Обкръжаваха ме неискрени хора, обвиняваха ме, че партията ми е давала ролите

В миналия брой публикувахме кратък откъс от книгата на Георги Тошев и Яна Борисова "Тя, Цветана Манева". Там голямата актриса разказва за какво най-много е съжалявала, за приятелствата, разочарованията.

Едно от нейните любими партньорства е с Мария Каварджикова. Играят заедно за първи път в края на осемдесетте в "Трамвай "Желание" от Тенеси Уилямс в "Сълза и смях". Преди да излязат на сцената, Мария силно я стиска за ръката и повтаря: "Хайде, ние сме, сами сме!". По-късно донесох от Лондон една пиеса на сър Дейвид Хеър.

Мечтаех да видя Цветана в нея

На "Уест Енд" в Лондон имах щастието да гледам постановката с участието на Джуди Денч и Маги Смит. Наближаваше 60-ият рожден ден на Цветана.

Има ли по-подходящ подарък за една актриса от добрата пиеса? И спектакълът се случи в любимия на Цветана Театър 199. Пиесата беше преведена от Хари Аничкин със заглавие "И човекът стана жива душа". На сцената тя пак се срещна с Мария Каварджикова благодарение на режисьора Маргарита Младенова. Там бяха само двете. След премиерата

видях една сияеща Цветана,

защото за нея, особено през последните години, срещите в театъра са изключително важни, но не на всяка цена. Да има партньори личности, които харесва и като хора, това е ценното за нея. Никога не ми го е казвала, но го усещам.

Срещите й с Татяна Лолова, Пламена Гетова, Петя Силянова, Мария Каварджикова, Снежина Петрова, Теодора Духовникова, Ана Пападопулу, Захари Бахаров, Яна Борисова, Галин Стоев, Маргарита Младенова, Възкресия Вихърова, Стилиян Петров, Леон Даниел са от запомнящите се в живота й.

***

Предателствата са тежки, наистина са тежки. Днес съм предпазлива. Преживяла съм

твърде много огорчения

и наранявания, без да имам заслуга за това. Датата десети ноември се оказа чудесна. И фатална! Бях изненадана от лицемерието, с което съм била заобикаляна. Тези неискрени хора са ме обкръжавали заради обществените ми позиции, а не заради самата мен. Разпиляха се с неприязън, с пренебрежение, с обвинения, че партията ми е давала ролите. А дали партията бе изиграла тези роли? Това бяха хората, с които бях яла от една паница, които бяха гостували в къщата ми. Време разделно! То ме направи пестелива в отдаването, страхувах се да не бъда наранена.

В живота си съм получавала немалко обиди, макар че обикновено търся вината първо в себе си. Грубостта, безпардонността, алчността, егоизмът, лицемерието, подлостта Ц те ме разстройват в човешките отношения. И страхът. Изпитвам панически ужас от страхливи хора.

Нямам ход по отношение на тях,

не зная как да действам

А обладаните от страх хора са способни на крайни и жестоки неща. Не желая да бъда пържола, която всеки може да изяде. Не че не се отчайвам, просто не се оставям. Такъв е животът, има своите възходи и падения. Честите разочарования обаче носят страдание... А постоянното страдание не облагородява, то унищожава човека.