Ние имаме чисти ръце и мръсни души

10.03.2018;

Днешната ми история е от квартал Младост в София.

Беше преди няколко месеца.

Може би преди година.

В ранната утрин на един пролетен ден реших да разходя кучето и да купя банички от една баничарница в квартала.

Няма да казвам къде, защото не това е важното.

Двамата с Рекси (който като всички фокстериери е добър към хората и не особено благоразположен към себеподобните си) стигнахме безпрепятствено до баничарницата, където бяха застанали на опашка десетина души.

Наредихме се и зачакахме редът си.

Пред мен стоеше млад мъж със съвсем нормален външен вид.

Нищо, което да предизвиква учудване.

Опашката чинно вървеше, докато не дойде време на човекът пред мен.

Изведнъж на тоя човек нещо му стана.

След като каза, какво желае, изведнъж погледна лошо, повдигна глава и започна да крещи на продавачката:

"Не искам тия банички! Сега ще отидеш, ще си измиеш ръцете и ще ми подадеш нови!".

Момичето, което продаваше баничките погледна уплашено и съвсем безропотно отиде до малката чешмичка в баничарницата.

След това изми ръцете си, избърса ги в кърпата и подаде нови банички на мъжът, който, ръмжейки недоволно, взе торбичката със закуските и пое нанякъде.

Това е историята ми.

Поуката в нея са много.

Сърби ме езика да кажа нещо за планините, които не са баница и за продавачките на банички, които го отнасят заради планините, които не са баница, но няма да го направя.

Нито ще говоря за избиването на комплекси, нито пък за нетърпимостта и за лошото възпитание, маркирани като "изисквания на потребителя и гражданина".

Само ще кажа едно - момичето, което изми ръцете си е човекът, който ме интересува.

Момичето, което махна с ръка и, с усмивка на уста продължи да върши работата си, въпреки подвикванията на пишман "граждани" е важно за мен!

Защото ние имаме чисти ръце.

И мръсни души...

А душите ни не могат да бъдат измити, дори и ако ние, с постоянството на изпаднал в кататоничен ступор, изискваме чистота от всеки наоколо...

Белким забравим своята омърсеност...

*Коментарът е от фейсбук

Още от Коментари

Фандъкова: Утре оставете личните си коли и ползвайте градски транспорт

Софиянци да оставят в петък личните си автомобили и да ползват градски транспорт, за да допринесат за по-чист въздух. Това призова столичният кмет Йорданка Фандъкова,

"Пещерен антикомунизъм" е същото като да кажеш "пещерно противопоставяне на тежките престъпления"

Не знам Радев какво има предвид под "пещерен антикомунизъм" (не че и той знае, така са му написали там да учи наизуст), но това е все едно да кажеш "пещерно противопоставяне на тежките престъпления

Измерения на политическата неграмотност

"Не разбирам от политика, но всички да се махат". "Пряка демокрация - народът да решава!" "Искаме мажоритарна система да избираме личности!" "Не щем партии!" "Президентска република ще ни оправи".

Румъния блокирана в аварийната лента на ЕС, България върви уверено към ядрото

Управлението Социалдемократическа партия (СДП) - Алианс на либералите и демократите (АЛДЕ) - Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) издърпа Румъния от европейското трасе,

3 вида протести, 2 са тъпи

Ще спаси ли генерал Радев демокрацията? Ако протестирате за по-евтин бензин, значи или сте глупак, или мислите с акъла на някоя политическа мутра. Бензинът може да поевтинее само ако държавата махне

Борисов: При партията държава контрабандата на цигари беше 34%, сега е под 5%

Истински се надявам съдебната система да доведе започнатите процеси докрай – и срещу оригарси, и срещу изпълнителната власт и срещу кметовете. Съдебната система е независима.

Ако някой се напие с водка и извърши престъпление, цената на водката ли трябва да вдигнем?

Предложението за вдигане на застраховката на автомобила, до 400% при това, е доста странно. Автомобилите не правят нарушения, шофьорите ги правят. И ако вие си купите такъв автомобил,

Моника Люински за аферата с Клинтън: Земята се преобърна в този момент. Изпитвах толкова много вина

Моника Люински проговори за първи път за аферата си с американския президент Бил Клинтън през 1998 г. Тя разказва за ужаса и страха, които я обзели, когато разбрала,

Думи на несъгласие: Рано е за летище "Д-р Ж. Желев"

Прочетох с недоумение новината, че съм направил предложение и съм подписал петиция Летище "София" да носи името на д-р Желю Желев – президент на Р България в периода 1990-1997 г.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.