С нюх към политическата игра, царят си избира името на българомразеца и обявил се за негов враг Аргиропуло

За първи път показваме личните документи на монарха, които се пазят в архива му в двореца “Врана”

 

През 1892 г. 31-годишният търговец от Филипопол г-н Аргиропуло минава западната граница на Княжество България на път за Европа. Според описанието в паспорта му той е висок по телосложение, синеок, с добре оформена брадичка и малки мустаци, “особени белези нема”. Придружават го няколко души. Граничарите на всеки пункт в Европа го пропускат без проблеми. И никой от тях дори за миг не подозира, че под прикритието на името всъщност границите минава българският княз Фердинанд.

Монарх да пътува инкогнито? Всъщност това е била доста разпространена практика назад в годините. Историята разказва за не един случай, в който цар или крал е вземал “назаем” чужда самоличност и се е предрешвал като обикновен човек. Някои го правели, за да се спасят от враговете си (като френския крал Луи XVI по време на революцията), а други - за да проверяват работата на подчинените си (през XVII век китайският император Канси се предрешил, за да провери дали гвардейците, пазещи Великата китайска стена, ще го пуснат в Манджурия, или спазват забраните му), или да се вслушват в мнението на поданиците си (като унгарския крал Матиас Корвинус през XV век). 

Най-често обаче монарси пътували инкогнито на частни визити, за да не привличат излишно внимание или пък

да не притесняват

монарха на съответната

държава да им оказва

необходимото

посрещане и почести

по протокол. Какъвто най-вероятно е и случаят с Фердинанд.

В личния архив на царя, който днес се съхранява в двореца “Врана”, се пазят и други негови документи за самоличност, наред със споменатия по-горе абсолютен уникат - български паспорт на монарха, но под името Аргиропуло.

“А името не е избрано случайно - в него дори има нещо твърде дяволито и предизвикателно. Напълно в духа на своя нюх към политическата игра и за да разсее още повече подозренията на враговете си, щедро подпомагани финансово и насърчавани от Азиатския департамент на руското външно министерство, князът избира за себе си името на небезизвестния Аргиропуло, главен драгоманин на руското посолство в Цариград, описван от съвременниците като “голям българомразец и враг на оставането на Фердинанд в България”, разказва доц. д-р Ивайло Шалафов, директор на Фонда за опазване на историческото наследство “Цар Борис и Царица Иоанна” в двореца “Врана”.

Този паспорт е бил използван от царя отец при лични пътувания зад граница, най-често по повод на ботанически или орнитологически изложения и конгреси, защото като действащ монарх той не е притежавал “редовен” документ за самоличност и е нямало как да пътува по друг начин. А между страниците на този исторически документ

има запазени

хербаризирани

четирилистна

детелина и

няколко незабравки

Явно ботаникът в него не е устоял и при това пътуване.

В навечерието на 160-ата годишнина от рождението на Фердинанд доц. Шалафов показа специално за читателите на “24 часа” няколко уникални документа на основателя на царската династия на Третото българско царство - неговите паспорти, които той е използвал през различните периоди на своя дълъг и изпълнен с превратности живот.

Всички те са част от музейната сбирка на Фонд “Цар Борис и Царица Иоанна” във “Врана” и ще бъдат достъпни за широката публика, когато дворецът отвори врати. А по повод годишнината - на 28 февруари 2021 г. в католическата църква в София ще има заупокойна меса. Известно е, че царят остава до края на живота си ревностен католик, макар и отлъчен заради православието на първородния си син.

Първият запазен документ на Фердинанд е неговото кръщелно свидетелство. Роденият на 26 февруари 1861 г. Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария, принц Сакс-Кобург и Готски и херцог Саксонски с титулатурата “Кралско Височество” е кръстен като съвсем мъничък - нямал е 3 месеца. Светият ритуал е бил на 6 май 1861 г. в родовия дворец Кобург във Виена, а негов кръстник е по-сетнешният първи и последен император на Мексико Максимилиан, брат на кайзер Франц Йозеф Австрийски.

Сред пазените в двореца “Врана” документи е и паспортът, с който 18 години по-късно Фердинанд, тогава все още Кобургски принц, заминава за Бразилия. През 1879 г. той и брат му Август предприемат

ботаническо

пътешествие по

река Амазонка,

от което се завръщат с големи открития, публикувани в двутомно научно изследване. От най-ранна възраст Фердинанд проявява интерес към естествената история и в частност орнитологията, ботаниката и ентомологията. И през целия си живот не прекъсва тези свои научни занимания. А докато е начело на българския престол, със свои средства и на основа на своите лични колекции учредява Природонаучни институти с музей, Народен музей, Зоологическа и Ботаническа градина в София, Аквариум във Варна. 

