Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Съдбата отне на сър Уилямс страстта към движението и го закотви в инвалидна количка

Навремето звъни от обществен телефон и харчи последните си пенита за автомобилни части, за да създаде след това велики шампиони във Формула 1

Преживя много тежки загуби, но болката и тъгата не сломиха духа на легендарния британец

Oтиде си от този свят 4 месеца преди да отбележи 90-годишния си юбилей. Но и така живя достатъчно, за да влезе в историята на световния спорт. Там никога не е имало място за мързеливите и ленивите. А сър Фанк Уилямс през целия си живот е бягал от мързела като дявол от тамян.

Неговата философия беше, че човек постоянно трябва да се движи, да гори в преследването на тази, следващата и по-следващата цел. За него единствената почивка идваше в онзи безценен миг, когато осъзнаеш, че си покорил върха и се приготвяш за покоряването на следващия. Сякаш дори съдбата се подразни от неизчерпаемата енергия на Франк Уилямс и го прати в инвалидна количка. Само че огънчето в душата му продължи да тлее и после отново се разгоря, за да го върне по пътя на победата.

Тези дни Формула 1 скърби за своя голям герой, който с вечния си стремеж към победата помогна толкова много за развитието на най-елитния автомобилен спорт. Британецът беше от онези силни мъже, които диктуваха модата в най-романтичните времена на Формула 1, когато уменията и смелостта, а не електрониката и нововъведенията имаха значение на пистата.

"Като дете си представях, че стоя в състезателна кола, и тичах насам-натам по поляната, състезавайки се с въображаеми противници. Бях убеден, че един ден ще съм състезател, и това съвсем не беше просто едно момчешко увлечение", ще разкаже много по-късно Франк Уилямс.

Само дето на него хич не му върви на пистата. Не е достатъчно бърз и очевидно не притежава таланта на големите шампиони. В онзи момент може и да се е отчаял, че не му върви, но нито за миг не си помисля да изостави детската мечта. Няма да е главен герой, но ще режисира представленията.

Решава да създаде свои състезателни автомобили и привлича към каузата добрия си приятел Пиърс Къридж.

Двамата тъкмо са планирали да се впуснат в големия спорт, когато Къридж загива в Гран при на Холандия. Уилямс е съкрушен, но и решен да не се поддаде на мъката и да продължи общото дело в името на своя приятел.

"Исках да имам отбор, да видя моите коли на пистата, но за това тогава, както и сега трябват много пари. А аз не разполагах с необходимите средства", спомня си след това британският бизнесмен. Преди да навлезе в големия бизнес, той е обикновен продавач и с пестява всяко пени, за да го вложи в автомобилни части.

В най-тежките моменти ходи до обществения телефон, за да води бизнес разговорите, тъй като домашният му е спрян за неплатени сметки. Съпругата му Джини също е принудена да изхарчи спестяванията си, за да финансира нестихващото желание на мъжа си да успее в автомобилните спортове.

"Татко отиваше за храна, а се връщаше с автомобилни свещи", ще разкаже след години и дъщеря му Клеър.

Въпреки всички лишения издръжката на отбор от Формула 1 се оказва непосилна за Франк Уилямс и той продава бизнеса на петролен магнат. А с парите основава нов отбор само няколко месеца по-късно и с него постига първите си успехи през 1979 г. Година по-късно Уилямс е световен шампион при конструкторите, а Алън Джоунс печели при пилотите. Всичко вече изглежда наред. Франк най-сетне е получил шанса да се движи в свои води, да изпреварва конкурентите, да тича бясно към всяка следваща победа.

И така до фаталната 1986 г., когато на път за летището претърпява тежка катастрофа. Пораженията върху тялото му са сериозни. Лекарите казват на Джини, че има опасност съпругът й никога да не се събуди. "Той е силен, няма да се предаде", отговаря тя.

Франк наистина се събужда, но завинаги сяда в инвалидната количка. Всички очакват последствията от катастрофата да сломят психиката му, но Уилямс превъзмогва и този удар на съдбата.

Веднага след като се е научил да управлява количката си, той се връща в бокса и повежда отбора си към седем шампионски титли при пилотите и девет при конструкторите, спечелени в периода 1979-1997 г. В тези иначе толкова успешни години Франк Уилямс се среща с ново нещастие. Само няколко месеца след като е подписал с отбора му, Аертон Сена загива на пистата "Имола". Автомобилният бос преживява трудно и тази загуба, тъй като винаги е бил голям фен на бразилския пилот и прави и невъзможното да го привлече в отбора си.

“Смъртта на Аертон остави отпечатък върху татко за цял живот”, категорична е Клеър.

Именно тя наследява баща си на директорския пост, когато той решава да се оттегли през 2012 г.

По това време "Уилямс" вече е загубил блясъка си, но пропадането надолу е започнало много по-рано. Въпреки това английската кралица Елизабет Втора удостоява с рицарска титла боса на тима от Формула 1 за многобройните му заслуги към автомобилния спорт. В крайна сметка само "Ферари" успява да завоюва повече титли при конструкторите и само два други отбора имат повече стартове във Формула 1 от тима на Франк Уилямс.

Година след като слиза от трона, Уилямс отново е сполетян от нещастие. Ракът му отнема любимата Джини, която го е подкрепяла в трудните моменти и се е радвала с него в щастливите мигове.

Сър Уилямс продължава да посещава състезанията и да дава съвети на дъщеря си, докато фамилията не продава отбора на американски инвеститори. А на финала, както винаги става в човешкия живот, на Франк Уилямс му остават единствено спомените. Сигурно е, че споменът за самия него няма да избледнее, тъй като в изпълнения си с движения живот той свърши твърде много хубави неща за автомобилните спортове.