Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Неудобни думи: Да останем с отворени очи

Отива си една провалена за България година. Тя ще бъде пакетирана с ново – трето поред през нея, правителство. Наричат го редовно, но нередностите в него не са по-малко от тези, с които ще запомним нередовните, т.е. служебните правителства.

2021 година ще бъде запомнена с установения противоконституционно авторитарен модел на управление, сходен с този на режима на Александър Лукашенко в Беларус. От 12 май реално страната се управлява от президента, макар той няма конституционно право за това. Същевременно за служебни министри бяха назначени безлични послушни пионки. Най-преданите на президента ще бъдат министри и в редовното правителство.

Парламентът бе привърнат в придатък на едноличната воля на президента. В него на почит стана езикът на улицата и омразата. Посредствеността завладя парламентарните банки. 45-то и 46-то Народно събрание не успяха да излъчат редовно правителство.

Създадоха се нови партийни проекти, чрез задкулисно инженерство осъществявано от бивши кадри на „бившата” Държавна сигурност, както и от членове на престъпната комунистическа партия. Те станаха част и от Инициативния комитет издигнал кандидатурата на българския Лукашенко за втори президентски мандат. Важна роля в новото партийно строителство бе отредена на лица от организираната престъпност. Някои от тях дори учредиха свои политически партии и физиономиите дълго време „красяха” централните булеварди на столицата ни. Репресиите срещу различно мислещите станаха ежедневие. Променен бе избирателният закон и бе прието машинното гласуване по „венецуелски” в пълно противоречие с промяната в Европа, която бе отхвърлила този начин на гласуване. Затова и останаха съмнения за „мадуровски” вот, т.е. за манипулации и фалшификации на изборните резултати. Мнозинството от гражданите предпочетоха да не участват в изборния фарс. Но само неколцина журналисти имаха достойнството да издигнат глас срещу недемократичността на изборния процес. Останалите се снишиха и вече са полегнали на килимчето пред новите властници.

Граждани бяха репресирани преди изборите, а полицията нахлу в Софийския университет, както и в редакцията на независимия вестник "Труд". Министри отправиха нагли заплахи към опозициони политически партии. Предприета бе атака срещу независимата прокуратура, чието единствено „прегрешение” бе, че повдигна обвинения на знакови олигарси - организатори на престъпни мрежи, приближени на новите властимащи. И пак прокуратурата се оказа „виновна”, че обвини лица организирани в престъпна шпионска мрежа на чужда държава, в която участник се оказа отговорен служител на Народното събрание, а следата отведе разследващите и към канцелариите на президентството.

В политическия живот навлязоха нови лица. Някои от тях използваха измамата, за да сторят това. Основаха се нови популистки партии – най-голямото зло за съвременната демокрация. А партии, които се представяха за демократични, обслужиха интереса на прокремълския президент и гонейки „кокала” на властта, станаха част от неговия автгоритарен проект. Именно те помогнаха за връщането на власт на дискредитираната Българска социалистическа партия.

Всичко това ме кара убедено да твърдя, че настоящата 2021 г. бе позорна година за българската демокрация.

Тя ще остане в историята и като СМЪРТОНОСНАТА 2021 ГОДИНА. Само в периода от 12 май, когато бе назначено първото служебно правителство, до 12 декември си отидоха без време от живота 12 386 души. Станахме свидетели на престъпна безотговорност и непрофесионализъм по отношение на справяне с пандемията от Ковид-19. Като престъпление спрямо живота и здравето на хората може да се определи непроведената своевременно ваксинационна кампания. Но зад това бездействие на служебните правителства прозираше политическа цел – втори мандат на президента Радев. Така политиката измести гарантираната от конституцията грижа за здравето на хората. Това безотговорно и антиконституционно поведение е съпоставимо с престъпното мълчание на комунистическото правителство през 1986 г., което скри истината за аварията на атомната електроцентрала „В.И.Ленин” в Чернобил и отказа да предпази населението от нейните смъртоносни последици. България стана земя на смъртта, докато усмивката не слизаше от лицето на злополучния министър на здравеопазването.

Много от нещастията, които ни сполетяха през тази година имаха своя зародиш в миналата, когато метежници лочеха бира на Орлов мост, замеряха държавните институции с мъртва риба и яйца, носеха черни ковчези и кръстове, вдигаха „народни въстания” в септемврийско време, за да ни подскажат, че отново идат зловещи за отечеството ни дни. Така, както е било след престъпния 9 септември 1944 г. Иде и правителство на новия "Отечествен фронт". И "изчегъртване" на опозиционните партии.

