През 1900 г. професорът по физика в Кеймбридж Джагадиш Чандра Бос (1858-1937) прави експеримент с радиовълни. Докато опитва да надмогне умората от безсънните нощи в кабинета си, Бос забелязва, че уредите му проявявали също симптоми на умора. Приличали на изтощен кон, който събира последни сили, за да следва ритъма на ездача си.
“Умората им е почти като тази на човешките мускули. Те сякаш казват: Стига за днес, и утре е ден”, записва си Чандра Бос. По-късно в трудовете си развива теорията, че инертната маса в някакъв смисъл е жива и е трудно да се каже къде свършва мъртвата материя и откъде започва живата.
Необяснимо “поведение” на неживата материя се забелязва и в ежедневието. Сигурно ви се е случвало да се развали един уред у дома, а после набързо още няколко да “сдадат багажа”. Образно казано: след “инфаркта” на хладилника спират да работят и влюбената в него печка, и духовно свързаното с тях дистанционно на телевизора.
Към края на живота си Бос, който е индиец, се заема да изследва растенията. Стига до извода, че те имат латентно съзнание. Изобретява и уред - крескограф, който отчита реакциите на цветята при различни дразнители. Твърди, че изпитват чувства, подобни на човешките - обич, страх, мързел, злоба, завист, амбиция.
Теорията има много последователи. Те твърдят и че модерната апаратура улавя дори откъслечни разговори между растенията.
В книгата си “Други светове” физикът Пол Дейвис пише, че може би сме прекалено тесногръди във виждането си за живота. “Няма граница между живото и неживото в природата”, твърди той.
През 30 г. римският философ Сенека въвежда понятието taedium vitae - състояние, при което човек изпитва не просто умора, не просто досада, тъга и изтощеност, а пълна липса на желание за живот. Една толкова силна умора от себе си, която дори се предава на неживата материя наоколо.
Създателят на емпиризма и автор на “Трактат за човешката природа” Дейвид Хюм (1711-1776) доразвива идеите за относителността на границите между живото и неживото и пише: “Погрешно е да смятаме, че всички хора трябва да умрат, само защото всички хора, които са живели досега, са умрели.”
Съвременните му последователи смятат, че след смъртта се преминава от 3D в 4D измерение.