Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Белогвардейци се укриват в пещера на Голямата стъпка

Ген. Топилски свидетелства, че историята за убития човекозвяр е истинска

Проф. Брайън Сайкс – експерт по генетика в Оксфордския университет, е направил генетичен анализ на образци от слюнката на шестима живи роднини на Зана и от зъб на сина й Хвит. Изводът му бил, че количеството африканска ДНК е било достатъчно, за да се обяви Зана за 100% "африкански хоминид".

Под егидата на Академията на науките на СССР през 1958 г. е била създадена

специална комисия за изучаване

на реликтовите хоминиди. Тя сформирала прибързано една експедиция и я изпратила в обширната планинска верига Памир, разположена върху географски части на четири държави: Таджикистан, Киргизстан, Китай и Афганистан.

Експедицията не е била подготвена за сериозни издирвателни работи, но успяла да запише спомените на ген. М. С. Топилски от пограничните войски на КГБ, който през 1925 г. бил комисар на кавалерийски полк. Тези спомени били свързани с близка среща между командван от него разузнавателен кавалерийски взвод и Голямата стъпка по време на преследване на конен отряд басмачи (контрареволюционери срещу болшевизма в Средна Азия).

Този отряд, предвождан от белогвардейски офицер, се опитвал да избяга през Източен Памир в Синцзян (Китай). Преследвайки го, червеноармейският взвод се натъкнал на пътека от огромни следи в снега, оставени от боси крака. Тя свършвала пред входа на пещера, образувана от ледник.

В нея се били укрили остатъците от отряда на басмачите

Когато болшевиките хвърлили в пещерата граната, отвътре изскочил уплашен белогвардейският офицер и им обяснил, че леденият таван на пещерата се е пропукал и скоро ще затрупа всички.

Топилски му дал ултиматум незабавно да се предаде заедно с останалите басмачи. Малко след като офицерът влязъл в пещерата, за да обсъди с другарите си ултиматума,

отвътре се чули изстрели,

а след тях ледът от тавана на пещерата се срутил. От входа й изпълзели офицерът и двама от хората му. Те загинали, защото открили огън срещу червеноармейците.

Оцелял само белогвардейският офицер, който разказал, че когато започнали съвета, от някаква пролука в пещерата изскочили няколко огромни космати човекоподобни същества, издаващи нечленоразделни звуци и държащи в дългите си ръце тояги. Нападнали отряда, а хората отвърнали със стрелба. Едно от тези човекоподобни същества паднало близо до входа, простреляно с няколко куршума.

Момчетата на Топилски наистина изтеглили от полусрутения вход на пещерата тялото на такъв човекозвяр. Лежал по гръб с отворени очи и оголени зъби, които били бели и подредени като човешките, но по-големи. Червеноармейците опипали козината му по цялото тяло, за да се уверят, че съществото не е преоблечен човек. Хоминидът бил от мъжки пол, прехвърлил зрялата възраст, съдейки по множеството сиви косми.

Стъпалата му били боси, покрити с груба кожа,

а лицето - неокосмено и страховито. Имал широка гръд и силно развита мускулатура. Обстоятелствата при военната акция не са позволили на червеноармейските кавалеристи да вземат тялото на простреляния хоминид и да го довлекат до най-близкото населено място, затова взели решение да го погребат. Не е трудно да забележим, че всички посочени характерни черти на простреляното човекоподобно създание, описани от ген. Топилски, съвпадат изцяло с обобщените параметри на Голямата стъпка, установени през 60-те и 70-те години на миналия век. Това поражда увереност, че казаното от него за близката

среща с йети

през 1925 г.

е достоверно. Този забележителен случай е може би един от най-ранните, при които реликтови хоминиди проявяват агресия към хора при близка среща в "тяхната” пещера. Може само да се съжалява, че в суматохата на никого от кавалерийския взвод не е хрумнало да вземе парче кожа с козината й за експертиза от криптозоолозите.

Тогава как човек да не "повярва" на експерта по криптозоология Джон Крейн, който твърди, че "такова нещо като Голямата стъпка в природата няма" , а почитателката му, журналистката Мария Гудавадж, публикувала статията "Голямата стъпка просто разсмива повечето учени" (в. USA Today/24.05.2006 г.), може би е довела до конфузни усмивки някои "учени" в тази област, но със сигурност е предизвикала смях у многобройните очевидци по цял свят на близките срещи с Голямата стъпка.