Той не стана премиер, но ще продължи да се бори за каузите, в които вярва вече повече от 23 години 

Николай Василев не стана премиер, но дори и сега той няма да се откаже от три каузи, за които се бори вече повече от 23 години.

Още през февруари той прогнозира, че 2024 г. е реалистична цел за България, и се оказа прав.

В това отношение той може би е единственият, който от 1998 г. стои зад тази идея, независимо от трудностите и перипетиите, пред които бе изправена европейската валута. За тези 23 години бившият вицепремиер нито веднъж не отстъпи, независимо че еврото преживя изключително сериозни трусове и кризи.

Василев често казва, че истинските ползи за България от еврото ще са точно 10% от общия позитивен ефект. 40% от плюсовете ще са заради европейския надзор над банките и финансовата система. Ясно е, че контролът на Европейската централна банка и тестовете й в нашите финансови институции ще са по-различни от тези на БНБ, която през 1996 г., а и с КТБ допусна сериозни пробиви в системата. Останалите 50% от плюсовете, според Василев, ще са заради позитивния имидж на страната, който ще привлече повече инвестиции, а както е известно, те са горивото, което ще издърпа икономиката.

Василев вярваше в еврото дори във времена, когато това бе доста непопулярна теза. Още преди влизането ни в ЕС цените започнаха да растат, за да догонят европейските, и тогава за повечето политици бе по-удобно да заобикалят тази идея.

Василев не бе от тях. Той смело излизаше и казваше, че това е пътят, че цените така или иначе ще достигнат до средноевропейските нива заедно с нарастването на доходите и че инвестициите рязко ще се увеличат. Всъщност за него това е най-важната парадигма в икономиката - привличането на чужди инвестиции, а еврото е основен инструмент в тази посока, за да гарантира поне стабилността на банковата и финансовата система.

С дипломи от Университета за икономически науки в Будапеща, Университета на Ню Йорк, университета „Брендайс“ и „Кейо“ (Токио, Япония), през 1999 г. Николай Василев стана първият българин със CFA – сертифициран финансов аналитик. Човек с няколко езика, още през 1998 г. той бе „разкрит“ от българските медии, че е добър аналитик и не го е страх да прави прогнози, много от които за всеобщо учудване се сбъдваха.

Макар че беше сред малцината българи на високи позиции в Лондонското сити - старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets, асоцииран директор на UBS, - той определено държеше първенството като най-отзивчивия ни финансов аналитик. Останалите българи на това ниво в Ситито и в Ню Йорк в повечето случаи бяха заети и нямаха време за разговори с журналисти.

За разлика от тях Василев дълбоко уважаваше медиите и смяташе, че професията им е точно толкова важна, колкото и всички останали. За него времето, отделено за разговор с репортер, не беше загубено. Това бе нещо невероятно в ерата на Костовото правителство, когато всеобщата мантра на всички сини функционери бе, че с вземането на властта контактът с журналистите трябва да се прекрати, за да имат време за държавните дела. В това отношение Василев се оказа истинска бяла врана. Макар че отговаряше за огромни портфейли в Лондонското сити, той продължи открито да контактува с всички и ежедневно знаеше какво се случва в България.

Дали защото бе изключително диалогичен и лесно намираше точката на обединение между различни мнения, през 2001 г. се заговори, че именно той може да бъде премиер. В крайна сметка бе решено, че царят ще поеме този пост, а Василев стана вицепремиер и министър на икономиката в периода 2001 – 2003, след което оглави Министерството на транспорта. В правителството на Тройната коалиция той бе министър на държавната администрация и именно тогава тръгна шегата, че той е професионален министър. Тоест човек, който може да се справи с всеки пост.

През тези два мандата той впечатли с още едно рядко умение за Балканите. До момента той е единственият български политик след Симеон Сакскобургготски и Александър Божков, който нито веднъж не се обиди на никого, нито веднъж не реагира на нападките с нападки, независимо колко яростни бяха атаките, критиките и компроматите.

От първия ден в царското правителство противниците на Василев го обвиняваха в какви ли не гафове и афери, не минаваше и ден без слухове, че ще бъде уволнен. Независимо от това той запази хладнокръвие и остана позитивен, без да се обиди на никого, без да откаже разговор. Като типичен технократ той загърбваше лошото и можеше да седне на масата за преговори дори с тези, които не спираха да го атакуват. Поведението му бе като copy-paste от някой наръчник по позитивно мислене. Медиите често се обзалагаха, че позитивизмът му е поза, че се опитва да имитира царя, че се стреми да е консенсусен като царя, но че рано или късно маската ще падне, търпението му ще се изчерпи и ще се разкрие истинското му лице. Макар че всички очакваха, че на „шамарите“ Василев ще отвърне с „шамари“ и „кал“, този момент така и не дойде.

