Не за всичко са виновни хормоните – причините за кризите на подрастващите са най-вече недобре развитият фронтален лоб и прекалената чувствителност към допамин

“Тийнейджърският мозък е като чисто ново ферари: то е заредено докрай с гориво и е с идеално напомпани гуми, но все още не е изпробвано на истинско пътуване. Готово е да бъде форсирано, но няма никаква представа накъде да потегли“, разкрива с нагледен пример професор Франсис Йенсен в научния си труд „Тийнейджърският мозък“.

Тя е ръководител на департамента по невробиология в Пенсилванския университет и посвещава години научна дейност да докаже, че необичайното поведение на подрастващите не се дължи просто на „бушуващи хормони“, а че развитието на мозъка през този етап е специфично и е от особена значимост.

Според професора по невробиология мозъкът на юношите е истински парадокс. В него има твърде много сиво вещество (невроните, които изграждат базисните градивни единици на мозъка) и малко бяло вещество (свързващата тъкан, която помага на информацията да се предава ефективно от една зона на мозъка до друга.)

Години наред основен обект на изследване при тийнейджърите са били хормоните. Но д-р Йенсен подчертава, че когато обявяваме хормоните за виновни, ние всъщност обвиняваме вестителя, а не онзи, от когото идва вестта.

Откъде произтича проблемът, четете в хартиеното издание на брой 4/2021 на сп. "Космос".