От книгата на генерал Петър Стоянов "Шесто управление. Моята истина" се установява, че по време на така нареченото коопериране Държавна сигурност се е отнасяла
към собствения си народ като към врагове
Така пишат за селяните в справките си. И се борят срещу тях с всички оперативни способи, вербуване на информатори и агентура за информация и влияние, набелязване на хора за интерниране, въдворяване в лагери, за арести, за осъждане. На практика това е гражданска война, обявена от комунистите на българските селяни. Доказва го и случаят в Дерманци, където предотвратяват бунт чрез убийство.
Оказва се, че кървавата разправа е разпоредена не от друг, а от известния сатрап Мирчо Спасов. Това пише в спомените си след 10 ноември ген. Петър Стоянов:
"Спомням си, че когато отидох в Плевен, окръжен началник беше Мирчо Спасов. Работехме по 18 часа в денонощието. В управлението на МВР бяха задържани около 1200 души. ...
След няколко дни под дърво и камък ме издирваше Мирчо Спасов. В управлението получили сигнал, че на 1 май (всъщност на 4 април), след 4 часа през нощта, камбаната на църквата в село Дерманци, Луковитско, ще започне да бие, за да се съберат хората и повторно да заграбят добитъка и инвентара от двора на ТКЗС. По това време изпълнявах длъжността началник. И отново, след като бяха притихнали нещата, след като бяха прекратени арестите и беше издадена заповед от ръководството на МВР без изрично съгласие на министъра или на неговия първи заместник - Георги Кумбилиев, да не се извършва какъвто и да било арест, където и да било, когато и да било.
Намира ме Мирчо Спасов и той предлага през нощта, когато инициаторите на този бунт отидат в църквата, да бъдат арестувани.

Казах му, че трябва да доложа на Кумбилиев. По принцип бях съгласен с неговото предложение тези няколко човека да бъдат арестувани през нощта, а сутринта с документацията да се вземе решение от прокуратурата. Отлично разбирах, че един успех на този план ще разбуни духовете не само в околните села, а и на други места в страната...
Кумбилиев го нямаше до един и половина през нощта. Отново ми звъни Мирчо Спасов. Отговорих му, че не съм успял да намеря първия заместник-министър.
- Добре. Тогава двамата взимаме решение.
Можем да решим колкото един зам.-министър. Трябва да отидем на арести, преди да са ударили камбаната. Уведомил съм местната прокуратура. Проблеми няма."
Така се оказва, че известният убиец от "безотговорните дни" след 9 септември и създател на най-зловещите лагери у нас
дори е пренебрегнал тогавашното ръководство на МВР и на своя глава е наредил смазването на бунта. След събитията и той, и ген. Петър Стоянов уж са мъмрени за постъпките си, но до по-сериозно наказание не се стига.