Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Преди дни той даде тон на разгрома и грабна първия си трофей с “Барса”

Въпреки богатия си татко като малък бил хилав и нито един отбор не го искал

Април 2021 г. завинаги ще остане късметлийският месец за нападателя на "Барселона" и острието на френския национален отбор Антоан Гризман.

Макар неговият клубен тим да отстъпи в "Ел Класико" на "Реал" (Мадрид) с 2:1, няколко събития превърнаха французина в истински щастливец навръх 30-годишния му юбилей. На 8 април Антоан и неговата половинка Ерика Чоперена станаха родители за трети път, когато на бял свят се появи дъщеричката им Алба. Невероятно съвпадение е и фактът, че първите две деца на двойката - Миа и Амаро, са родени на същата дата, но през 2016 и 2018 г. Така щастливият татко ще празнува троен рожден ден всяка година.

Само 9 дни след партито и седмица след загубата от "Реал" критикуваният напоследък Гризман

блесна с нова светлина на зеления килим.

Именно той вкара първия гол във финала за купата на краля, давайки тон за разгромното 4:0 в полза на каталунците срещу "Атлетик" (Билбао). Четирите попадения за "Барса" паднаха в рамките на 12 минути и така съперникът им се превърна в първия отбор, който губи два финала за кралската купа в рамките на няколко седмици.

В началото на месеца "Атлетик" отстъпи и на вечния си съперник "Реал" (Сосиедад) в спор за отличието за предишния сезон. За Гризман това бе първи трофей с екипа на "блаугранас", а отборът прекъсна почти "двегодишната суша". Сякаш световният шампион с Франция най-накрая показа, че заслужава място в отбора, и напомни за силните си игри с екипа на "Атлетико" (Мадрид).

За да стигне обаче до висините на световния футбол, Антоан Гризман полага неимоверен труд. Футболистът е роден на 21 март 1991 г. в Макон, Франция, в семейството на Ален и Изабела. Майка му е с португалски произход и е чистачка в болница, докато баща му, чиито корени са от Германия, е

влиятелна политическа фигура във Франция.

Той бил достатъчно заможен, за да може Антоан да расте в охолство. Футболният му инстинкт и хъсът към топката навярно идват от португалската му кръв. Дядо му Амаро Лопес бил централен защитник. По-късно Гризман ще разкаже, че това му е дало надежда, че той също може да направи успешна кариера. През 1998 г., когато е едва седемгодишен, той стиска палци на Франция на световното първенство, на което страната е домакин. Малкото момче е във

възторг от Тиери Анри и Зинедин Зидан,

а "петлите" печелят купата за първи път в своята история след паметна победа с 3:0 срещу Бразилия на финала в Париж. Това така вдъхновява Антоан Гризман, че той вече е сигурен, че иска да сбъдне мечтата си и да тренира в любимия си футболен отбор "Олимпик" (Лион). Младокът се записва за проби, но от ръководството на тима преценяват, че малкият Антоан е с твърде крехка физика и го отпращат.

Момчето е съсипано,

но заради политическото влияние на баща си, е прието в академията на "Макон" в родния си град. Гризман прави нови опити да премине в школите на по-именити клубове, но отново вратите за него са затворени. Причината е, че по това време той е прекалено слаб физически и не впечатлява особено с коженото кълбо. Носела му се славата на "синчето на богатия родител", който се опитвал да го наложи, използвайки високия си статут в обществото. Гризман се измъква от тази неприятна ситуаця едва през 2005 г., когато впечатлява в приятелски мач срещу "Пари Сен Жермен". Тогава

редица скаути забелязват големия талант на играча,

а тези от испанския "Реал" (Сосиедад) са изключително настоятелни. Благодарение на този интерес Антоан е поканен на едноседмични проби в Сан Себастиан. Играчът се представя блестящо и баският тим вече вижда в него бъдещата футболна звезда. Ръководството се свърза с родителите му, за да ги информират, че ще предложат на тийнейджъра договор, с който той ще стане част от младежката формация на "Реал" (Сосиедад).

Ален и Изабела били против синът им да се отдели от тях и да живее в Испания, но в крайна сметка се примирили с мисълта, че той трябва да се бори за мечтите си.