За разлика от останалите политици, Василев не изгори нито един мост зад гърба си, не затвори нито една врата.

Принципът му винаги е бил, че хората в правителството не са се събрали, за да се обичат или да бъдат обичани, а да свършат работа по най-ефективния начин. Другото му правило е, че всяка битка намалява скоростта на движение към целта и затова е по-добре изобщо да не се влиза във въртележката на атаките, дребните спорове и заяждания, за да има време да се концентрира върху същината.

А това бяха битките за еврото и за по-интелигентен подход в привличането на инвестициите, които Василев водеше с ентусиазъм дори извън властта.

Най-трудният момент бе през 2011 - 2012 г., когато Брюксел обмисляше създаването на Европейския механизъм за стабилност - фонд. Идеята бе той да отпуска средства, набрани от страните членки на еврозоната, за да подпомогне закъсала страна, която заплашва стабилността на ЕС. В случая това бе Гърция.

Още тогава сметките показваха, че ако България бе приела еврото и участваше в спасителния план, бюджетът щеше да се пропука и някои системи щяха да колабират.

В този период нито един икономист у нас не се осмели да защити приемането на еврото. Напротив, всички бяха на мнение, че трябва да се изчака бурята да отмине. С едно изключение – Николай Василев. Той излезе и заяви, че независимо от всичко ползите като цяло ще са много повече от минусите. Сред многото му аргументи бяха, че лихвите ще се изравнят с тези в еврозоната, тоест те ще са на многократно по-ниски нива, което ще активизира икономиката. А това ще привлече и много повече чужди инвестиции.

Другата сериозна битка на Василев бе с държавната администрация. Като всеки завърнал се от чужбина българин той се разходи из институциите като гражданин и бе поразен от „терора“, на който са подложени обикновените българи. Обиколката от гише на гише, попълването на различни документи за едно и също нещо преля чашата и Василев бе министърът, който въведе концепцията всичко да става на едно място. Разбира се, не успя докрай, защото отпорът от системата бе съкрушителен. Когато съкратиш 17 хил. чиновници от постовете им, трябва да си готов да платиш съответната цена.

Но на Василев не му мигна окото, макар че на няколко пъти политици го предупредиха, че отстранените бюрократи ще ровят под дърво и камък, за да изкарат някой компромат срещу него и да му го върнат.

Той обаче не се огъна и продължи да доказва, че за да привлече чужда инвестиция, е готов да преобърне държавата наопаки, да се конфронтира с всички чиновници, но да ги строи и да ги накара да чуят исканията на инвеститорите и да заработят в екип. Разбира се, невинаги му се получаваше, но когато чужда или българска компания му се оплачеше, че я мотаят или не й дават съответните разрешителни, той не се колебаеше отново да събере бюрократите на една маса и да им каже точно какво да правят.

Днес много хора критикуват царя и неговото управление, но фактите са безкомпромисни. От 1996 г. до 2001 г. инвестициите лъкатушеха около 1 млрд. евро годишно, въпреки че в този период бяха продадени почти всички структуроопределящи предприятия и по-малки заводи. С идването на власт на НДСВ и юпитата, почти без никакви приватизационни сделки те се повишиха два пъти, 2005 г. бяха над 3 млрд. евро. Като част от тройната коалиция НДСВ остана във властта и 2006 г. инвестициите се повишиха до над 6 млрд. евро, а 2007 г. стигнаха рекордните над 9 млрд. евро. През 2008 г. с настъпването на кризата те паднаха на 7 млрд. евро и оттогава такъв рекорд не е имало.

Как става това?

Част от обяснението дава един от хората в сегашната администрация, който заедно с Василев от години се бори да се привличат повече капитали в страната: „Изключителен професионалист и дълбок познавач на глобалните инвестиционни процеси и тяхната динамика, търсещ винаги градивните възможности за привличане на нови инвестиции в България. С умения да изтъква на преден план винаги позитивното преимущество, предлагано от страната ни, което заедно с ясния му технократски поглед по отношение на търсенията на инвеститора оказва убедителен ефект върху международните партньори. Позитивен, убедителен, създаващ доверие, отличен комуникатор на международната сцена. Заразяващ с ентусиазъм и мотивиращ хората, с които работи."

Василев не стана премиер, но независимо от това, той няма да се откаже от своите каузи, така както не се отказва вече повече от 23 години.