Офицерът от ДС със смъртна присъда Владо Костов: Аз оцелях, а Георги Марков - не, заради дозата на отровата

12.09.2018;

- Господин Костов, наближавате почетен юбилей. Как се чувствате и с какво се занимавате в момента?

- Какъв юбилей? 85-и рожден ден и какво? То беше нещо, което изглеждаше трудно достижимо, когато бях млад. А сега? Не минава седмица да не срещна в новините за някакъв рекорд, поставен от столетник. А вече можем да си мислим за времето, когато наследниците ни ще броят достигналите 120, 130, че и 150 години и оттатък. Въпросът е като човечество, а не като отделни индивиди да успеем да се покажем достойни за тези именно, истински в разбирането ми, юбилеи.

Но на въпроса ви. Благодаря на съдбата - добре съм. Стремя се да правя това, което помагало да се понася неминуемото остаряване. Движа се максимално, гледам да си създавам поводи за някоя "ръчна работа", интересувам се всеки ден и час от хода на света.

- Как и с кого ще отбележите рождения си ден?

- Със съпругата ми Наталия и с тези двама-трима от многобройната ни фамилия, които случайността ще е довела точно този ден при нас. Имал съм случаи през годините да гледам "смъртта в очите"

Кога поради нечия зла воля, кога поради моя глупост. И след като съм имал шанса да продължа пътя си, сега всеки нов ден за мен е празник и го чествам с тези, които са край мен. За останалите - телефон, мейл, скайп и - преди всичко - сърдечна връзка.

- От какво семейство произхождате? Вярно ли е, че имате роднина свещеник, екзекутиран след 9.09.1944 г.?

- Някога, попълвайки разни автобиографии, пишех - дребнобуржоазно семейство. Майка шивачка и баща съдебен чиновник. Без нито наследени, нито придобити имоти.

Да, единият от дядовците ми беше свещеник и бе убит от човек на властта, установена след 9.09.1944-та, по криминални подбуди. Обичах го много, но нито тогава, нито по-късно неговата съдба не е влияела на отношението ми към режима, установен в България. Благодарение на родителите ми и главно на майка ми успях да си дам сметка колко силно в епоха на социални трусове се отприщват - кога за добро, кога за лошо - емоционалните подтици за действие у хората. И се случват подвизи или престъпления - трудно въобразими в по-спокойно време.

В това направление

има да правим усилия

като общество,

за да си дадем по-добро разбиране за много от събитията, които белязаха времето на просъветския режим и това на демокрацията.

- Какво си спомняте от журналистическата ви работа, преди да напуснете България?

- Всичко. Или поне на мен така ми изглежда. Това е времето от моята 22-ра до 45-ата ми година. Нито по-рано, нито по-късно съм се чувствал така "добре в кожата си" професионално. И в "Средношколско знаме", и в "Работническо дело", и в "Поглед", и в "Хоризонт" на БНР, и в "Панорама" на БНТ. Така ми бе хубаво да стана преди 6 часа, да стигна пеш до "Хоризонт" в 7 часа, да погледна бюлетина с новините и да си избера темата, по която да говоря на слушателите в 7 и 30 в продължение на 3 минути. След което "да потъна" в ежедневието на редакционната работа. Сигурно всеки пази спомен за някой подобен "златен период" в професионалния си път.

- Промениха ли се възгледите ви за живота през годините?

- Щях да бъда за оплакване, ако не живеех с чувството, че разбирането ми за

живота се променя.

В смисъл че с всяка година, с всеки ден дори разбирам по-добре смисъла на едно или друго. Разбира се, то не е гаранция, че не съм се и заблуждавал.

С всяка крачка напред, която правим като човечество, разбираме, че

светът е по-сложен от

това, което сме си

представяли до момента.

Така е и с всеки от нас. Ако има нещо, което ми носи удовлетворение, то е убеждението, че в професионалния и политическия ми път съм бил верен на разбиранията си и не се срамувам или отричам от нещо, което съм писал или казал.

Ако имаше възможност да преживея отново живота си, бих го повторил без колебание.

- Как и защо избягахте от България през 1977 г.?

- В никой момент не сме имали със съпругата ми Наталия чувството, че бягаме от България. По онова време - 40 години оттогава - у мен се оформиха оценки по политиката на режима в България, които държах да споделя с българската общественост. Познавайки практиката на властта, добре разбирахме, че всеки опит в това направление ще доведе до ликвидирането ми, преди, както се казва, "да съм си отворил устата".

