Военната хунта в Мианмар десетилетия прави опит да изгради уникален политически модел – будистки социализъм, подкрепен от САЩ

Мианмар е страна на безкрайни зелени хълмове, плодородни полета, тропически джунгли и златни плажове. Държавата в западната част на п-в Индокитай разполага с огромни природни богатства и ресурси, а бреговете й се мият от водите на Бенгалския залив и Андаманско море. Пагодите на Янгон, Паган и Мандалай от стотици години пленяват въображението на пътешествениците от всички краища на света.

Хилядолетни храмове съжителстват с впечатляващи колониални сгради от британското владение.

Будизмът – основната религия на местните – е преплетен с древни фолклорни вярвания и нумерологията. Модерното все пак си проправя път в многомилионни мегаполиси или в новопостроени градове. Всичко това създава уникалната атмосфера на постколониалната борба за просперитет на една нация. И все пак, за разлика от съседна Индия, краят на колониализма не носи възход на Мианмар. Вместо това независимостта води до социално противопоставяне, граждански войни, поредица от преврати. Днес конфликтите са толкова силно изразени, че народът не може да се съгласи дори за името на държавата си. За едни тя се нарича с модерното, отхвърлящо колониалното минало име Мианмар. Други обаче не желаят да забравят старото название на родината си – Бирма, като така начертават само една от десетките разделителни линии, които от десетилетия превръщат тропическата държава във врящ котел от враждуващи националности и политически противоборства.

На 1 февруари 2021 г. от Мианмар дойде новината за поредния военен преврат, свалил избраното с демократични избори правителство. Светът стана съпричастен на историческото събитие по един характерен за XXI век начин. Колоната от военни автомобили, които се насочват към местния парламент в столицата на страната Найпидо, бе случайно заснета като фон на видеото на млада бирманска фитнес инструкторка, която прави клип с енергичната си аеробика за профила си в някоя от социалните мрежи. Това е доста символичен начин да разберем за преврата в страна, която от десетилетия неуспешно се стреми към модернизация и откъсване от хватката на военните, чието управление ги задържа на пътя на бедността и международната изолация.

Каква обаче е причината народът на Мианмар да се проваля в управлението на една от най-плодородните земи на планетата по поречието на реката Иравади? Отговора четете в хартиеното издание на брой 5/2021 на сп. "Космос".