Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Наглите привилегии на комунистическата номенклатура

Защо в България тоталитаризмът се задържа в продължение на десетилетия и нанесе толкова поражения? Заради някакви марксистко-ленински идеали за справедливо общество? Не. Категорично е ставало дума за борба за кокала. За уреждане на свои хора. И то не само с пари, жилища и коли, а дори с по-дребни неща - като вкусно ядене и вносни дрехи и козметика, които те правят да изглеждаш нищо повече от сивата тълпа на работническите маси. Тази картина разкрива пред "168 часа" Дамян Дамянов, който като син на висш партиен функционер също е имал възможността да се докосне до облагите, отредени на малцина по времето на соца. Без всякакъв срам и съвест комунистическата номенклатура у нас процъфтява за сметка на народа, като не се докосва и с пръст до ежедневните тежнения, на които е обрекла работниците и селяните, в чието име е обявила диктатура.

Привилегиите, тази висша форма на узаконена корупция са били основната цел на всички във върхушката на БКП. Или казано с думите на писателя Георги Марков: "Привилегията доведе в целия съветски блок до невиждан

разцвет на връзкаджийството

и фактически до царството на "моя човек". Привилегията фактически е поставяне над законите. Гледал съм с очите си как единият от синовете на Боян Българанов караше колата си (БМВ) по тротоарите в центъра на София и пръскаше като пилци минувачите под изумените погледи на чужденци и наведените глави на нашите милиционери. Ако обикновен български гражданин поради небрежност сгази с колата си дете, ще прекара доста време в затвора. Ако привилегирован другар го сгази, ще прекратят веднага делото." (Из "Задочни репортажи" на Георги Марков)

"За чест на баща ми,

вместо да ми купи апартамент,

той събираше парите в продължение на години и ги даде първо да се построи ресторант в родното му село, а после купи т. нар. бахчия в центъра на селото - коментира Дамян Дамянов пред "168 часа".

- Всичко това е описано от Георги Марков, но още тогава той не е знаел, че баща ми е дал лични средства и че даде 10 000 лева за строеж на обществена сграда, която нарекоха дом "Седянка".

В нея се направи клуб на активните борци и на пенсионера, а сега в момента е кметство. Даваше и за Априловската гимназия, беше пръв по дарителството и нямаше отношение към пари и имоти лично за него."

Оказва се, че всички екстри, до които са се докосвали правоимеющите са били строго регламентирани лично от Тодор Живков. Дори и пастите, които са доставяни по линия на специалното снабдяване в домовете на червената буржоазия. Допълнително всички членове на управленските органи на комунистическата партия са имали право да получават и

притежават

чужда валута

- нещо, което е било инкриминирано за редовите граждани.

"Още през 1951 г. е създадено управление за безопасност и охрана (УБО) с два отдела - охранителен и обслужващ - разказва по този повод Дамянов. - Това управление в началото е под шапката на МВР и на министъра на вътрешните работи. Когато Тодор Живков го избират на 27 ноември 1962 г. за министър-председател с новото народно събрание след 8-ия конгрес, един месец след това, на 27 декември излиза прословутото решение Б13 на ЦК на БКП.

Именно това решение от 3-4 страници най-подробно и най-ясно регламентира привилегиите.

И последвалото решение 10 на Министерския съвет, което прехвърля управлението на УБО лично към председателя на Министерския съвет, сиреч Тодор Живков. Аз мога да свидетелствам, че никога до 1989 г. Живков не е изпускал едноличното му управление. Разбира се, първо чрез ген. Гръбчев, който почина 1968 г., а после чрез ген. Кашев - до 1986 г. и Георги Милушев - последните три години.

Никога не е изпускал и лично е решавал кой къде да живее, какви привилегии да има, дали да няма и т. н. - всичко е било еднолично решавано и това е било едно от малкото му удоволствия. Създава му душевен политически оргазъм да решава съдбите на хората.

Но първото е абсолютно секретното решение А от 1956 г. То стана известно чак през 1990 г. и регламентира ползването на вилите, на безплатен транспорт, на обслужване, обгрижване и т. н. То е последвано съответно от 60-то разпореждане на Министерския съвет от 1958 г., което регламентира получаването на т. нар. "представителни пари".

Та през 1958 г. действат още старите пари и по този регламент генералния секретар получава

безотчетни пари

20 хил. лева

на година. Ама те са една колосална сума за тогава - два апартамента. Зам.-председателите на Министерския съвет и членовете на Политбюро получават по 5000 лева на година, които се равняват на 500 по-късно. Има едно решение, което е напълно секретно и по чудо се е запазило някак си, защото решението на Живков е когато мине съответното изпълнение на задачата да се унищожи документацията. Става дума за т. нар. пари за храна, раздавани освен представителните. На членовете на Политбюро се равняват на 1200 лева на година, тоест те имат право на безплатна храна по 100 лева на месец. Въпреки че при техните командировки всички разходи се поемат от УБО и имат право на храна и пари за из път."

Така на практика цялата държава е била впрегната за да пълни гушата на елита. Не стига че са получавали огромни за времето си доходи, за които на обикновените труженици не биха стигнали и няколко живота, а за тях всичко е било безплатно или на преференциални цени. На разположение са имали магазини за храна, дрехи и техника, както и възможност за специални поръчки по каталог от "гнилия" Запад.