Фюрерът сам разказва за срещата с британския герой и че провидението го е спасило, защото е бил “избран”

“Ако знаех в кого ще се превърне този ефрейтор, щях да дам десет години за пет минути ясновидство тогава”, казва Хенри Танди

Броени дни остават до края на Първата световна война. Последните битки са в разгара си. 27-годишният британски войник Хенри Танди с доблест изпълнява дълга си. На 28 септември 1918 г. той проявява изключителна инициатива и храброст в превземането на френското село Маркоанг и прелезите при него. Разбива картечен пост, преди да възстанови дъсчен мост под дъжд от куршуми. След това с осем другари е заобиколен от преобладаващ брой германци.

И макар позицията на британските войници да изглежда безнадеждна, Хенри ги повежда с байонетен заряд през врага с такъв яростен отпор, че 37 германци са отблъснати в ръцете на останалата част от групата му. Междувременно Танди е ранен два пъти, но отказва да се оттегли, докато битката не е спечелена.

В момент от ескалацията на еднодневния бой на прицела на Хенри попада ранен германски ефрейтор. За щастие на немеца мъжът срещу него има правило никога да не стреля по ранени.

Същия ден в проява на състрадание Танди оставя живи няколко германски войници.

Разменяйки поглед с непознатия ефрейтор пред него, той сваля оръжието си. Двамата мъже кимват един към друг - знак на великодушие от едната страна и благодарност от другата. Секунди след това немският войник с накуцване изчезва от погледа на Хенри.

У дома Танди се прославя като герой и е удостоен с най-високите отличия за храброст - медала за отлично поведение, военния медал и кръста “Виктория”.

Сърцатият британец ни най-малко не подозира, че на френска земя е пощадил живота на самия Адолф Хитлер.

Или поне така твърди фюрерът години по-късно, когато предизвиква най-смъртоносния и кръвопролитен конфликт в човешката история - Втората световна война.

Малко преди това британският премиер Невил Чембърлейн се среща с Хитлер в Бергхоф (дома му в Баварските Алпи) с надеждата да предотврати нов глобален сблъсък.

По време на посещението си там е привлечен от картина, изобразяваща сцена от битка при кръстопътя на Менин през 1914 г., на която се вижда войник, носещ друг ранен войник на гърба си.

Любопитството го кара да попита фюрера за това произведение на изкуството и получава неочакван отговор.

Мъжът, който носи своя другар, е Хенри Танди - най-отличаваният британски редник от войната. Хитлер разказва, че в Маркоанг на 28 септември 1918 г. той е пощадил живота му, отказвайки да стреля по него.

“Този човек се приближи толкова близо, за да ме убие, че си помислих, че никога повече няма да видя Германия. Провидението ме спаси от такъв дяволски точен огън, какъвто тези английски момчета насочваха към нас”, обяснил Хитлер.

Една година след като пътят му се пресича с този на Танди, фюрерът го разпознава от вестникарски репортаж за награждаването му с кръста “Виктория”.

Тогава изрязва снимката на Хенри и я запазва. По-късно, през 1937 г., д-р Ото Швенд, член на персонала му, го информира за картината “Кръстопътят на Менин”, нарисувана от италианския художник Фортунино Матания. “Зелените Хауърдс” - полкът на Танди през по-голямата част от войната, поръчва картината през 1923 г., а войникът на преден план е именно Хенри.

Предполага се, че Хитлер е помолил Чембърлейн да изпрати благодарности на Танди.

Слухът за това негово предполагаемо помилване се разпространява мълниеносно. Когато стига до ушите на самия Хенри, той заявява, че не помни лицата на пощадените от него войници в онзи ден. В някакъв момент и самият той приема, че може би наистина някога е оставил жив Хитлер, а е можел да спаси света от ужасите на най-мащабната война.

Ако само е бил натиснал спусъка във въпросния съдбовен ден в Маркоанг.

“Не обичах да стрелям по ранени, но ако знаех в кого ще се превърне този ефрейтор, ако се измъкне, щях да дам десет години за пет минути ясновидство тогава”, казва в интервю през 1940 г. Танди.

Само че биографът на британския герой д-р Дейвид Джонсън поставя под съмнение цялата случка с фюрера.

“Колко вероятно е Хитлер да е разпознал Хенри... от черно-бяла вестникарска снимка, което не би могло да отговаря на стандартите на днешната цифрова технология?”

Това пита Джонсън в книгата от 2014 г. “Човекът, който не е застрелял Хитлер”.

Освен всичко държавните записи от онова време потвърждават, че Хитлер е бил в отпуск от 25 до 27 септември 1918 г. Следователно на 28 септември той вероятно ще се е завръщал към фронта, но оставайки на няколко мили от самата битка. На 17 септември полкът му е бил прехвърлен от района на Фаврей-Бапоум във Витшете, на около 50 мили северно от Маркоанг. Така че дори ако Хитлер се е бил върнал незабавно от отпуск на 28 септември, полкът му е бил далеч от Танди, което прави срещата им още по-малко вероятна.

“Твърденията на Хитлер за пощада от съюзнически войник не могат да бъдат проверени, камо ли да бъде потвърдено, че това е Хенри - заявява д-р Джонсън. - Следователно историята не може да бъде доказана отвъд разумното съмнение.”

Според биографа фюрерът е избрал целенасочено Танди, един от най-прославените герои от войната, да бъде мъжът, който е можел да отнеме живота му, но не е... И е подбрал добра възможност (и дори дата) двамата да са имали съдбовна среща.

“Ако трябваше да е пощаден от британски войник, кой би бил по-добър за това от известен военен герой, заслужил кръста “Виктория”, военен медал и медал за отлично поведение за няколко седмици? - разсъждава д-р Джонсън. - Със своето богоподобно самовъзприятие тази история се добавя към собствения му мит - че е бил пощаден за нещо по-голямо, че е бил някак “избран”. Украсява добре репутацията му.”

Така всъщност остава под голям въпрос дали Хенри Танди е можел да спаси милиони погубени животи, ако е бил лишен от благородството да не отнеме този на един-единствен човек.