Истинският Каролев: под лавини, акули и злоба в интернет

29.12.2017;

 l Можех да стана спортист, но не умея да се концентрирам в едно - тренирал съм плуване, гребане, спортна гимнастика, лека атлетика, скачане на батут, футбол, тенис

l Научих децата си да са свободолюбиви и честни - те няма да се корумпират и да откраднат

l Аз съм онлайн пропагандатор, не ми пука какво пишат хората, които не ме харесват

Владимир Каролев има отношение по много наболели теми от деня в национален и световен план. От велоалеята на "Раковски" през скандалите за втория лифт на Банско до политиките на Тръмп и признаването на Йерусалим за столица на Израел. Всички тези и много други събития обаче икономистът ежедневно анализира в социалните мрежи, където има хиляди последователи и гласът му не остава нечут. В това интервю "168 часа" ще разкрие повече от човека извън офиса, гордия баща и влиятелния онлайн пропагандатор.

-Г-н Каролев, в края на годината успяхте да направите един празничен подарък на всички български шофьори. Доволен ли сте, че провокирахте законодателни промени и вече няма да се свалят номерата на колата за изтекла шофьорска книжка?

- Да, защото това е доста често срещан проблем и поредно недоглеждане от страна на българския парламент. Подкрепям идеята да се свалят номера при сериозни провинения. В същото време с приемането на този закон през януари депутатите са приравнили наказанието за изтекла книжка с това за отнета от КАТ за алкохол или употреба на наркотици и липса на такава въобще.

В същото време, ако ми изтече личната карта, какво, не съм българин ли вече?! Затова вдигнах шум предимно през социалните мрежи, което бе отразено и от традиционните и онлайн медии и така бе отбелязано от депутатите.

- Много хора се питат свалиха ли пътните полицаи номерата ви, защото всъщност не сте им предложили рушвет?

- Първо, те не ми искаха такъв. Нямаше никакви намеци от тяхна страна. И второ, никога не съм давал подкуп. Според мен това е личен избор и въобще не приемам хората, които повтарят, че има голяма корупция, а след това участват в нея.

Имал съм случаи, в които съм можел да заобиколя закона, но не съм пожелал. И то по времето, когато имах най-силни политически връзки, защото НДСВ беше във властта. Тогава за поредица от дребни нарушения ми бяха отнели точки и един ден в Смолян на връщане от ресторант в Пампорово ме спряха полицаи. Оказа се, че са ми взети толкова точки, че те на място ми отнеха книжката. Отново нямаше никакви намеци за подкупи. Тогава познавах и министър-председателя по време на тройната коалиция, и царя, а зам.- министърът на вътрешните работи ми беше добър приятел. И ако му се бях обадил, моментално щеше да се реши проблемът, но не го направих. И останах без книжка за три месеца.

Не искам да се правя на герой, но от малките неща се оправя държавата. Ето нещо друго - много ме дразни боклукът в София. Факт е, че има неуредици и фирми, които не си вършат работата, но основният проблем е в гражданите. Днес на път за работа видях поредния фас, изхвърлен през прозореца.

И чистотата в града, и борбата с корупцията зависят от всички. Колкото повече от нас не дават рушвет и не си изхвърлят боклука където им падне, толкова по-добре ще става. Не мога лично и сам да реша и тези проблеми.

- Кое е любимото ви хоби - под или над водата, на ски пистата, към някой висок връх?

- Три са основните, за които мога да отделям повече време. Ходенето по планини по всяко време на годината, карането на сноуборд и гмуркането. Много обичам да съм сред природата и дори когато не мога да отида по-далеч, се качвам на Витоша за няколко часа.

Със сноуборда за последно през април закрих сезона в един курорт в Австрия. Старая се един-два пъти годишно да се гмуркам някъде по-далеч от България, а ако живеех до море, щях да го правя почти всеки ден. Най-много съм се гмуркал в Египет и на Малдивите, където има много богат и красив подводен свят. Правил съм го и в Гърция, САЩ, Кипър, Мексико, Доминикана и сигурно ще изпусна някое място.

Също така обичам уиндсърфинга и кайтсърфинга, но за тях не ми остава време. Бях си поставил едни цели за развитието на компанията ми, които мисля, че ще изпълня в рамките на следващите 2-3 години, и след това мисля да намаля работата, за да имам повече свобода и за тези хобита.

- Как се запалихте по гмуркането?

