаляли Северна България и сключвали с млади момичета договор за работа в продължение на две години. През този период работничките не можело да напускат фабриката. Според договора, след като са се трудили две години, те получавали една шевна машина и няколко метра плат.

Останалото възнаграждение им се удържало за работнически стол, горно и долно облекло, пансион и др. При напускането работничките получавали и спестената сума. При тази организация и заплащане предприятието се финансирало от безлихвените работнически спестявания.

На работа се вземат обикновено 15-16-годишни момичета. Те живеят във фабричния пансион, като нямат право да излизат извън двора на фабриката освен по Великден и Коледа, когато посещават групово църквата. Спалните помещения са 4. Работният ден продължава над 8 часа. Условията за работа и живот са много тежки. В спомените си Руска Борисова Георгиева от село Сталийска махала, Ломско, разказва: „Бях на 12 години. Законът забраняваше да се използва детският труд, затова сестра ми, която беше шест години по-голяма от мене, ми помагаше. Тя подписа някакви декларации и така ме приеха. Бях най-малката в пансиона. Бях особено обгрижвана. Възлагаха ми по-леки задачи. Работехме на три смени, произвеждахме маркови платове предимно за износ. Държаха ни затворени и лично Асен Николов ни предупреждаваше: „Никакво излизане навън от стените на фабриката, защото навън има хулигани, а аз съм длъжен, както съм ви взел от родителите, така да ви върна".

Когато отивахме на работа, пътьом правехме оборка на пръснатите хартийки, камъчета и всичко ставаше пределно чисто и подредено. През работно време отивахме да помагаме на градините. Залесяваше се с горски фиданки за озеленяване и украсяване на района. След приключването на двете години по договор аз

получих 24 000 лева,

две луксозни палта, четири чифта обувки (тогава бяха с дървени подметки) и крачна машина „Сингер"."

Започналата световна криза през 1929 година засяга слабо памукотекстилната индустрия в България. На българския пазар има дефицит за памучни изделия и това определя политиката на българските правителства. От юли 1930 г. властта въвежда протекционистични мита, което рязко намалява вноса на готови памучни изделия и стимулира увеличаването на родното производство. Тези мерки на правителството се отразяват благоприятно на АД „Текстил”. Според отчетите на Варненската търговско-индустриална камара през 1932 г. във фабриката на АД „Текстил” са инвестирани над 100 000 000 лева. Изгражда се нов предачен цех, увеличава се броят на вретената, разширява се бояджийският отдел, монтира се генератор с мощност 480 киловата.

Липсата на суровини за памуко-текстилната промишленост принуждава правителството да изкупува суровини от чужбина и да ги разпределя между текстилните предприятия в зависимост от капацитета им. През 1932 г. фабриката работи на три смени. За периода от 15 септември 1932 до 15 септември 1933 г. на завода е отпуснат най-големият контингент от 180 185 кг. Количеството е преработено до юли 1933 г. За да не спре производството и за да не уволни работниците, Асен Николов внася още 2000 бали памук, като призовава кабинета да регулира вноса и разпределението по време на кризата. Асен Николов заплашва властта, че ако не осигури допълнителни количества памук, на улицата ще останат без работа 1700 работници. Вестник „Варненски новини” съобщава, че Министерският съвет е разгледал въпроса за затваряне на фабриката на АД “Текстил”.

За доставка на суров памук от чужбина предприятията трябвало да имат налична валута, с която да заплатят доставките. Но БНБ невинаги разполагала със свободни средства, които да предостави на вносителите на памук. За да осигури необходимия ресурс, Асен Николов закупува АД „Галата”, чиито сгради били оборудвани с големи хладилни площи. Той организира износ на добитък и птици, които се търсят в Египет, като по този начин си осигурява

допълнителна

валута

за закупуване на суров памук. Същевременно износът му носел допълнителни печалби. За превоз на суровия памук използва корабите на Българското търговско параходно дружество. По време на кризата акциите му драстично падат. Асен Николов се възползва от това - купува 48% от книжата на параходното дружество, като по този начин си осигурява възможността безпрепятствено да внася и да изнася памук. За покупката той използва белгийския капитал.

Асен Николов не участва пряко в управлението на параходното дружество. В управителния съвет влизат негови подставени лица. По време на Втората световна война корабите на параходното дружество са мобилизирани и са предоставени на Германия без съгласието на Асен Николов. До началото на Втората световна война Българското търговско параходно дружество притежава 9 парахода.

По време на бойните действия те са потопени от английски, френски и руски подводници в Средиземно, Егейско и Черно море.

Започналата през есента на 1939 г. Втора световна война затруднява снабдяването и работата на текстилната промишленост в страната.

