Гърция – лукс и дребни мизерии

02.08.2016;

От както се запознах с мъжа ми не сме стъпвали на българското море. Защо? Ами защото мога. Последно бях в Слънчака в ранната есен на 2009-а. С приятелката ми, моя вярна съратничка от Центъра за теренни проучвания, установихме на място, че канализацията от хотелите се излива директно в морето и с това закрихме българския сезон. И от тогава не сме го откривали.

Това разказва в блога си http://www.boikairina.com/ (От Разлог до Холивуд) Ирина Асиова - Диамант, дългогодишна журналистка от "24 часа".

За 7 години с Моше пообиколихме Гърция. От провинциалната, но пък близка Кавала с един от най-приятните бутикови петзвездни хотели „Имарет“, през Тасос, Кос с най-страхотния нудистки плаж, поне до преди да дойдат бежанците, Крит с автентичната атмосфера, дебеловеждите мургави сервитьори, които ме гледаха неодобрително и изобщо не говореха с мен, през Миконос - скъпарския дизайнерски остров на богатите и добре съблечени хора, до нашите си ръкави – къде в луксозни хотели, къде в къщи под наем. Далеч не претендирам, че познавам Гърция, но поне впечатленията ми са актуални и разнообразни. Ще започна с най-пресните - от юли тази година.

Като надуха първите жеги бързо започнах да се ровя из Airbnb да търся къща под наем. Миналата година наехме една в Посиди на Касандра, за цяла седмица, близо до плажа, уж луксозна с басейн. На втория ден разбрахме, че подземният етаж няма климатик, а водата не стига до третия етаж, когато двама души се къпят едновременно. Но пък не платих на собственика цялата искана сума и така останахме квит.

Тоя път реших да е за цял месец, че даже и гости поканих. Разпределих ги по смени. Харесах си една вила на брега на морето на първия ръкав на Халкидики, почти на носа. И нали съм много хитра, пак прескочих Airbnb и директно се свързах със собственика. И той много ентусиазиран, че няма да плаща на сайта, и аз много въодушевена, че ще спестя 2 хил. евро или 4 хил. лева. Винаги обръщам всичко в лева. Много лош навик. Особено ако живееш в Америка и почиваш в Европа. И още по-лош навик, когато наемаш къща в Гърция. Всичко евтино в Гърция излиза мноооооого скъпо.

И ето ни с мъжа ми, детето на година и половина и кучето потегляме към Палиури. След пет часа път и един час почивка на Happy в Сандански пристигаме в малка вилна зона на брега. Собственикът – млад грък ни посреща с несполучливо изрусената си жена. Не знам дали сте забелязали русите гъркини са толкова руси, колкото и русите ромки. Още от вратата разбираме, че совите не са това, което са. От вън къщата е като на снимката в сайта - в секси модернистичен, изчистен средиземноморски стил, от вътре е схлупена, баните са като за хобити, в кухнята пъплят мравки, мрежата против комари е скъсана, интериорният дизайн е на разстроена многодетна домакиня. Съдомиялната не работи, но ще пратим някой да я оправи, веднага подхваща Яни. Не знам защо, но напоследък не съм срещала грък, който да не се казва Яни или Йоргос и всички се представят за Джордж. Интернетът е малко слаб, добавя, защото на Халкидики духа много вятър. Още не сме влезли и гръцките шмекерии и дребни мизерлъци започват.

Мъжът ми изквичава на умряло – след два часа имам конферентен разговор с Ел Ей. Ти нали каза, че в къщата има интернет. Нали ти казах да отидем на хотел. Веднага разбирам, че проблемите тепърва започват. А Дзордз, леко препотен, започва да се суети и да лови интернет. Или вятър. Моля го да ми качи куфара на третия етаж. Физиономията му леко се удължава. Явно не е свикнал да мъкне куфарите на гостите си.

Качваме се на т.нар. трети етаж, който се оказва таванско помещение с дупка в стената за баня. Мъжът ми: ти добре ли си? Аз няма да спя в капан. В танка ми в армията беше по-широко.