- Случайно. Преди 10 години покрай мой бивш служител в компания, на която бях управител, днес един от най-добрите и заможни предприемачи. Той ми се обади, че има повод и е запазил лодка на Малдивите, където ме покани за гост. Не бях ходил, но знаех, че островите са много малки, и му казах, че съм холерик и няма да издържа на място, което е 300 на 300 метра. Той ми обясни, че ще бъде дайвинг сафари, ще обикаляме и всеки ден ще се гмуркаме. Така се съгласих и много бързо изкарах лиценз. Теорията и практиката в един басейн, а после изпитът ми беше в открити води на Халкидики. След това на Малдивите бе същинското ми първо гмуркане, изумих се от красотата на подводния свят и така се запалих.

- Скоро споделихте във фейсбук видео, в което плувате с акули посред нощ.

- Трябва да успокоя всеки, за когото е изглеждало страшно. Това са едни абсолютно безопасни животни. Има стотици видове акули и от тях само три-четири са опасни, и то не във всички случаи. Тези три-четири вида вземат 5-6 жертви годишно, а в света умират няколко хиляди души на ден в катастрофи.

Специално тези акули се казват нърс шаркс, а името им идва от английската дума за медицинска сестра. Наричат се така, защото са чистачите на мършата - хранят се с умрели животни и малки риби. Те са много големи и плувах между такива, които бяха 2-3 метра. В същото време устата им е две педи широка и се отваря едва два пръста - и да искаш, не могат да те ухапят.

Бяхме с още двайсетина човека на това нощно гмуркане. Вечер като пуснат подводно осветление в задната част на лодката, идва планктонът, малките риби и накрая акулите. Аз играех карти, когато се събраха около лодката, и затова на видеото съм по къси панталони. Никой не посмя да скочи при акулите и аз го направих, за да им покажа, че не е опасно, а после във водата влязоха и други.

- Имали ли сте по-екстремни преживявания?

- Да, за съжаление. Веднъж ме затрупа лавина на Хинтертукс. Слава богу, беше от праховите лавини. Най-опасно е, когато се образува така наречената дъска, но този случай не беше такъв. Беше доста студено.

Бях с един приятел и аз се пуснах първи, спрях в долината, обърнах се и видях как той бутна лавината и избяга надясно, за да не го повлече. Имах около 30 секунди, в които свалих борда, паднах на колене и сложих дъската пред мен, държейки я здраво с ръце. Затворих си очите, лавината мина през мен, но не ме повлече. Като отмина отворих очи и видях сняг само. Вдигнах борда, отрових се и се измъкнах. Карам предимно на Хинтертукс в чужбина, защото обичам да карам извън пистата, а при това положение трябва да познаваш добре района. На същото място това ми се случи и втори път. Тогава аз бутнах лавината, тя ме повлече, но не паднах и успях да изляза от нея.

Най-тежкото ми премеждие обаче беше в гората на Банско. През януари 2006 г., карайки борд, се ударих в едно дърво и си счупих тазобедрената кост на 6 места. Слава богу, д-р Андрей Йотов, тогава хирург в “Пирогов”, свърши перфектна работа и още следващия сезон бях отново на пистата.

- Можеше ли да станете професионален спортист, преди да се насочите към икономиката?

- Да, но тази възможност не се реализира. По принцип съм изключително любопитен човек и исках да опитвам от всичко от дете. Имам по-голям с шест години брат, който беше един от най-добрите гребци в националния отбор на България. Спечелил е една торба с медали. Покрай него още в V клас станах рулеви - управлявах лодки с 2, 4 или 8 гребци. И като такъв също грабнах медали от републикански първенства.

Имах амбиция да го следвам в този спорт, само че той е 1,88 м, а аз стигнах до 1,77 м и по мое време нямаше лека категория в академичното гребане. Иначе то е един от най-хубавите спортове. Още преди това в I клас тренирах спортна гимнастика. Тогава до нас в салона скачаха на батут и аз веднага пожелах да се изявя и в тази дисциплина – половин година. Брат ми беше и плувец и като се върна отнякъде с един медал, аз реших, че ще ставам като него, и две години плувах още преди гребането.

После се преместих в друго училище. Един ден дойдоха от ЦСКА да събират футболисти и аз веднага пристъпих напред - две години след топката. Бях по-скоро бърз, отколкото талантлив, затова се отказах и се записах на лека атлетика - една година. Тичах на 400 и 800 метра. После започнах да играя тенис и бях относително добър, участвах и в турнири в студентските си години, но от много време вече не излизам на корта.

Не съм човек, който може да се концентрира в едно-единствено нещо. Тоест не бих могъл да стана добър спортист. Синът ми беше тръгнал по този път, но също се отказа.

- Съжалявате ли, че днес Александър можеше да бъде един от най-добрите ни тенисисти наред с Григор Димитров?

