Жестоко репресиран от комунистите, той предрича срутването на системата

Тв журналистът и автор на редица филми за древната ни история Ирена Григорова представи новата си книга "Мистичните пътеки на България". В нея тя кани читателя на увлекателно пътешествие из 50 лековити и чудотворни места и описва преживяванията си и историите на хора, изпитали чудодейната им мощ. Представяме ви откъс от новата й книга.

Наричали го дядо, въпреки че не бил възрастен. Мъдростта и вярата, които имал обаче, предизвиквали преклонение и уважение като пред стар човек. Така Влайчо Желев от село Коньово останал в историята като дядо Влайчо – пророка на народа. Историята на живота му е пълна с вяра, смирение, чудеса, но и с отричане, преследване и наказателни лагери.
Роден е през 1894 година. Когато бил малък, Влайчо виждал разни неща, които другите – не. Например духовете на починали хора. Спомнял си и предишни свои прераждания. За това казвал само на майка си. Първото нещо, което споделил с повече хора, било видението за война. Един ден, когато бил 10-годишен, докато се връщал с воловете, пред очите му се появили кръв, огън, военни действия и много жертви. Тогава никой не му повярвал и дори започнали да му се подиграват. След няколко години обаче, когато избухнала Балканската война, хората от селото си спомнили какво бил казал.
Влайчо не само имал видение за войната, но станал и пряк свидетел,
защото бил мобилизиран и изпратен на фронта. Хората често го търсели, за да им каже живи ли са техните близки, кога ще се върнат и кога ще свърши войната. Името му бързо станало много известно и хора от цялата страна се стичали към Коньово, за да получат съвет и отговори. Понеже ставали все повече и повече, дядо Влайчо се пренесъл да живее в градината си извън селото, където семейството имало пчелин. Там тези, които били в нужда и нямало къде да идат, оставали и помагали с каквото могат. Така около него се създало цяло общество – комуна, в която хората живеели като братя.
Интересна подробност е, че дядо Влайчо си спомнял, че в един от предишните си животи бил богомил, гонен за "правата вяра". (За другата велика българска пророчица Преподобна Стойна също знаем, че е имала спомени от времето, когато е била богомил и наричала себе си "конопеното момиче" – б.а.) Вярвал, че е изпратен тук, за да помага на хората.
Всъщност дядо Влайчо не бил гонен само в онзи си живот, но и в този.
Преследвали го и от двата режима
– този преди 9 септември и този след него. Първите, защото укривал и лекувал партизани, а вторите, защото се грижел за гонените от комунистите.
На всички нападки той отговарял: Щом е дошъл при мене човек и Господ го е пратил на пътя ми, кой съм аз, че да му отказвам? За проблемите с комунистическата власт имало и друга причина. Дядо Влайчо - доста деликатно, разбира се - предрекъл смъртта на Георги Димитров. Това още повече затегнало положението около него и през 1947 година бил задържан.
Прекарал по лагерите шест години,
без да е дадено обяснение защо и по какви обвинения е арестуван.
Въпреки ужасните условия, в които живеел там, той не спирал да пророкува и да помага не само на затворниците, но и на надзирателите. Дори предрекъл срутване в мината в Бобов дол. Благодарение на него жертвите били много по-малко, отколкото можело да бъдат. Когато се върнал през 1953 г., близките му почти не могли да го познаят. Бил много отслабнал, а в устата имал останали само няколко зъба. След като не успели да го пречупят в лагерите, се опитали да го вербуват. Искали да му сложат и чиновник, който да къса билетчета за влизане при него и да следи кой и за какво идва.
Дядо Влайчо си отива от този свят през 1981 г. Малко преди това разказва как вижда бъдещето на България. Във виденията му комунизмът си отива. Но има и друго. Има голямо екологично замърсяване и много райони, в които почвата ще стане негодна за сеитба. Съветва да се ядат плодове и зеленчуци, които растат нависоко, за да се ограничи отровата от земята.
През 2019 г. в родното му село Коньово беше открит комплекс "Дом на доброто", посветен на живота и чудесата, които е извършил. В сградата се пазят негови вещи и снимки, а по стените са изписани части от писмата, които е писал
в отговор на молбите за помощ от хората
Тук е и неговата Библия. Разказват, че когато човек идвал при него с въпрос или молба, дядо Влайчо отварял святата книга на произволна страница, прочитал няколко реда и след това му отговарял.
Малко встрани от сградата с музейната експозиция има статуя на пророка. Там хората и днес могат да му разкажат за нещата, които ги вълнуват, и да поискат съвет и закрила. В знак на почит оставят цветя в скута му, а когато се молят, поставят ръка на лявото рамо на образа. Хората от комплекса са забелязали, че в близост до статуята телефоните нямат покритие и се получават известия за неприети обаждания.
В края на комплекса е построен малък параклис, в който са положени мощите на пророка.
Село Коньово се намира на 15 км от Нова Загора, на 108 км от Бургас и на 234 км от София. Комплекс „Дом на доброто“ е в самия център на селото и няма как да го подминете. В него има и пейки и масички, така че, ако решите да си починете и да похапнете сред този оазис, спокойно можете да го направите.