Слизаме на втория етаж. Там – две спални с обща баня. В едната спалня има климатик, но няма гардероб. В другата има гардероб, но няма климатик. Аз съм поканила гости, викам на домакина ни, как си представяш, че ще чукам на вратата им всеки път щом ми потрябва нещо от гардероба. Ами досега никой не е искал закачалки. Ти си първата, която иска подобно нещо. Клиентите ти от Бангладеш ли са, питам. Разговорът определено не върви на добре.

А иначе Дзордз беше добронамерен. Искаше да ни се хареса. Беше „заредил“ хладилника с една кола и един сок. За които искаше да му платим 5 хил. евро. Ако беше през Airbnb щеше да е 7 хил. евро, оправдавам се пред Моше. Е да, но на Airbnb можеше да се оплачеш. За американците е много важно да могат да се оплачат, защото в Америка обикновено хваща дикиш. Airbnb обаче не може да оправи гръцката ДНК, обяснявам на съпруга ми, който тепърва ще разбере защо, когато се ражда един грък двама евреи плачат.

В крайна сметка давам на момчето 3 хил. евро в брой, а останалите, уточнявам, че ще преведа по банков път, като си правя сметката, че щом чак от мен пари гъркът ще положи усилия. Още на следващия ден обаче разбирам, че съм станала твърде разглезена, за да издържа месец на дребни неудобства и гръцко нахалство въпреки непосредствената близост с кристалните води на Егея и разкошната морска храна. Камерата не се затваря, хладилникът едва крета. Бъди е целият в пясък, но маркучът е скъсан. И съседите ни от залепената до нас къща са седемчленно семейство от Молдова! Игор - главата на фамилията – 50 и кусур-годишен похотливец постоянно дими и обръща нещо на барбекюто, а жена му три пъти по-дебела от него тьотка, постоянно простира нещо на модерната фасада. Двамата изглеждат като Владимир и Людмила Путини точно преди да се разведат. Чудя се къде се е навряло това молдовско народонаселение. При това допъплило до Гърция с коли. И вече разбирам защо никой до сега не е искал на Дзордз закачалки, съдомиялна, климатик и други излишни глезотии на цивилизацията.

Бъди междувременно препикава двора на съседите и аз бързам да се извиня с остатъците си от руски от експерименталната паралелка в Благоевград. Игор дружелюбно ме успокоява, че кучето ми е по-чисто от повечето хора на плажа. Което е самата истина. Половин час по-късно папа решава да скрепи българо-молдовската дружба с три праскови. Директно нахлува на наша територия, крещейки Ирочка, Ирочка. Точно в този момент си събличам в хола мокрия бански. Щом съзирам окупатора, гола хуквам да се шмугна в хобитската баня. Моше е потресен. Кажи на този да не влиза повече в нашия двор. Ти му кажи, отвръщам или искаш да се оплача на Airbnb . Напрежението расте.

Два следобед, тъкмо сме легнали, на вратата се звъни. Беззъб, вмирисан чичка е дошъл да оправи съдомиялната. Моше изръмжава от дивана. Баща ти?, пита чичката. Не, мъжът ми. Чичката се обръща и се завира в съдомиялната.

Тъй като не ядем вкъщи едва на следващия ден след като са се понатрупали малко чаши отварям машината, която буквално пада върху краката ми. Звъня на Дзордз и вече доста обнервена му обяснявам, че къщата му е същински бежански лагер. Той типично по гръцки най-нахално ми отвръща да не обиждам дома му и ако не ми харесва да си намеря друго място. Дом ли? Вече крещя. Това не е дом, това е кенеф. Как смееш да искаш 5 хил. евро на месец за колиба, в която всичко се разпада и да ми пращаш идиоти да ме безпокоят в 2 следобед. С треперещ глас Дзордз ми заявява, че никога не е имал толкова груби клиент като мен и мъжа ми, който го бил унижил още първия ден, а пък аз съм го накарала да ми влачи куфарите и имам невъзможни изисквания. Затварям.

На следващия ден пристига каката на Дзорзд – Вики. Оказва се, че къщата е нейна. Това обяснява и интериора. Вики е около 45-годишна самотна майка на три деца. Носи баклава, но вече е късно за примирие. Давам да се разбере, че къщата е непригодна за обитаване, още по-малко за гости. Разбираме се, че на десетия ден ще се изнесем и си искам остатъка от парите. На ясно съм, че няма да е лесно.

