Хиляди хора в България са лишени от живото-спасяващи изследвания за ранна диагностика на най-тежките ракови заболявания. Лекари алармират, че не достигат радиоактивни изотопи за всички нуждаещи се.
Чрез прилагането на ценния консуматив метастазите се виждат по-рано, отколкото на скенер. Основният производител на изотопи може да бъде единствено експерименталният реактор на БАН, но засега няма средства за пускането му.
Това твърдят специалисти по ядрени технологии от Атомния център на БАН пред "168 часа".
"Фактите са тъжни и жестоки - от Министерството на здравеопазването купуват само част от изотопите, които са необходими. Няма за всички.
На практика от десет души не повече от пет получават достъп до ценното изследване", твърди проф. Кирил Крежов, директор на Ядрената научно-експериментална и учебна база (ЯНЕУБ), по-известна като Атомния център на БАН.
В момента за медицински цели внасяме скъпи "късоживущи" изотопи предимно от Унгария, обяснява специалистът. Дори да се абстрахираме от високата цена, проблемът е, че заради късия им период на полуразпад, докато стигнат до клиниката, ефективността им рязко намалява.
"Години наред се опитваме да решим проблема със снабдяването с химичните субстанции и китове за радиофармацевтиците", казва проф. Ирена Костадинова от Клиниката по нуклеарна медицина към Александровската болница. "Въпреки че Министерството на здравеопазването редовно насрочва търгове, нуждите са по-големи и производството им у нас би било голямо облекчение.

Веществата за ранната диагностика на онкологичните заболявания

са от решаващо значение за терапията", подчертава проф. Костадинова, която е национален консултант по нуклеарна медицина. Оказва се, че освен за ранна диагностика експерименталният ядрен реактор може да бъде използван и за неутронна терапия за лечение на рак.
"В продължение на 5 години работихме по създаването на борна лъчетерапия. Става въпрос за лечение на пациенти смъртници, например хора с глиобластом - тумор в мозъка, на които без тази терапия остават по-малко от 3-4 месеца живот. 5,5 млн. евро са нужни за финализирането на проекта. Ако останем без финансиране, всичко, направено досега, ще бъде безвъзвратно загубено", казва проф. Крежов. Бор-неутронната терапия (BNCT) е сравнително нова форма на лъчелечение.
При нея се използва изотоп на химическия елемент бор.
Във вените на пациента се инжектира химическо вещество, съдържащо атоми на изотопа бор-10, които се концентрират в туморните клетки. Ролята на това вещество е да открие кои точно са болните клетки. Когато това се установи, радиолъчението се насочва към поразения участък. То активира изотопа и той

унищожава туморните клетки, като ефектът върху здравите е минимален

Единственият шанс за болните е реакторът да заработи в най-скоро време. Засега заради липсата на средства и съдебните атаки от природозащитни организации, това е невъзможно.
През май на посещение в изследователския ядрен център беше и премиерът Бойко Борисов, който каза, че е разпоредил на здравния министър Стефан Константинов да посети също базата и да прецени как реакторът да се използва в медицината. "Внасяме изотопи от Унгария със самолет, те се разпадат, защото са бързо разпадащи се. Даваме куп пари за това", обясни тогава премиерът.
Без средства не може да се поддържа и радиационната безопасност, алармират учените. Това буди сериозно безпокойство, тъй като в момента на площадката на съоръжението стоят все още остатъците от "приспаният" през 1989 г. реактор. Въпреки че отработеното ядрено гориво е изнесено от района,

там се съхраняват и радиоактивни отпадъци

от дейността на лабораториите в центъра. Средствата, необходими за поддържането им в безопасност, също не са осигурени напълно, казват специалистите.
"Заради липсата на средства не можем да се грижим адекватно и за безопасността на радиоактивните отпадъци, които се съхраняват на територията на комплекса", коментира Александър Младенов, ръководител на отдел "Радиоактивна безопасност" в експерименталния център на БАН. "В условията на криза срещаме все по-големи трудности и при осигуряването на постоянния мониторинг на околната среда", допълва той.
Според учените освен за медицината ролята на реактора е изключително важна и за индустрията и селското стопанство. Голяма е ползата от съоръжението и за криминалистиката, както и при прецизното определяне на опасни за здравето елементи. Базата е и единственото място, на което могат да се обучават специалисти за ядрената енергетика у нас. Затова след спирането на реактора по мнението на специалистите, сме изостанали в развитието на ядрените технологии дори в сравнение със страните от Африка. Интересното е, че дори в раздираната от гражданска война Либия, както и в Мароко и Гана имат модерни работещи експериментални реактори, изтъкват физиците.

