Клетият ни депутат - с 8% доверие, но с 3540 лв. заплата

14.02.2018;

B частния бизнес, където съотношението между резултати и заплащане е възможно най-хармонично и логично (макар и понякога с жестоко отражение върху човешки съдби), колкото повече печелиш, толкова по-голяма заплата получаваш.

И обратното: когато бизнесът не върви и резултатите стават нулеви, а по-късно и отрицателни, заплатата ти постепенно се намалява, а след фалита оставаш на улицата без работа. И отиваш в бюрото за социални помощи.

В българското Народно събрание обаче е точно обратното. Колкото по-слаби са ти резултатите, толкова по-голяма заплата инкасираш в края на месеца. Колкото по-ниско е доверието на обществото в теб, колкото повече циклиш в неумението да пишеш добри закони, да създаваш успешни регулации и механизми за прилагането им, толкова по-дебели са цифрите във фиша за месечното възнаграждение.

Mоже да се каже, че в българското Народно събрание е като в приказката "Алиса в Страната на чудесата" - случват се уникално причудливи и често лишени от логика действия.

Между нашия парламент и чудесното английско фентъзи обаче има две много съществени разлики. Първо, "Алиса в Страната на чудесата" си е приказка, при това написана не просто от успешен мечтател, а от младия, но успял професор по математика Чарлз Доджсън след разходка с лодка с деца по река Темза в далечната 1862 г.

Tочно обратното е в българското Народно събрание. Там крайният резултат е абсурден, но намеренията зад него са си съвсем реалистично сериозни. И второ, но не по значение: в "Алиса в Страната на чудесата" доброто и добрите поне на финала побеждават, а в нашия парламент печелят почти винаги посредствеността и зле прикритият лобизъм.

И колкото по-зле се случват нещата в държавата, и колкото повече расте недоверието в Народното ни събрание, толкова повече растат заплатите на депутатите.

Ако не ми вярвате, ето и малко доказателства, които всеки може лесно да провери. През 2001 г. средната депутатска заплата е 783 лева, а неодобрението към народните представители вече набъбва на 66 процента.

9 години по-късно - през 2010 г., доверието в парламента вече е паднало на 25 процента, но депутатската заплата за сметка на това е станала почти тройна - средната е 2037 лева.

Какво се случва 8 години по-късно?

Подкрепата към народните представители удря тотално дъно - социологическите агенции отчитат едва 8 процента. Най-отзад на опашката. Дори и след крайно неуспешните институции на съдебната система и на полицията.

Cривът обаче е само в доверието. В заплащането - точно обратното - нови и нови върхове и постижения. Депутатите си гласуват почти 300 лева увеличение на заплатите на калпак и сумата под която се разписват в края на месеца вече скача на 3540 лева. Това, естествено, за редовия народен представител - без добавки за участия в комисии, трудов стаж и т.н. Но за редовия пенсионер дори и тези числа са крайно далечни галактики.

Пансионерите, така или иначе, кучетата ги яли, както се казва, но само припомням с какъв гигански зор и след десетина години протести и чакане учителските заплати и тези на полицаите бяха увеличени с по 60-80 лева на месец. За лекарите въобще няма да коментирам.

А в деня, в който крайно неуспешните български народни представители си индексираха паричките, български съд възстанови на работа кмета на Септември - онзи същият, който бе арестуван за роднински и лични далавери.

Но този малък детайл е само като един незначителен щрих към хаоса и беззаконието в България, за които огромна вина и отговорност носят и депутатите.

Пътят към ред, законност и успех пред България със сигурност ще е труден и дълъг, но едно е сигурно - докато народните ни представители продължават да си вдигат заплатите, със сигурност няма да се оправим.

Още от Коментари

Майката на Иванчева: Казах й да не се кандидатира за кмет, разбрах от съседка за ареста

Когато се кандидатира за кмет й казах: Десиславо, не се занимавай с това нещо. Не можех да риташ срещу ръжена, но тя не ме послуша. Каза, че хората са я избрали и не може да ги разочарова.

За нищо не ставам - дори не ме вербуваха едно време

Никога никой не ме е канил да стана масон. Нито илюминат, малтиец и прочие... За нищо не ставам. Дори не ме вербуваха едно време :) От

Нас, българите, ни студ, ни жажда, ни мрак могат да ни победят

В България си имаме: Мокри кърпички и пълни туби, в случай че спре водата; Свещи и фенерчета, в случай че спре токът; Печки и радиатори, в случай че спре парното.

Има очаквания за предсрочни избори. Управляващите ще изберат кога

„Има очаквания и в хората, това показват и социологическите данни. Познавайки нравите на българския политически живот, смятам, че управляващата коалиция ще избере този момент,

Ще си тръгна от България, тук не може да се работи

"Този сезон съм казал, че няма да коментирам съдиите, вижте нещата в студиото, в съблекалнята видях тази сцена, видях, че няма никакво нарушение при тази сцена, жалко, много жалко,

Грешно ме разбраха. Трябват повече турнири в България за по-ниските нива на тенис

Първата ни ракета Григор Димитров се опита да обясни свое изказване за тенис турнира в София, за който съобщи, че ще пропусне и го нарече "частен" в свое интервю.

По 2 причини мъжете ходят на стриптийз

Мъжете ходят на стриптийз по две причини: 1. Не са женени. 2. Женени са. От

Не искам комунистите или измислени десни да определят бъдещето на България

Забравихме ли? Аз не съм! Помня всичко и не искам комунистите или някакви измислени десни (маскирани комунисти) да определят бъдещето на България! От

Моите студенти са най-добрите в света

Моите студенти са най-добрите на света. Те са първи по практически умения, побеждават във всяко теоретично състезание, но най-вече изповядват високия морал на журналистическата професия.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.