Ден не знам кой вече по ред. Отивам да купя спрей против комари от селото. Игор пак обръща мръвки на барбекюто. Куда Ирочка? Сама? Украдут! Ма кой ще ме ограби. Тук е спокойно място. Ааа, такую женщину украдут! И ми мята белтъци. Разбирам, че няма да ме ограбят, а ще ме откраднат. Молдовска пленница ще стана аз. Би ми било много смешно, ако не ми предстоеше да остана сама за една нощ с Леа, Бъди и похотливия молдовски съсед през една врата. Моше току що е научил вестта, че съпругата на най-добрия му приятел във Франция е починала и спешно трябва да замине на погребение. И после изобщо няма да се връща. Разказвам му за диалога с Игор. Моше: обади се на майката ти, кажи й, че пращаме шофьор да я вземе от Разлог.

Ден N-ти. Кралицата майка пристига. Първа реплика: Този голдън дудъл наистина ти излезе златен. Факт. Всички тия цигании с гръцки къщи са само, за да може Бъди да дойде с нас на море. Пробвахме и да купим къща в Гърция, но пак цигании.

Водя госпожа майка ми на вечеря в съседния бийч бар „Навагос“. Красив и бял, на брега на морето. Кралски скариди на скара, октопод с бяло вино, паста с морски дарове, ципура със задушени зеленчуци. Всичко обилно полято с ледено розе. Майка ми: Ирина, би ли ми поискала една люта чушка. Карала ме е да й искам люта чушка във френски гурме ресторант в Ел Ей, в един бар енд динър в Ню Йорк. В Бодрум на едно парти дълго се опитвах да обясня на сервитьора, че майка ми иска люта чушка. Пробвах с езика на тялото. На края човекът донесе много остър нож за стекове. Концептуално ме беше разбрал.

Ден NN-ти. Приятелката ми пристига. Оставям Леа на майка ми и отиваме да търсим приключения. Но понеже ни мързи стигаме до шезлонгите на плажа пред къщата. Приятлката ми влиза в Тиндър и почва да търси млад грък с яхта, който да мине да ни вземе. Повечето обаче предлагат ние да минем. И то ако може надвечер. А най-добре след вечеря. Един много щедър даже предлага и бутилка с уиски. Повечето питат иска ли Приятелката ми да й пратят нещо от себе си. Разбирам, че на езика на Тиндър, това означавало искаш ли да ми видиш !!! Аз от повече от 7 години не съм на пазара на връзки и не съм на ясно с модните тенденции във виртуалния флирт. По мое време снимки на таковата преди първа среща не бяха често срещана практика. На края Приятелката ми намира един, който е готов да дойде при нас. Но не е с яхта. Пристига с прашен, разбрицан „Голф“. Прилича на овчарче, което е излязло в обедна почивка. Отправяме се към близкия плаж на Палиури. С пясък и кристално сини води. Обаче е фраш с македонци, сърби и румънци. Всъщност произходът няма значение, когато хората са твърде много. Аз искам да се изолираме от паплачта и предлагам да си вземем кабана премиум, каквото и да значи това, срещу 20 евро. Овчарчето изчезва безследно. Явно му се видяхме твърде високо бюджетни. Отиваме на бийч бара да ядем гръцко суси. На края удряме и по една мастика. Мастиката, противно на представите ми, създадени от едноименната песен (А-а-а мастика, мастика, ти купи ми най-чудното цвете, ще те любя от главата до нозете) се оказва изключително фин, деликатен и приятен диджестив. Защо го откривам едва това лято? Нямам обяснение.

Ден NNN-ти. Дзордз е дошъл да чисти съседната къща след молдовците и от време на време се провиква: Мама, мамааа. Мама е дошла и тя да помага. Цялото семейство избягва визуален контакт с мен. Видимо им е безкрайно неприятно, че са попаднали на претенциозен клиент, който им нарушава гръцкото дебелокожо спокойствие. Аз обаче съм вече седмица в къщата и според предварителната уговорка е време да дойде чистачка.

Пристига предисторическа богиня на плодородието метър и двайсет на метър и двайсет. Грузинка. Вие омъжена ли сте, почва ме на руски още от вратата. Да, омъжена съм. Ето го детето. Да, да, детето го видях, но мъжа не го видях. Затова питам, да не би да сте разведена. Онемявам. А не като да не съм виждала грузинка преди. В Лос Анджелис за кратко имахме бавачка от Грузия, доста мила и възпитана жена. Обаче вносният обслужващ персонал е толкова прост и нахален, колкото е просто и нахално коренното население в държавата приемник.

