Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Дамян Дамянов: Хранилките на властта са в Бояна и в хотел "Рила"

"168 часа" продължава поредицата от исторически материали и интервюта, посветени на близкото минало, които имат за цел да осветлят някои от най-интимните тайни на тоталитарния режим. За тях разказва Дамян Дамянов, син на Райко Дамянов, който е виден функционер от годините на социализма у нас. Роденият през 1903 г. в село Гиргини, Габровско, политик е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, секретар на ЦК на БКП, първи зам.-председател на Министерския съвет, а като председател на Президиума на НС според тогавашната конституция - дори и държавен глава на НРБ от 1950 до 1954 г.
Синът му Дамян е магистър по философия, завършил е и история. Още като дете е прекарвал времето си със семейството на Тодор Живков и има огромен запас от автентични спомени. Самият той дълги години е работил в Института по философия към БАН, бил е съветник на двама министри на културата след 10 ноември, но през 90-те години губи не само работата, а дори и жилището си в центъра на София.

- Господин Дамянов, какви столове ползваше висшата номенклатура на БКП?

- В София те бяха два - в Бояна и в хотел "Рила". Първоначално съгласно решението от 1956 г. в района на правителствените вили се изгради стол за най-тесния кръг. Столът в Бояна

разнасяше храна

по вилите

и за тези, които живееха в апартаменти в града първоначално с руски коли, а после с фолксвагени. Самата храна беше много калорична и вкусна, защото имаше много добри готвачи. Заплащаше се, разбира се, но без надценка. Впоследствие столът се разшири и с кино, създаде се "Домоуправление" с тапицери, шивачи, гардеробиери - имаше от пиле мляко, и то безплатно, за сметка на УБО.

Към него имаше прикрепен и един магазин на ъгъла на ул. "Паренсов" и днешния бул. "Васил Левски". Той беше с плътни пердета и с охрана и там влизаха само членове и кандидат-членове на Политбюро. Там предлагаха басмени роклички, уредчета от соцлагера, руски и български бонбони и други шоколадови изделия.

Парфюмерия първоначално главно от соцстраните, но съпругите се пребориха

да има и по второ направление

Този магазин действаше до началото на 1964 г., когато в чест на 20-годишнината на деветосептемврийския преврат или социалистическа революция се построи хотел "Рила".

На мястото на бъдещия хотел започнаха изкопни работи и се оказа, че отдолу е някаква важна сграда от римско време. Но понеже УБО вече беше усвоило 8 млн. лева, циментират всичко в основите. Доколкото си спомням комплекса го пуснаха някъде през януари 1964 г. и през същата година бях за първи път в него с моите родители. Този оазис на благоденствието се състоеше от три части, всяка с отделен вход. Първият откъм ул. "Калоян" се водеше строго секретен обект. Там отсядаха не държавните глави на делегациите, а придружаващите ги и такива гости, за които не се говореше, като примерно

Карлос Чакала или Бекир Челенк

и други аферисти и трафиканти. Разбира се, когато през юни 1971 г. откриха японския хотел те се преместиха там. Отпред откъм езерцето беше главния вход. Той водеше в хотелската част, където настаняваха висша номенклатура от провинцията, а долу беше стола. За да влезеш първо ти издават пропуск. Според регламента всички висшестоящи, ако не им стигне стола в Бояна отиват в "Рила". Пред мене и зад мене са пазарували разни известни личности.

Примерно Огнян Дойнов, понеже е в центъра и там имаше коняк "Евксиняк", за да не се катери до Бояна, отива с две коли и започва да товари алкохол, колкото може да носи. Подписва една бележка и не плаща. Владко Живков, и той. От друга страна хората на духовното, дейците на изкуството трябваше също да бъдат верни. Не може да станеш народен артист, изобщо да се изявяваш без да си ангажиран по някакъв начин към партията. Стефан Данаилов е бил партиен секретар, например. Съпруги на деца на Политбюро като Меглена Кунева, Данчето Христова, също имаха право да ходят там.

В третия вход откъм ул. "Леге", сега "Буда бар", беше

магазина за луксозни стоки

Там ходеха главно децата и съпругите. Обикновено на година пазаруваха за 50-60 хил. лева от този магазин - скъпа козметика, скъпи дрехи, внос по второ направление, а от 1971-72 г. вече се внася западна, предимно японска техника. Макар да са внесени с валута, те се плащаха в български лева, и то по официалния курс на БНБ - 0,96 стотинки за един долар. Долу имаше охрана и посетителите си мълчаха и никой не казваше какво са взели.

- Кой имаше право да ходи там?

- Целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП: 265 души. В това число членовете и кандидат членовете на Политбюро - сто тридесет и няколко, министрите, висши служители, секретари на Министерски съвет, привилегировани жени, любовници и някои народни артисти. За да ползваш "Рила" трябваше да има решение на Секретариата на ЦК на БКП, тоест ако Живков каже. Когато през юни 1971 г. се създаде Държавен съвет

добавиха

още 200 души

- членовете и чиновниците от него. Имаше и контингент от заслужили деятели на БКП, герои на НРБ и т. н.