Затова решихме да опитаме да излезем от рамките на режима и да използваме възможностите на чуждите радиостанции, за да кажа това, което си бях наумил, на българското общество. Може би ако не бях заедно със съпругата ми и двете ни деца във Франция, щях да търся някакъв друг път. Ако предполагах, че само десетина години по-късно

съветската номенклатура

ще пристъпи към

ликвидация на СССР,

щях да гледам по-другояче на нещата. Но действителността, такава каквато бе 1977 г., ми предлагаше пътя на политическото изгнание. Не съжалявам, че решихме да поемем риска. Удовлетворен съм, че всичко, което през последните години стана известно за отношенията между тогавашните българска и съветска номенклатура, потвърди тогавашните ми убеждения и оценки.

- Цитират ви да казвате, че сте били против задълбочаването на интеграцията на България със СССР. Имали ли сте някаква специална информация по въпроса?

- Бях против начина, по който се осъществяваше интеграцията в СИВ въобще. Тази интеграция служеше първо на интересите на управляващата съветска номенклатура, а едва след това, донякъде, на националните интереси на страните участнички. Но

явлението "не умря" с разпадането на СССР Управляващата ЕС бюрокрация също е загрижена и обслужва най-първо своите интереси и едва след това, донякъде, интересите на страните - членки на ЕС. Явлението е видяно и развитието му предсказано от френския социалистически лидер Леон Блум още в края на 40-те години на миналия век. Какво ще донесе това на ЕС, има тепърва да видим.

- Какви бяха отношенията ви с управляващите у нас в онези години?

- В никой момент не съм се стремил към кариера в "кръга на управляващите", което съответно ми е спестявало неудобствата на пряката конкуренция. Положението ми на популярен журналист и "гърбът", който

ми осигуряваше принадлежността

към органите на ДС,

ме поставяха в една относителна комфортност при тогавашните условия. Още повече че прекарвах доста време в Близкия изток и в Западна Европа.

- Помните ли работата ви като коментатор в радио "Свободна Европа"?

- Разбира се. Все пак това бяха почти 15 години от професионалния ми път. Нямаше ги непосредствеността и чувството на свежест, които изпитвах при работата ми в "Хоризонт" и "Панорама". Но имах пълна свобода при избора на темите, както и при коментирането на актуални събития на отворен микрофон без предварително подготвен текст.

- С какви мотиви ви издадоха смъртна присъда у нас?

- Ангажирайки се да работя за ДС, подписах декларация, че съм уведомен, че за предателство спрямо ДС наказанието е едно - смърт.

Присъдата се произнася по "затворена процедура", макар че се оформя като решение на "нормален съд".

Не са търсени доказателства, тъй като бях заявил, че скъсвам с режима. Съдът се произнася в първото полугодие на 1978 г., а в края на август вече се прави опит да бъде изпълнена присъдата. След 1989-а осъждането ми бе отменено с мотива, че съдът е пренебрегнал основно изискване - да бъда уведомен, че срещу мен се води дело. Още повече че адресът ми бе известен, а и аз бях заявил в печата, че съм готов да отговарям пред съд в България, ако процесът бъде открит.

- Как се случи така, че вие оцеляхте при атентата, а Георги Марков - не?

- Според Аркадий Ваксберг, чиято книга за методите на КГБ в тази област е публикувана и на български, просто е имало грешка в дозата на рицина при мен Срещу Георги Марков грешката е била поправена и съответно изходът е фатален.

- Може ли да има съмнение дали е убит Георги Марков и от кого?

- За мен няма съмнение, но аз съм, както се казва, заинтересовано лице. Христо Христов в книгата си "Убийте Скитник!" приведе изключителни документални свидетелства, които според мен не оставят никакво място за съмнения. Но това е книга на журналист, а не официално решение на съдебна инстанция.

- Вярно ли е изнесеното от Петър Семерджиев, че сте замисляли заедно с Георги Марков да направите в емиграция списание "Нов Златорог"?

- Георги Марков имаше подобен проект. Аз само му бях обещал да сътруднича. Според мен този проект на Марков е бил посрещнат с голямо безпокойство от ДС. Не изключвам именно идеята за "Нов Златорог" да е преляла чашата и предизвикала вземането на решение за ликвидирането на Марков.

- Как според вас бихме могли да достигнем до истината за тези действия на службите на ДС?

- Казвал съм го и друг път. Според мен, ако имаше политическа воля да бъде разкрита и оценена с оглед националния интерес ролята на ДС, трябваше да се започне с освобождаване от отговорност на изпълнителите, на онези, които са смятали, че просто служат на отечеството. И с тяхно участие и съдействие да се търси истината и да се претеглят плюсовете и минусите. Защото, както е при всеки политически режим и неговите органи, и у нас е имало от едното и от другото. Виждането на всичко без изключение само в черно създаде условия заинтересованите лица и кръгове да продължат да потулват съществени елементи от истината.

