Бият, колят, стрелят по чешки журналист

28.10.2010;

В ръцете на единия лъсва острието на кама. Той му нанася два удара и го ранява сериозно в лявата плешка. Вторият започва да го души и го удря с тъп предмет по главата. Тежко ранен, журналистът безжизнен пада на паважа. Атентаторите мислят, че той е убит и се разбягват в различни посоки. След няколко минути журналистът Владимир Сис се свестява и надава викове за помощ.

През пролетта на 1913 г. политическата обстановка на Балканите е изострена до краен предел. Противоречията между съюзниците в Балканската война се засилват и са на прага да прераснат във военен конфликт. Десетки пратеници на големи европейски вестници изпращат информация за хода на актуалните събития. Сред тях е и чешкият новинар Владимир Сис, който е кореспондент на пражкия в. "Народни листи".

Вечерта на 6 юни 1913 г. Сис е на гости у своя приятел художника Иван Мърквичка. Журналистът разказва, че в последно време получава анонимни закани. Ден по-рано в софийското кафене "Панах" към него се приближава момче-клошар и му предава сгънато листче. Когато го разтваря, прочита на сръбски език заплашителното "Ние няма да те забравим и ще ти отмъстим." Синът на Мърквичка предлага да му даде за всеки случай револвер, но Владимир Сис отказва. Към 21 часа напуска дома на художника и се отправя към квартирата си на ул. "Париж". В близост до царския манеж, където днес се намира Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", до него се приближават трима мъже

Нападателите действат светкавично. В ръцете на единия лъсва острието на кама. Той му нанася два удара и го ранява сериозно в лявата плешка. Вторият започва да го души и го удря с тъп предмет по главата. Тежко ранен, журналистът безжизнен пада на паважа. Атентаторите мислят, че той е убит и се разбягват в различни посоки. След няколко минути журналистът Владимир Сис се свестява и надава викове за помощ. Притичват се няколко късни минувачи и внасят пострадалия обратно в къщата на Мърквичка. Тук му оказват първа медицинска помощ, а след това е откаран във Военна болница, където е предаден на началника на Чешката санитарна мисия в България.

След два дни състоянието на Владимир Сис се стабилизира и той споделя пред софийските си колеги подробности за терористичния акт. Според него причината за покушението са пробългарските статии, които публикува в "Народни листи". Те предизвикват гнева на някои сръбски вестници, които му отправят истерични нападки. Журналистът непоколебимо вярва и твърди, че нападателите са сърби. Това ясно личи от репликите, които си разменят, и от псувните, които отправят по време на нападението. Той изказва предположението, което по-късно се лансира и от следствените органи, че организатори на атентата са сръбските специални служби и техните агенти в София.

Своите предположения

Владимир Сис потвърждава и пред съдебния следовател, като заявява, че може да разпознае единия от нападателите. Полицията разпитва съмнителни сръбски емигранти в столицата. Задържани са двама души, които са заподозрени за участие в атентата. Това са Воислав Станкович и Йован Маркович. Те са спипани в нелегална квартира близо до Трамвайното депо. При обиска в тях са намерени нож, с който се предполага, че е намушкан Сис, и дрехи, по които има следи от кръв. Арестуваните са изправени на очна ставка с чешкия журналист, но той не успява да ги разпознае. След тридневни разпити двамата сърби са освободени, без да им е повдигнато обвинение. Разследването попада в задънена улица.

Лечението на Сис върви успешно и раните му скоро зарастват. На 1 юли той напуска болницата и с файтон се запътва към центъра на София. Кочияшът кара бавно по бул. "Цар Освободител". Всичко изглежда както обикновено, ала по лицата на минувачите ясно личи неприкрито напрежение. Две седмици по-рано е избухнала Междусъюзническата война и от бойните полета пристигат тревожни новини. Сис веднага заминава за фронтовата линия и започва да изпраща до Прага редовни кореспонденции за хода на военните действия. По-късно те ще бъдат издадени в отделна книга-дневник под заглавие "Критични дни за България". Обобщавайки политическата и военната обстановка на Балканите, Сис категорично заключава: "Не търсете виновника

за Балканската (има предвид Междусъюзническата - б.а.) война в София, а в Петроград и след това в Белград и Атина. Прекалената доверчивост и честната дума убиха България. Това трябва да помним!" Журналистът продължава да отстоява справедливите български национални интереси и това му коства нови заплахи за живота.

Привечер на 25 юли, след прекаран напрегнат ден във Военното министерство, Владимир Сис се разхожда сред тишината на Борисовата градина. Присяда на една пейка и се опитва да подреди мислите си. В следващия момент зад него се приближава едър мъж с прихлупена шапка, който му нанася силен удар с бокс по главата. Наблизо се появява възрастна двойка и това принуждава нападателя скоростно да се скрие между дърветата. Новинарят изпада в безсъзнание, но с помощта на двама конни стражари е закаран вкъщи, където се възстановява. Този път полицията пак не успява да залови престъпника, но правоохранителните органи и софийското гражданство са убедени, че нападението е дело на добре организирана сръбска банда.

Година и половина по-късно Сис става жертва на трето поред покушение. Малко след полунощ на 14 декември 1914 г. заедно с двама приятели излизат от къщата на художника Мърквичка. Когато завиват от ул. "Оборище" по ул. "Сан Стефано", в непосредствена близост до журналиста изниква маскиран мъж и стреля в главата му. За късмет изстрелът на атентатора само пробива шапката му и одрасква леко челото. Сис се съвзема от уплахата, отстъпва крачка назад, моментално вади пистолет и изстрелва няколко куршума

по човешки сенки, които изчезват към Ботаническата градина.