Всъщност, когато през 1887 г. Фердинанд е избран за княз на България, той стъпва на българска земя с унгарски паспорт, става ясно още от архивите му. По това време всяка от държавите в двойната монархия Австро-Унгария е издавала самостоятелни паспорти. Като офицер от 11-и хонвендски полк в оставка принцът все още е унгарски поданик, а и макар официално да не поддържа неговата кандидатура, Австро-Унгария деликатно и прикрито подпомага приемането на избора му.

Цар Фердинанд, или както вече официално се титулува - “Царят Отец”,

получава отново

личен официален

документ за самоличност

едва след абдикацията си

от престола на 3 октомври 1918 г., пояснява доц. Шалафов.

Същата вечер той заминава в доживотното си изгнание. Настанява се в германския град Кобург, но предвид обстоятелствата не притежава никакъв документ за самоличност, затова 5 дни по-късно - на 8 октомври, все още легитимно съществуващото Херцогство Сакс-Кобург и Гота му издава паспорт. И в него под името на Фердинанд е записано: цар на България. Година по-късно, вече установил се трайно там, Фердинанд получава нов паспорт - но вече на Ваймарската република, с негова снимка и пръстов отпечатък.

В Кобург монархът в изгнание, изоставил напълно всякаква политическа дейност, се отдава на научните си занимания и интереси. Но тъгува за любимата България, която никога повече не вижда.

Затова в средата на 20-те години пътува много. Отново главно по ботанически конгреси, орнитологически сбирки и конференции. Но вече го прави с български дипломатически паспорт, издаден му от Царската легация в Берлин. Има няколко запазени такива. Изключително интересни на външен вид документи - не в паспортен формат, а по-големи от страница с размери А4, показва ги доц. Шалафов.

Но по-интересното е, че в годините на изгнанието си

той не пътува

като Фердинанд,

цар на българите, а

под името граф Мурани

Мурани е средновековна крепост, която е принадлежала на Сакскобургготската династия по линията Кохари. Понастоящем останките от тази крепост се намират в Словакия, а навремето това е била Горна Унгария. Цар Фердинанд построява ловен павилион в подножието ѝ и обелиск в памет на брат си Филип, които са запазени и до днес. А в близкото градче до крепостта - Банска Щявница, гимназията днес се казва “Фердинанд Български”.

Царят прекарва цялата

Втора световна война в

своите словашки имения

и местните, които са били далеч от ОФ-комунистическата пропаганда, са съхранили добър спомен за него, разказва доц. Шалафов.

С българските дипломатически документи Фердинанд предприема през 20-те години на миналия век голямо пътуване по устието на Нил, стига включително до езерото Виктория. Отново по линия на заниманията му по естествена история стига и до Южна Америка. Така 50 г. след пътешествието си по Амазонка той се връща отново в джунглата. А държавните ръководители на всички латиноамерикански държави го посрещат с най-големи почести, вестниците следят и отразяват всяка негова крачка.

Интересна е историята и на последния български документ на монарха - червен кожен дипломатически паспорт, издаден му през 1943 г. С него през 1945 г. Фердинанд минава германско-швейцарската граница, което говори, че

отечествено-фронтовското

правителство не го е лишило

автоматично от документа

Убеден съм, че по-скоро не са знаели за наличието на този паспорт, отколкото да е някакъв жест, имайки предвид каква чудовищна антимонархическа пропаганда и подмяна на историята започват непосредствено след 9 септември, казва Шалафов.

В последната година от живота си - на 8 януари 1948 г., Фердинанд получава лична карта и от Американската окупационна зона в Германия, тъй като градът Кобург и цяла Бавария попадат в нея. Този документ носи неговата последна снимка, два отпечатъка и отново в графа занятие пише - Н.В. Царят, а в графа поданство - Българин.

Цар Фердинанд умира на 10 септември 1948 г., след като понася жесток удар от смъртта и на двамата си синове. На 5 февруари - 4 дни след убийството на княз Кирил, той пише на своя личен лекар: “Всичко за мен загуби значение след смъртта на двамата ми синове!”. Саркофагът с тялото му е положен, без да е погребан, в криптата на църквата “Св. Августин” в Кобург, покрит с българския трибагреник.