- Не. Вероятността един човек да постигне това, което са направили Гришо и трите сестри Малееви, е стотици хиляди пъти по-малка от тази да си успешен в друга професия. И при артистите е така. Има под сто мъже актьори, които взимат над 1 млн. долара годишно от филми, а лично аз познавам сигурно 200 банкера в Лондон, които печелят повече на година.

Сашо започна да тренира при Юлия Берберян на около 7 г., макар че хвана тенис ракетата още като проходи, защото бе най-големият обект около него. Григор, например, започва още 4-5 годишен, както и трябва, ако искаш да станеш звезда в тениса. Баща му ми каза, че си спомня сина ми. Сашо също помни, че е играл с Григор.

Според треньорите на сина ми той имаше талант и нужния интелект, който е много важен за тениса, защото това е спорт с много мислене. На един турнир в Русе при мен дойде един от родителите на някое от другите момчета и ми каза: "Евала, вашият син играе на такова ниво, а и ходи на училище!" Попитах го какво има предвид и той ми отвърна, че никой от останалите не влиза в клас и всички са частни ученици.

Сашо тренираше по веднъж в седмицата и само лятото двуразово - и то не всеки ден. Така няма как да станеш №1 дори и в България. Той е печелил турнири, но никога не влезе в топ 4 на България. И все пак бе един от добрите млади играчи по онова време и той и треньорът му имаха желание да продължи по-сериозно, което означаваше да спре да ходи на училище. Само че аз знаех, че това не е разумно. Вече обясних защо - да пробиеш като Григор успяват 10-20 души в света от десетките хилядите, които се опитват да станат професионални тенисисти.

Спомням си едно момче, с което играеше Сашо - мулат, който биеше всички като маче у дирек, но като стана на 15-16 години, загуби мотивация и се отказа. Човек трябва да е отдаден до крайност и склонен да поеме огромен риск. И така, когато Сашо беше на 13-14 години, имах разговор с него, защото тогава той може би не осъзнаваше колко е рисков пътят на професионалния спортист, но ме послуша и обърна внимание на образованието си, като продължи да тренира.

- Ето че днес синът ви е сред най-способните млади финансисти и често попада в редица престижни световни класации. Кога за първи път ви накара да се гордеете с него?

- Кога ли? Като че ли най-много, когато кандидатства в Американския колеж. От първи до седми клас беше в руското училище, където беше добър ученик, но тогава играеше тенис и не беше отличник. И да си призная, имах съмнения, че въобще ще влезе в този колеж, защото по това време навалицата там беше много голяма. Той не само се класира, но бе в първата десетка, поради което почти сам си плати образованието. Помня, че ми струваше малко над 1000 долара на година, вместо 8 хил. Тогава бях много щастлив и горд. След това ме учуди, когато стана студент. Отиде в Лондон и както се казва, “изби рибата”. Още в първи курс по един предмет имаше най-високия резултат в историята на университета.

После го взеха в най-голямата частна банка в света и след това прави една много добра кариера. Попадна и в класацията The best 40 under 40, в която са най-добрите 40 инвестиционни банкери под 40 години. Нямаше още 28 години. След като през 2016-а беше втори, тази година спечели и Global Capital Bond Award за най-добър банкер за неговия продукт и неговата територия, а тези, които са втори и трети, са му батковци.

- Дъщеря ви Виктория също толкова амбициозна ли е?

- Вики има повече спортни успехи от Сашо. Тя е многократна републиканска шампионка по конна езда за юноши. Има престижни победи в чужбина, включително в Австрия, Гърция, Румъния. Животът и допреди 4 години беше предимно учене и коне без почти никакво време за други хобита. Много съм горд с нея, защото победите са видимата страна в този спорт, а в същото време грижата за конете е сериозен ангажимент. Тя успя да съчетае това да е една от най-добрите млади ездачи в България с това да завърши с добър успех Френския лицей в София.

След това отиде да учи в университета на Женева, Швейцария. Замина с два коня, но й бе трудно да продължи едновременно със спорта и учението. Поради което след две години се върна в България и тук завърши Американския университет в Благоевград. Сега започна работа у нас, а след време ще замине отново, за да учи магистратура.

- Кои са най-важните уроци, които сте им предали?

- Мисля, че най-вече свободолюбието. Човек трябва да знае, че е роден, за да върши това, което иска, без да пречи на другите. Затова аз съм либертарианец. Моят девиз е “Свободен свят, свободен човек”. Смятам и че съм им дал личен пример, както и тяхната майка, както и техните баби и дядовци - че четенето и ученето са много важни. 

Заспивам с книга в ръка. Най-великата за мен е “Атлас изправи рамене”, която заедно с Библията са двете книги, променили живота ми. Също така мисля, че съм научил децата си да са честни. Знам, че това е гола декларация, но мисля, че те са. Сигурен съм, че нито един от тях никога няма да открадне, да се корумпира и да вреди на други.

