Материализмът, който изповядвам, е непонятен за околните, но това няма никакво значение

11.09.2017;

Интересно нещо е есента...

Има нещо меланхолично в умиращите листа на дърветата.

Малко тъга заради отиващото си лято.

Малко надежда за това, че отново ще настъпим педала на делника и ще се опитваме да се доказваме един на друг.

За мен есента винаги е била начало и край.

Начало на новия сезон - в училище, на работа.

Но и край на безгрижността.

Кръговрат.

Всички ще умрем рано или късно и, подобно на есенните листа, ще нахраним замята, която ще роди нови цветя, дървета, плодове и зеленчуци.

И това, само по себе си е донякъде красиво и донякъде тъжно.

Знаете ли...

Никога не съм вярвал в безсмъртната душа.

В прераждането.

В задгробния живот, в притчите за ада и рая, в това, че душата живее и извън тялото.

Дори не вярвам в съществуването на душата.

Материализмът, който изповядвам, е непонятен за околните, но това няма никакво значение.

Вярвам само, че от съществуването ни има смисъл.

И той е, че дори да не свършим нищо смислено през целият си живот, накрая, когато си отидем, телата ни ще нахранят почвата и тя ще роди нов живот.

Иде есента.

Дните стават по - къси, слънцето все още свети, но ще ни топли все по - слабо, докато Топлофикация не го замени срещу 80 лева сградна такса и 340 лева такса мощност.

Есента е красива като зряла жена.

Като сладък плод, събирал лъчите на слънцето и извършвал всичките там фотосинтези и други подобни термини, които не помня.

Спомням си как бях малък.

Било е някъде около 1975 година в Кюстендил.

Имаше малко автомобили, но имаше градски транспорт (днес вече в Кюстендил няма такъв - липсата на хора в града в резултат на мъдрото му управление го остави без нужда от автобуси).

С тате се качвахме на автобус номер 6, който обикаляше града.

А ние се возехме вътре, беше есен и аз си мислех колко е хубаво да си имаш автобус и той да те вози из града.

Квартал Герена, квартал Запад, квартал Колуша.

Това са спомените ми от есента.

Днес тате отдавна го няма, аз отдавна не живея в родния си град, отдавна съм изгубил способността си да се радвам на обикновените неща, камо ли на возенето в автобус от градския транспорт.

Но все още харесвам есента.

Харесвам я повече от лятото.

Харесвам идеята, че всичко в тоя свят е в неспирен кръговрат и че живота и смъртта се хранят един от друг.

Страх ли ни е от есента?

А от смъртта?

А дали ни е страх от живота?

Особено, ако е преминал ей така, без да сме оставили следа?

Това са есенни въпроси, които никой не би могъл да си зададе, когато навън е лято.

*Коментарът е от фейсбук

Още от Коментари

Българинът е семе. И плевел, и плод...

Властта зарови България, но Българина е семе. И плевел, и плод... Амин. *От

Борисов към министрите: Разяснявайте на хората решенията за данъка върху старите коли

Премиерът Бойко Борисов препоръча на министрите да продължават да разясняват на хората управленските решения на правителството по темите за данъка върху старите коли, застраховките и горивата.

На българина дома му отнеми, детето му остави гладно, но на колата не посягай

В България трябва да се протестира абсолютно справедливо и задължително за стотици неща. Аз лично мисля, че най-сериозните ни проблеми са липсата на правосъдие и възмездие, корупцията,

"В ЕС сме за пари, а не за демокрация."

"В ЕС сме за пари, а не за демокрация." Шофьор на ЦК на БКП *От

В Македония има повече демокрация, по-малко страх и по-свободен дебат, отколкото у нас

Прекарах шест дни в Македония и имах възможност да гледам поредица от предавания по различни ТВ канали. Впечатлението ми е, че електронните медии в съседната ни страна са доста по-свободни от нашите.

Парите за пенсии не стигат, защото у нас има твърде много милионери

Парите за пенсии не стигат, не защото в държавата има твърде много пенсионери, а защото в държавата има твърде много милионери. Иво Сиромахов във

Властелинът на професорите

Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан,

Извинявайте, че не се съобразихме с академичните и човешки норми - свалихме клипа

Здравейте, искам да се извиня на всички, които се чувстват засегнати от нашия клип. Съжалявам, че не съобразих, че клипът не отговаря на определени академични и човешки норми,

Хленч по български

Добре, искате оставка на правителството... Но какво предлагате. Искате увеличение на заплатите и намаляване цената на горивата. Заплатата може да си я създадете сами - с повече инициативност.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.