Когато пристига в Сан Себастиан, голаджията дели един покрив заедно с френския скаут на клуба, който го открива за големия футбол. Заедно с тренировките Гризман пътува до град Байон, който е близо до границата с Испания, за да ходи на училище. Минават няколко години и 18-годишният футболист получава шанс да играе за мъжкия отбор на "Реал" (Сосиедад). В предсезонната подготовка Антоан

забива пет гола в четири срещи

и веднага става безпощадно ясно, че французинът ще играе ключова роля в атаката на баските.

Голмайсторът оправдава всички очаквания и се превръща в един от най-обещаващите млади футболсти. До лятото на 2014 г. той е голямата звезда и истинският лидер на отбора и може би точно затова тогава попада в полезрението на испанския шампион "Атлетико" (Мадрид).

Звездният тим привлича Гризман в своите редици,

а през същата година той дебютира и за националния отбор на Франция, където е част от избраниците на Дидие Дешан да представлява страната на световното първенство в Бразилия. Там "петлите" отпадат на четвъртфинал от бъдещия световен шампион Германия, но това само затвърждава статута на Гризман като титуляр.

С упорити тренировки през 2014 г. 23-годишният младеж печели първия си значим трофей - суперкупата на Испания през август, след като "Атлетико" надделява над големия си враг "Реал" (Мадрид) в спора за отличието.

Нападателят се превръща в истинско страшилище за всички вратари през следващия сезон 2015/2016. Голаджията бележи гол след гол, кой от кой по-важни и интересни. Благодарение на две негови попадения "Атлетико" елиминира "Барселона" на четвъртфинал в Шампионската лига само няколко дни след като играчът става баща за първи път.

Той отбелязва още едно изключително ценно попадение във вратата на "Байерн" (Мюнхен) в баварската столица, което на практика класира "дюшекчиите" на финала в най-престижния клубен турнир. И точно когато през 2016 г. мнозина смятаха, че французинът ще се пребори за "Златната топка", липсата на късмет го застигна със страшна сила. Първо, Гризман пропусна дузпа във финала срещу "Реал", нацелвайки напречната греда, а впоследствие именно след изпълнение на наказателни удари "Ушатата" отиде в ръцете на Зинедин Зидан и "кралския клуб". След тази разтърсваща загуба, Антоан вдига глава и бе водещият играч на Франция на европейското, на което страната бе домакин. С шест гола той става голмайстор на шампионата, но също така получава и наградата за най-добър играч. За съжаление обаче, съдбата му е подготвила поредния номер и Гризман губи още един финал в рамките на по-малко от два месеца, след като Португалия триумфира на "Стад дьо Франс".

Така мечтата му за "Златната топка" е разбита и французинът завършва на трето място в битката за престижната награда. Въпреки това играчът продължава да поддържа високо ниво както за "Атлетико" (Мадрид), така и за Франция. Сякаш за да избяга от лошия късмет и от факта, че любимият му тим не може да стане шампион на Испания, през 2017 г. Гризман и дългогодишната му приятелка Ерика изненадват медиите,

публикувайки снимка от своята сватба.

Двамата влюбени се женят в присъствието само на най-близките си, а партито е наречено "тайна". Сякаш щастливото събитие по някакъв начин променя съдбата на футболиста. Година по-късно той първо грабва трофея в Лига Европа с "рохибланкос", като вкарва два гола във финала, а след това печели и световното първенство в Русия, давайки тон на победата в решаващия двубой срещу Хърватия, като бележи от дузпа. Месец по-късно печели суперкупата на Европа, а Гризман остава разочарован единствено от факта, че отново финишира трети за "Златната топка".

След тези успехи идва посредственият сезон за "Атлетико" и Антоан решава да избяга от лошия късмет,

приемайки предложението на "Барселона".

След слаба първа година на "Ноу Камп" и много критики по адрес на французина през тази пролет той отново влезе в познатата си форма и показа, че още от дете никога не се предава. Това дава надежди на феновете на "Барса", че с него в редиците си купата на краля може да е само началото на нови успехи за каталунците след краткото затишие.