- Вие сте един от лидерите на обществено мнение в социалните мрежи. Лесно ли се сдобихте с тази онлайн власт и тя изисква ли отговорност?

- Минутка за реклама. Към 31 август тази година ми съобщиха, че имам два пъти повече последователи във фейсбук от всеки друг в моята категория - коментатор по бизнес и политически теми. В туитър и LinkedIn съм не по-малко популярен. Реших от Нова година да публикувам постовете си на английски. Не съм стигнал до това положение бързо. Може би съм от първите българи с фейсбук още от 2006 г.

Започнах да отделям повече време на социалните мрежи, когато разбрах колко мощно могат да разпространяват мнението ми. Много ясно трябва да се каже, че ги използвам за пропаганда. Самата дума “пропаганда” заради нацизма е придобила негативно значение, но дори в името на научния институт на Ватикана я има, защото всъщност означава “разпространение”.

И в този смисъл - да, аз съм пропагандатор на факти и идеи.

Иначе не съм властолюбив. Ако бях, щях да съм във Великото народно събрание. Щях да съм вторият най-млад депутат от СДС. Можех да съм министър многократно. Прекарвам много време в социалните мрежи, защото искам идеите и политиките, които ме интересуват и подкрепям, да достигнат до повече хора. Тази популярност има своите негативи, ако ти пука какво пишат хората, които не те харесват. Но на мен не ми пука. Защо? Вярващ християнин съм и знам, че греша, и знам, че съм отговорен за делата си пред Бог и съвестта си. И също така на мен ми стига, че моите близки, приятели и познати знаят, че съм добър и честен човек.

- Как ще посрещнете 2018 г.?

- По принцип с три изключения през последните 20 години винаги съм празнувал в България. И тази година ще е така. Ще съм в района на Банско в хотел близо до Разлог. И ако времето е хубаво, на 31 декември ще кача Вихрен. За трета поредна година.

- Какво си пожелавате да ви се случи през новата година?

- Да имам повече време за хобитата си и за ученето, защото пак съм студент. От професионална гледна точка най-важно за мен е към юни-юли да предам в университета “Бокони” предложението си за дисертация.

Вече имам научен ръководител - един от най-известните професори в Европа в областта на проектното финансиране. Надявам се да имам не само време, но и идеи, защото в такава елитна институция трябва да предложиш за докторска дисертация нещо уникално, което никой друг не е правил, за да ти одобрят темата. И разбира се, пожелавам си също така здраве и да не се контузя с някое от хобитата си.

Още от Шоу

Джони Деп няма вече да бъде Джак Спароу

Джони Деп напуска поредицата "Карибски пирати", съобщи сценаристът Стюарт Бийти. Според специалисти това ще доведе до загуби за филма. Актьорът в момента представя новата си роля като Гринделвалд във

Най-желаните принцове на планетата

Интересът към живота на кралските особи винаги е бил голям. С годините благородниците успяват да запазят духа на монархията дори на фона на борби за власт, задкулисни игри, а понякога и убийства.

Бербатов: "Конкурирах се с всички, най-вече със себе си"

Стотици почитатели чакаха часове на опашка, за да се срещнат с Димитър Бербатов, който представи автобиографията си „По моя начин“. Футболистът доказа,

ОВЕН: Напрежение

РАБОТА През първите дни на седмицата напрежението, ако не го овладеете, може най-неочаквано да отклони успеха от пътя ви. Не планирайте важни делови срещи и не влизайте в спор с никого на работното

ТЕЛЕЦ: Стабилизация

РАБОТА В петък и почивните дни помислете как да стабилизирате завоюваните позиции на работното си място. Предприемете бързи действия. Търсете най-доброто решение, за да вложите печелившо парите си.

БЛИЗНАЦИ: Риск

РАБОТА В началото на седмицата се предпазвайте от рисковани действия, създаващи недоразумения и носещи проблеми, които предизвиквате сами. Премълчавайте дори и когато сте прави,

РАК: Трудности

РАБОТА Ако в началото на седмицата сте натоварени с работа, не настоявайте да се заемете сами със задачите, които трябва да бъдат разпределени между колегите ви.

ЛЪВ: Трудности

РАБОТА В петък и почивните дни ще се наложи да обсъждате нови задачи във връзка с краткосрочно делово планиране. Ако срещнете трудности и по-бавно се справите със задачите си, бъдете доволни,

ДЕВА: Добронамереност

РАБОТА В началото на седмицата бъдете добронамерени и не спорете с колегите си. Ако някой ви е засегнал, не се ядосвайте, а си помислете дали причината не е във ваши действия.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.