- Как възприемате политическите промени у нас след 1989 г.?

- Промените у нас през последните вече 28 години са само нашата си българска част от огромен процес на преобразяване на света в неговата цялост. Преди около половин век САЩ преживяваха дълбока криза и някои от водещите им умове не изключваха дори разпадането им.

Заложиха на риска да преустроят капитализма си с помощта на цифровите технологии и небивалото увеличение на външния им дълг и на неравенството. Не са решили изцяло проблемите, но получиха отсрочка в някои важни направления. Управляващата Съветския блок партийна бюрокрация сметна, че може да опази себичните си интереси, "разпускайки СССР" и прегръщайки един примитивен капитализъм, маскиран като демокрация Една част от някогашния съветски блок търси да преживее под крилото на ЕС, но последният не може да се каже, че има потенциал да гарантира собственото си изживяване. В последните няколко години напрежението расте и всяка страна мобилизира ресурсите си, защото никой не изключва едно бъдещо генерално премерване на силите.

Като се започне от една все по-китайска глобализация, мине се през евразийски проекти с участието на една възродена руска империя, продължи се с един ЕС и една независима Великобритания, за да се стигне до САЩ, раздвоени между глобализация и нов протекционизъм, като не пропускаме и неоосманизма и исляма, надали някой може да формулира каквото и да било сериозно предвиждане за идния половин век.

В подобна обстановка всяка страна от ранга на България, която успява да се държи на повърхността, бога ми, заслужава респект и уважение.

- Защо, след като се завърнахте за известно време, отново предпочитате да живеете в чужбина?

- Живея и във Франция, и в България. Никъде не съм истински активен. Годините си казват думата. Интересуват ме процесите, стремя се да имам мнение и да го защитавам, но зная, че тежестта се носи от по-млади рамене. Децата и внуците ни са пръснати из Европа и по света. Ние с Наталия опитваме да сме по-близо до тях. Докога ще успяваме да го правим?

Още от Секретно

Как малки отряди от скиори разбиха 400 хил. съветска армия

Преди 75 години, на 13 март 1940 г., СССР и Финландия сключват примирие в един от най-изумителните военни конфликти на ХХ век. Формално световната свръхсила е успяла да се наложи в ролята си на

Как световните лидери влияят върху цената на петрола

Тръмп си приписа заслугата за понижаването, Путин я използва, за да постигне влияние в Средния Изток Световните цени спаднаха с 20% от последния пик и президентът Доналд Тръмп смята това за своя

Съветската агентка Лидия разцепила БЗНС след 9 септември 1944 г.

Страховитият прокурор Андрей Вишински шантажирал Александър Оббов с неприлични снимки

Сюлейман паша праща на заточение ямболци заради изчезнал косъм от брадата на Мохамед

Най-вероятно мюсюлманската реликва е открадната от българи заради ювелирната кутийка В средата на 1884 г. бележитият чешки историк Константин Иречек (1854-1918),

Как съдиха горяните от Асеновградската конспирация: Карат жена с двете й деца да гледат как разстрелват баща им

Наричали са ги всякак: горяни, конспиратори, бандити, врагове на народа, бивши хора… Те са се самоопределили като “Националхристиянски кръст” - убедени антикомунисти, до живот.

Как любимата ми Юлияна избяга в Амстердам. Последва тежък разпит в МВР след раздяла с гадже - дъщеря на невъзвращенец

*Втора част от личната история на Христо Марков, който разказва Как се влюбих в дъщеря на "невъзвращенец"  Заведоха ме на втория етаж в жълта сграда и ми казаха да чакам в коридора другаря Джевлеков,

Как се влюбих в дъщеря на “невъзвращенец”. Свалих Юлияна с плоча на “Сребърни крила”, купена на черно в София

 Това неземно изкушение ме тресна в сухото лято на 1979 г. В неповторимото село Торос, до река Вит. Ако има символ на 16-годишните момичета на онова време, тя печелеше с една обиколка.

Как малката ВМРО е близо до властта вече почти 30 г.

ВМРО-БНД успява вече почти 30 г. след промените да се задържи близо до властта. Как се случва това с партията, обвинена в незаконна търговия с български паспорти и чийто лидер заплаши да се гръмне с

"Шуми Марица" - копие на германски марш от ХIХ век?

От обвинения в плагиатство не са застраховани дори и строгите военни маршове. Така мелодия, силно наподобяваща на стария български химн „Шуми Марица, е изключително популярна в цяла Южна Германия в

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.