Те бяха подкрепени от избягали от правосъдието олигарси и от президента на страната. За олигарсите бе ясно защо ги подкрепят. Всеки ден дестабилизация за тях бе ден на надежда и възможност да се завърнат на бял кон в публичното пространство. Но включвайки се в метежа президентът се демаскира като проводник на кремълски интереси в България. Вдигнатият му заплашително по комунистически юмрук стана символ на реставрацията на комунистически методи за идване на власт. А както по-късно се видя и на управление. Чрез участието си в уличните метежи президентът наруши основни текстове на конституцията, които му дават единствено правото да бъде обединител на нацията, но не и неин разединител. Но той, тласкан от лични амбиции и под чуждо влияние, избра пътя на конфронтацията с голяма част от българския народ. Върхът на антиконституционнтото му поведение бе назначаването за министър на икономиката на гражданин, който според конституцията няма право да заема такъв пост. За съжаление антиконституционното поведение на президента бе „възнаградено”. Той бе преизбран.

Авторитарният режим, който се установи у нас през 2021 г. с редица свои действия копираше режима в Кремъл. Затова и не бяха случайност антиевропейските изявления на президента по време на изборната му кампания. Особено скандални бяха критиките му на наложените справедливо от ЕС санкции на кремълския режим, както и изявлението му, че полуостров Крим принадлежи на Русия. По-късно той се опита да смота думите си. Но...по-късно. Не по-малък скандал предизвика назначаването за министър на вътрешните работи на следовател от времето на комунистическия режим, чудодейно забогатял по време на прехода.

Днес в България владее хаос, а една от целите на управляващите бе да върнат в обществото познатия от комунистическо време страх. И той, страхът, вече има големи очи. Хората започнаха отново да шепнат и да си затварят „гадните уста”. Журналисти не смеят да зададат и един неудобен въпрос на новите властници. Кризата е повсеместна. Цените на стоките от първа необходимост, на горивата и електроенергията, хвръкнаха безбожно нагоре. Доходите на гражданите тръгнаха надолу. Засега все още пропадането не е стремглаво. Но растящата инфлация ще се постарае то да стане такова. За награда министърът на икономиката бе предложен за премиер, а министърът на финансите си запазва поста. Премиерът става министър на отбраната, за да са по-тесни връзките с „братска Русия”. Продължава във властта и министърът на вътрешните работи. Към тях се присламчи и лидерката на катастрофалната за България Българска социалистическа партия с още неколцина свои другари. Участието на тази партия във властта стана възможно благодарение на солидарността с нея на афиширащата се като демократична "Демократична България". Така новото и вече редовно правителство, в което повечето лица крещят със своята неизвестност, се очертава като правителство на президента с лявоцентристка и популистка ориентация. Политолози с основание твърдят, че ключовите постове в него са президентски избор.

Лявоцентристката и популистка коалиция, която предстои да управлява е коалиция пеликан. Политолози я наричат „пирамидална структура”. Но е факт, че отсега огромната й човка е зинала в очакване на европейските пари. Европейската комисия върна за основен ремонт българския План за възстановяване, което ясно показа, че няма баланс между зиналата човка и главата на пеликана. А лафовете за „нулева корупция” са приказки за наивници.

Европейските пари и тяхното „усвояване” ще бъдат факторът, който ще скара рано или късно новите коалиционни партньори. Ще дойде момент в който ще се окаже, че едни пеликани са си отваряли човките повече и по-чевръсто, отколкото техните „партньори” в коалицията. Защото те, „новите”, идеология нямат. От този политически сбироток единствено БСП и ДСБ – една от партиите в коалицията „Демократична България”, членуват в европейско политическо семейство. Останалите имат поведение на политически палачинки: днес са така, а утре – онака.

Новото коалиционно управление има неофеодален характер. В него всяка партия си взема своето феодално имение/министерство и си поставя болярин/министър. Условието е да не се навлиза в територията на съседния феод. Защото там господар е друг болярин. Изобщо модерно либерално средновековие.

В коалиционното споразумение между новите властници има записани безумни и взаимноизключващи се „идеи”. Има и противоконституционни такива, като например идеята да се ратифицира Истанбулската конвенция. Има и сигнали за подготвяно предателство по отношение на политиката ни спрямо Р Северна Македония. Затова и опозицията в парламента би трябвало да бъде против, когато се гласува правителството. И да се готви за отговорно опозиционно поведение, без да изключва възможността за бойкотиране на работата на Народното събрание. Защото всяка антибългарска политика трябва да срещне силна опозиционна реакция. И защото без опозиция няма демокрация. Затова и опитът на новите властимащи партии да „изчегъртат” опозицията по най-отвратителен начин връща в съзнанието ни следдеветосептемврийското на 1944 година престъпно време. Затова и опозицията, както и гражданското общество, трябва да останат с отворени очи.