Сутринта на местопрестъплението идва лично градоначалникът Мавродиев. Разследващите откриват следи от кръв по уличното платно и това е доказателство, че атентаторът е ранен. Сис счита, че нападението отново е дело на сръбски агенти. Като аргумент той представя две отворени картички до него, изпратени броени дни преди атентата. Те са с печата на софийската пощенска станция и са написани с молив на сръбски език. Първата е от 23 ноември. Изпълнена е с открити заплахи и завършва с думите: "Не ще те спаси нито Бог, нито Дявол! Да живее велика Сърбия!" Втората картичка носи клеймо 27 ноември и е съвсем лаконична: "Ще убием кучето, което лае!"

И все пак кой стои зад атентатите срещу Вл. Сис. Преките извършители не са разкрити. Няма съществени доказателства, че нападенията са организирани от сръбските специални служби. Свидетелските показания и събраните улики също не хвърлят допълнителна светлина. Ала въпреки възникналите много въпросителни, сред българското общество по онова време битува широко разпространеното мнение, че покушенията срещу Сис са извършени от сръбски агенти в София.

Защитава българската кауза в Македония

ВНИМАНИЕТО, което шовинистичните кръгове в съседна Сърбия отделят на Владимир Сис, не е случайно. Ето на кратко основните ориентири в неговия живот. Роден е през 1889 г. в Моравия, тогава в пределите на Австро-Унгария. Преследван от властите заради политическа дейност, едва 19-годишен избягва на Балканите и след дълги обиколки из Сърбия, Гърция и Османската империя накрая се установява в България. Посещава манастирите в Дебърско, Битолско и Охридско и изследва местната етнография. Отпечатва своите научни изследвания в Лайпцигския университет и в тях доказва с неоспорими документи, включително и от сръбски източници, че населението в Македония е преобладаващо българско и там почти не живеят сърби. С голямата си ерудиция и знанието на множество чужди езици Владимир Сис бързо си изгражда авторитет и име сред политическия елит и обществените среди в България. По време на Балканската война заминава на фронта като кореспондент на един от най-меродавните чешки вестници. От страниците на "Народни листи" повежда истинска битка срещу сръбската и гръцката антибългарска пропаганда на Запад. В своите дописки той горещо защитава справедливата българска кауза и това в крайна сметка ще предизвика опитите за неговото физическо ликвидиране.

Ялови действия от полицията

ПОРЕДНИЯТ терористичен акт срещу Владимир Сис предизвиква силно впечатление у нас и в чужбина. Приятелите му в Австро-Унгария го поздравяват с щастливото му избавление и за доблестното поддържане на българските позиции. В парламента народният представител от Гюмюрджина (дн. Комотини в Република Гърция) Начо Начев депозира питане към министъра на вътрешните работи Христо Попов по повод нападението срещу журналиста. На въпроса какви действия са предприети за залавяне на терористите депутатът получава уклончиви и объркани отговори. Пак в тази връзка е наредена парламентарна анкета, тъй като съществува подозрение, че атентаторите са били във връзка с длъжностни лица от полицията. След двумесечно протакане нейната работа приключва без резултат. Ялови се оказват и предприетите издирвания на следствието и прокуратурата. Този път атентаторът или атентаторите също не са заловени. Жълтата преса изтъква като причина за провала непрофесионалните действия на тайната полиция и конфликтите, които съществуват между нейните отдели.

Още от Секретно

Сюлейман паша праща на заточение ямболци заради изчезнал косъм от брадата на Мохамед

Най-вероятно мюсюлманската реликва е открадната от българи заради ювелирната кутийка В средата на 1884 г. бележитият чешки историк Константин Иречек (1854-1918),

Как съдиха горяните от Асеновградската конспирация: Карат жена с двете й деца да гледат как разстрелват баща им

Наричали са ги всякак: горяни, конспиратори, бандити, врагове на народа, бивши хора… Те са се самоопределили като “Националхристиянски кръст” - убедени антикомунисти, до живот.

Как любимата ми Юлияна избяга в Амстердам. Последва тежък разпит в МВР след раздяла с гадже - дъщеря на невъзвращенец

*Втора част от личната история на Христо Марков, който разказва Как се влюбих в дъщеря на "невъзвращенец"  Заведоха ме на втория етаж в жълта сграда и ми казаха да чакам в коридора другаря Джевлеков,

Как се влюбих в дъщеря на “невъзвращенец”. Свалих Юлияна с плоча на “Сребърни крила”, купена на черно в София

 Това неземно изкушение ме тресна в сухото лято на 1979 г. В неповторимото село Торос, до река Вит. Ако има символ на 16-годишните момичета на онова време, тя печелеше с една обиколка.

Как малката ВМРО е близо до властта вече почти 30 г.

ВМРО-БНД успява вече почти 30 г. след промените да се задържи близо до властта. Как се случва това с партията, обвинена в незаконна търговия с български паспорти и чийто лидер заплаши да се гръмне с

"Шуми Марица" - копие на германски марш от ХIХ век?

От обвинения в плагиатство не са застраховани дори и строгите военни маршове. Така мелодия, силно наподобяваща на стария български химн „Шуми Марица, е изключително популярна в цяла Южна Германия в

Любовниците на властта от Аспарух до Тодор Живков

Аспарух принася в жертва любимата си, Самуил има таен син от селянката Биляна, Иван-Александър разделя България на части за синовете от двата си брака, Батенберг флиртува с всички първи дами,

Сеизмичната зона на Вранча е по-опасна за нас от тази на Закинтос

Катастрофални земетресения с магнитуд над 7-а степен по Рихтер в Румъния се случват на 40 г. - колкото са минали от 4 март 1977 г. Дълбоките вълни, идващи от Румъния,

Морфин в кръвта на Людмила Живкова

Не е ясно дали дъщерята на Тато е употребявала наркотика или се е съдържал в лекарство

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.