- Случваше ли се да откажат на някого?

- Има случаи, когато не са допускали в "Рила" някои хора. Синът на Тано Цолов - Иво, например. За членовете на Политбюро имаше една вратичка, ако синовете им купят нещо за 5 или 10 хил. лева и подпишат, че баща им ще плати - той плаща. Иво беше натрупал храна и стоки за 120 000 лева и му отрязаха достъпа, докато баща му не плати. А той плати някаква част от сумата, после почина и не знам какво стана с остатъка. Не пускаха и хора, които много се напиваха. Особено, когато се сменяше управителя и се въвеждаше по-строг режим. Имаше ограничение - не беше морално да купя повече от няколко бутилки. Всеки искаше евксиноградско вино, евксиноградска ракия и най-вече коняк "Евксиноград". "Рила" беше на стопанска сметка. Зареждаше се от стопанствата "Врана", "Кричим",

ловните продукти бяха от “Чекерица”,

а напитките от избата в Евксиноград.

Има няколко нива - първо правоимащият може да отиде и да се храни в стола на "Рила". Другата, основната част, пазаруваха оттам и трета част, на която се разнасяше с микробусчета храна. Като разноските за транспорт и персонала, който доставя са за сметка на УБО.

Комплексът особено през 80-те години започна да прави все по-голям оборот. На година между 1,2 и 1,4 млн. тогавашни лева. Наглед сумата не е голяма, но е огромна, съобразно хората, които имат право да пазаруват.

- Какво пазаруваха оттам?

- Доказано е с документи какво пазаруваха. Тези около 300 души например за една седмица през 1982 или 1983 г. са взимали между 900 кг и 1 тон колбаси и месо,

500-600 кг домати, 300 кг сирене

- фантастично, ягоди към 250-300 кг... За напитките обаче беше засекретено и затова съм нямал достъп до такава информация. Но понеже всеки който купуваше зареждаше роднини и познати, са купувани хиляди бутилки на месец.

За цените мога да кажа, защото менютата идваха вкъщи - кебапче беше 35 стотинки, кг наденица - 6,50 лв., сиренето беше 3,50 - ама специално за износ в в тенекии с английски надписи, кашкавал - между 2 и 3,50 лв.

От тези два стола имаше право почти без ограничение да се взима и храна за из път, и те товарят луканки, наденици отиват и хранят родата. Отиваш до стола, където те посреща човек, който ти взима поръчката и я донася в едни огромни пакети. Да речем аз имах лимит до 100 лева и ако го прескоча се обаждаха на родителите ми. Имаше един бар с бюфет около 5-6 метра и в него са наредени бутилки, бонбони - като мостра.

- Значи не им трябваше "Кореком"?

- Напротив, много ги интересуваше. Ако нечии син се е запалил по някакви техники или фотоапарати

не му стигаше това,

което има в магазина на "Рила", а искаха там да поръчват. Отиват при Коста Янков, зам. шефа на Кореком и му казват: "Другарю Янков, аз искам да направя поръчка от името на баща ми" – примерно уредба "Пайниър" или "Техникс" еди какъв си модел и след няколко месеца пристига. Освен това от специалния магазин се дебнат, кой какво купува и все пак има някаква "кумова срама", докато от "Корекома" нямаха тези притеснения.

- В онези години обикновените хора нямаха право да притежават чужда валута, освен ако нямат документ, че са работили в чужбина...

- Имаше подробни решения които регламентираха кой от правоимеющите каква валута и колко може да обмени. Например по решение от 1982 г. членовете на Политбюро могат да получават една трета от заплатата си във валута. Отделно могат да закупуват определено количество валута по официалния курс. Калин, сина на Милко Балев примерно купуваше хубави мотори - "Кавасаки", "Ямаха"... На малкия Тошко и на Владко също купуваха коли по второ направление, но често от Пловдивския панаир.

През 1986 г. бай Тошо се отпуска съвсем и всеки който пожелае - големци като Петър Танчев, Кръстьо Тричков да могат

да купуват

западни коли

без ограничение,

като си ги поръчват от УБО. Но Живков налагаше и ограничение - никакви американски коли, само японски и немски. А който е искал лада или волга получаваше без проблем и без чакане на ред.

- Към привилегиите е и реакцията при особени ситуации, нали от хотел "Рила" е било снабдяването и по време на Чернобилската криза?

- Знаеше се за Чернобил, но не се говореше за да не се сърдят съветските другари. Освен обичайната проверка на храната в лаборатории, поне в "Рила" специално не са взимани. Легенди и митове са за вноса на месо от Австралия. Все пак той беше и за по-низшата номенклатура, но за стола на Политбюро там всичко първо се тества от готвачите и са взели повече мерки. И са били под пълна секретност горе. Григор Стоичков и Шиндаров са отговаряли лично. Иначе ние си ядяхме марулки, репички...