 

 

 

Еколози: Мястото му не е в гъстонаселени райони

Отново атакуват проекта в съда

На 18 октомври Върховният административен съд (ВАС) възобнови делото за спорния реактор на Института по ядрени изследвания и ядрена енергетика в жк "Младост" в София. Връщането на делото от седемчленния състав на ВАС за ново разглеждане от друг петчленен състав означава, че започналото строителство на ядрения реактор в столицата трябва да бъде преустановено.
"С това решение на съда трябва да се замразят абсолютно всички строителни работи. Не се съмняваме в нуждата от съоръжението, но сме твърдо против то да функционира в гъстонаселено място, като софийски жилищен район. Гражданството трябва да си каже думата, че не го иска там", категоричен е Петър Пенчев от Движение "Екогласност".

"Коминът от предишния реактор не е разрушен

и в него, ако се премерят стойностите на различните радиоактивни вещества, ще се види, че има излъчване", смята екологът.
Според Петър Пенчев мястото на ядрен реактор с каквато и да е мощност не е сред гъстонаселените жилищни райони "Младост" и "Дружба" на столицата поради съществуващите неизбежни изхвърляния в атмосферата от комина на реактора на

радиоактивни газове, аерозоли и малки частици
от ракообразуващи изотопи,

което представлява реален риск за здравето на жителите.
Преди година еколозите атакуваха в съда решението по ОВОС на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Със свое решение от 18.10.2011 г. в открито заседание седемчленен състав на ВАС отмени влязлото в сила определение в закрито заседание на петчленен състав за прекратяване на делото. Жалбата е на зам.-председателя на Национално движение "Екогласност" Петър Пенчев срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда от 2010 година, с което министърът на околната среда и водите е одобрил осъществяването на инвестиционно предложение за строителство на нов ядрен реактор в жк "Младост" на столицата, с възложител Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика.
"За мене е невероятно с каква енергия МОСВ защитава едно свое решение.

Хубаво - сгрешили сте,
какво пречи сега да
се промени мястото",

възмущава се екологът.
"Освен всичко в момента експериментите продължават. Лабораториите през цялото време работят с радиоактивни елементи. Когато е строен институтът на мястото е имало слънчогледови ниви, а в момента е заобиколен от жилищни блокове", каза още той.
Законът за безопасно използване на ядрената енергия забранява в радиационнозащитната зона изграждането на жилищни и обществени сгради, детски, лечебни и здравни заведения и заведения за хранене, обекти с промишлено, социално и културно предназначение. Въпросът не търпи компромиси, особено на фона на евакуацията на населението от 30-километровата зона около авариралите ядрени реактори в Япония, когато една трета от населението на България живее в Софийското поле, напомнят природозащитниците. Според европейски и американски научни доклади

понятие "ниска радиация"
не съществува

От тях става ясно, че например при децата, когато клетките се размножават по-бързо, вредата е по-голяма, изтъкват еколозите. Граждани от столичния квартал "Младост" също са направили подписка срещу пуска на съоръжението.

 

 

 

Хронология

Реакторът е работил от 1961 г. до 1989 г. През 1983 г. при верижна реакция в една от лабораториите се е разпръснал плутоний. Всички служители били страшно уплашени. Според запознати вследствие на инцидента, една лаборантка след тримесечно лечение в Москва е починала. На 13 юли 1989 г. по предложение на Комитета за използване на ядрената енергия за мирни цели (КИАЕМЦ) реакторът е спрян.
Преди девет години, започна реализацията на проект за превръщането на съоръжението в база за обучение на ядрени и медицински специалисти и модерно лечение на ракови заболявания. Амбициите на научния екип са гражданският реактор да бъде използван в медицината. Затова и официално повторният пуск на реактора се нарича "Преустройство и преобразуване на изследователски реактор ИРТ-2000 при трансформирането му в граждански тип реактор с ниска мощност (200 kW) и допълнително приложение в медицината (неутронна терапия на ракови заболявания)".
От 2010 г. държавата спря годишната субсидия от 2 млн. лв. за преобразуването на реактора ИРТ - 2000 в такъв "от граждански тип" с ниска мощност. Тогава финансовият министър Симеон Дянков препоръча на учените сами да си осигурят бюджета от парите, отпускани на БАН.

 

Трябват още 11 млн. лева за завършването на проекта

Общо около 5,5 млн. евро, или близо 11 млн. лева, са нужни още, за да може да бъде реализиран проектът. Това е много по-малко, отколкото ако трябва да се изгражда ново съоръжение, тъй като е налице лицензирана площадка, твърдят специалистите.
"Изграждането на експериментален реактор на ново място ще струва от 100 до 120 млн. долара", казва проф. Крежов. "Към тази сума трябва да прибавим и 18 млн. лв. изразходвани досега по проекта, които ще бъдат загубени", допълни ученият.
От института казват, че преди броени дни държавата е отпуснала 1 млн. долара за неуредените сметки с отработеното гориво на предишния реактор. Сумата е част от 1,3 млн. долара, които са дължали на руската фирма "Маяк" за извозено през 2008 г. до Озерск отработено ядрено гориво от затворения реактор. Министър Дянков се е ангажирал, че до 20 декември ще приключи издължаването на останалата част от сумата. По този начин се е решил проблемът с руската компания, която беше завела дело за неустойки срещу България в Международния съд, похвалиха се още от Атомния център.