Всички предприятия, както и тези от Варна намаляват или преустановяват производството поради затрудненото снабдяване със суров памук. То се осъществява временно от средата на 1940 г. до средата на 1941 г. На 5 януари 1940 г. българското правителство сключва със Съветския съюз Договор за търговия и корабоплаване. По силата на този договор България получава 12 000 тона памук „за изпридане на ишлеме“. Благодарение на тези доставки АД „Текстил”, което има едни от най-големите предачни цехове, преработва значително количество съветски памук. След приключване на поръчката фабриката на дружеството

изпада в затруднено положение

и преминава на работа на една смяна. За запълване на капацитета и преодоляване на кризата с дефицита на суров памук през 1941 г. се прави опит да се преработват изкуствени влакна, внасяни от Германия. За съжаление,

ситуацията

се влошава

и през 1944 година във фабриката остават само 451 работници.

Наред със завода в кв. "Аспарухово" Асен Николов изгражда валцова мелница и дърводелски цех в родното си село Микре. В района на Русе построява и обзавежда дарак за висококачествена обработка на вълна. В землището на село Сопот, Ловешко, изгражда частна водноелектрическа централа. Закупува земи и гори, разположени на 3000 дка в землището на кв. "Аспарухово" и село Галата, както и на други места в България. Част от тях са оградени с телена мрежа с височина 3,5 метра. Обособява стопанства с ферми за животни и зеленчукови градини. В заградените участъци са пуснати на свобода сърни, елени, зайци и фазани.

Разказвайки за индустриалеца Асен Николов, не можем да отминем и неговата благотворителна дейност. Той е основен дарител при изграждането на известния Аспарухов вал, започнат според легендата от Аспаруховите воини за защита от Византия. Възстановен е с парк по идея на полковник Петър Димков, който е командир на Осма приморска дружина. Асен Николов помага на село

Галата да изгради водопровод,

като му предоставя безвъзмездно водата от извора, който се намира в неговото стопанство. Дарява и 5000 лева на в. „Морски сговор”. В благодарствено писмо редакцията на вестника пише: „Приятно ни е да съобщим, че известният варненски фабрикант и общественик Асен Николов е

дарил на двуседмичника “Морски сговор”

сумата от 5000 лева. Изказвайки по този случай своята явна благодарност, редакционният комитет с радост констатира, че морската идея всекидневно печели нови последователи и се надява тоя благороден и достоен за подражание жест на Асен Николов да бъде последван и от други за преуспяване на морското дело".

Асен Николов прави крупно дарение на родното си село Микре, като поема изцяло строителството на обществена сграда, на долния етаж на която е настанено читалището, а на горния - кметството на селото. Със съдействието му през 1932 г. към фабриката е създаден футболният отбор „Приморец”. Той участва в градското първенство за купата на Варна.

След 9 септември 1944 г. предприятията на АД „Текстил” и АД „Галата” продължават да функционират, а Николов - да доставя от Египет суров памук. За кратък период от бурното и

превратно за България време

той е уважаван от новите власти заради широките си търговски връзки. Министерството на търговията и индустрията му възлага да посети Египет като търговски представител на България и да сключи дългосрочен договор за доставка на памук, необходим за индустрията. Снабден е с дипломатически документи и двамата със съпругата му Маргарета в ролята на преводач са командировани лично от министър-председателя Кимон Георгиев до Кайро. На 28 февруари 1945 г. той за последно се вижда със своите родители, спомня си синът му д-р Милко Николов.

В Египет Асен Николов приключва успешно възложената му задача и сключва договор за доставка на памук. Преди да се върне във Варна, той е предупреден, че „народната власт” го е включила в списъка на лицата, които трябва да се изправят пред Народния съд. Обидата е голяма и Асен Николов със съпругата си Маргарета заминава за Аржентина и става изгнаник. Административните власти в България издават смъртни актове на Асен Николов и Маргарета с дата 28 февруари.

На 29 април Хсъстав на Народния съд осъжда Асен Николов Семов задочно на доживотен затвор и конфискация на цялото му имущество на основание "Наредбата-закон за съдене от Народния съд чиновниците за въвличане България във световната война срещу съюзените народи и за злодеянията свързани с нея" ("Държавен вестник", бр. 219 от 1944 г.).

След демократичните промени през 1989 г. по

инициатива на тогавашния главен прокурор Иван Татарчев

на 21 януари 1994 г. Върховният съд оневинява Асен Николов Семов и отменя присъдата му от 24 април 1945 г., в това число и конфискацията на имуществото му. Наследява го синът му д-р Милко Николов.

“168 часа” ще публикува и вашата интересна история. За контакт тел. 02 942 27 64 или на press168@abv.bg