Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Тодор Живков: Ако сега не изведем 200-300 хил. души от това население, след 15 г. България няма да я има Тодор Живков

На 10 декември 1989 г. се провежда един от най-големите протести срещу смяната на имената и прогонването на българските мюсюлмани в Турция

Преди да бъде свален, Тато признава, че се е провалил с Възродителния процес

1989 г. е наситена с протести за връщането на имената на българските мюсюлмани, паралелно с това продължава изселването им в южната ни съседка.
Въпреки че Възродителния процес започва няколко години по-рано, през летните месеци на 1989 г. някои части на България са обезлюдени.
Най-голямата трагедия в новата ни история започва на 19 май с така наречените Майски събития - в Североизточна България се организират походи, гладни стачки, демонстрации и митинги в знак на протест. Целта на нашите мюсюлмани е да привлекат вниманието на световните медии и да се признаят човешките им права.
Тодор Живков обаче е на друго мнение и е един от най-големите застъпници, че тези хора трябва да бъдат изселени в Турция.
На 29 май той произнася дълга реч по телевизията, в която
призовава Турция да отвори границата си,
за да могат желаещите български турци да напуснат България. Анкара се съгласява и на 3 юни приема предложението на бившия Първи.
Властите у нас определят това решение като единствен изход да се прекратят размириците. Тодор Живков дори заявява: “Ако сега ние не изведем 200-300 хил. души от това население - то след 15 години България няма да я има”.
През следващите седмици започва кампания за прибързано изселване под натиск. От юни до август емигрират над 360 хил. души. През юли на граничния пункт Капитан Андреево се струпват стотици български турци, за да преминат в другата държава.

Официалната позиция на управляващите в България е, че няма никакво масово изселване, а по-скоро това са туристически пътувания. Именно затова събитията стават популярни под името “Голямата екскурзия”. След два месеца и половина Турция обявява, че не може да поеме отговорност за толкова много хора, и затваря границата на 21 август.
Разочаровани,
много хора се връщат по домовете си,
а след тях още около 40 хил. души, които са потресени от условията в южната ни съседка.
Само две седмици преди свалянето на Тодор Живков, на 26 октомври 1989 г., се провежда пленум на Централния комитет на БКП. На него комунистическият лидер признава, че етническото прочистване, замислено от него и обкръжението му, още в началото на 80-те години се е провалило.
По онова време съветският лидер Михаил Горбачов вече не подкрепя българския автократ. Затова и Живков се оплаква, че не е получил от СССР необходимата подкрепа за репресията срещу турците.
Тогава вече са започнали и масовите протести за връщането на имената на българските турци. Паралелно с тях вървят и митинги на българи, които са против.
Само 4 дни след свалянето му от власт в София започват демонстрации, че това повече никога не трябва да се случва.
На 10 декември се провежда един от най-големите митинги в страната, на който турското население протестира срещу несправедливата смяна на имената и прогонването на цял един етнос от България. В същия ден има протест и за премахването на член първи от Живковата конституция. Именно тези размирици са заснети от фотографа Иван Григоров.
По-късно, на 29 декември, на заседание на БКП с решение са върнати имената на 850 хил. български мюсюлмани.