Ден десети. Стягаме багажа. В 12,30 трябва да се изнесем. В 12,15 Вики пристига с миризливия чичка от съдомиялната. Още от вратата разбирам по погледа й, че ще се пазарим за връщането на парите. От Дзордз няма и помен. Явно като опре работата до парите гърците оставят нещата на жените. Сядаме на масата в градината. Аз вадя смартфона с калкулатора и почвам да смятам. Деля 5 хил. евро на 3. Каня се да плащам за десетте дни дребни гръцки мизерлъци, опаковани в елегантна модерна фасада с гледка към морето. Вики съвсем очаквано заема поза Ф и ми вика, че това било цена за целия месец, а за 10 дни цената щяла да бъде съвсем друга. Аз ако знаех какво ме чака изобщо нямаше да дойда, алоу, че й гости поканих, отвръщам й. Тя обаче стиска еврата като умрял ябълка (цитат от доктор Тони Филипов, когото много харесвам). Ще ти върна парите, ама с 180 евро по-малко. Заради кучето. Удържам и за ремонта на мрежата против комари. Ма да не съм я скъсала аз, вече крещя. Изведнъж усещам, че българо-гръцкият културен обмен навлиза във фаза, която вече не ми е забавна и симпатична. Грабвам банкнотите и й казвам, че е нахална и жалка. По тъпия й поглед разбирам, че не знае значението на тези думи. Тя ако ги знаеше вероятно нямаше да е нахална и жалка.

Ставам от масата за преговори. Две седмици по-късно съм пак в Гърция. На 2 км. от къщата на Вики. Този път в най-новия петзвезден хотел на Халкидики. За жалост без Бъдката, но пък вече не ми се налага да плащам прескъпо за гръцки шмекерии. Но не мислете, че съм страдала. Гърция е прекрасна и пак ще се връщам там отново и отново. А на гърците завиждам. Живеят с усещането, че светът им е задължен.

Още от Коментари

На българина дома му отнеми, детето му остави гладно, но на колата не посягай

В България трябва да се протестира абсолютно справедливо и задължително за стотици неща. Аз лично мисля, че най-сериозните ни проблеми са липсата на правосъдие и възмездие, корупцията,

"В ЕС сме за пари, а не за демокрация."

"В ЕС сме за пари, а не за демокрация." Шофьор на ЦК на БКП *От

В Македония има повече демокрация, по-малко страх и по-свободен дебат, отколкото у нас

Прекарах шест дни в Македония и имах възможност да гледам поредица от предавания по различни ТВ канали. Впечатлението ми е, че електронните медии в съседната ни страна са доста по-свободни от нашите.

Парите за пенсии не стигат, защото у нас има твърде много милионери

Парите за пенсии не стигат, не защото в държавата има твърде много пенсионери, а защото в държавата има твърде много милионери. Иво Сиромахов във

Властелинът на професорите

Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан,

Извинявайте, че не се съобразихме с академичните и човешки норми - свалихме клипа

Здравейте, искам да се извиня на всички, които се чувстват засегнати от нашия клип. Съжалявам, че не съобразих, че клипът не отговаря на определени академични и човешки норми,

Хленч по български

Добре, искате оставка на правителството... Но какво предлагате. Искате увеличение на заплатите и намаляване цената на горивата. Заплатата може да си я създадете сами - с повече инициативност.

Добрите трябва да се търсим и да се организираме

Преди няколко дни, решихме и пуснахме в ФБ един текст платен, за да достигне до повече читатели. В началото имаше коментари, повечето позитивни. В един момент,

Менда Стоянова: Цената на "Гражданската отговорност" няма нужда да се повишава (Видео)

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова с извънредно изявление в Народното събрание. "Гражданската отговорност" няма нужда да се повишава, за това остава същата, заяви тя.

Този уебсайт или инструменти на трети страни може да използват "бисквитки", които са необходими за функциалността им и са необходими за постигане на целите, илюстрирани в политиката за бисквитките. С натискането на бутона "Приемам" вие се съгласявате с използването им.