Опожаряван няколко пъти, над него падат бомби, забелязват НЛО, откриват съкровища и подземия

Там е имало древно езическо светилище, а преди това хълмът се е казвал Планината на вещиците

Десетилетия наред местните виждат знаци за опасност, преди Наполеон да влезе в Москва

Древно езическо светилище, пожари, бомби, НЛО, тайни подземни проходи, заровени съкровища. Всичко това е част от историята на московския Кремъл. Там, където днес е седалището на руския президент Владимир Путин, за когото опозиционерът Навални написа, че чрез подставени лица се е сдобил със свръхлуксозен дворец на Черно море.

“Кремъл” на руски означава “крепост”.

Символът на руската държавна власт действително е заграден с дебели стени. Заема площ от 28 хектара, равни на 280 000 кв.м. Зад стените й някога се е намирал старият град, построен върху древно езическо светилище. На сегашния Боровицки хълм жреците са принасяли жертви към боговете, за да ги умилостивят. До 1156 г. мястото е било опасано с дървена ограда, а в центъра му - разположен ритуален стълб. Московчани водели на свещеното място бебетата и донасяли мъртвите – първите полагали с глава към изгрева, а починалите – към залеза. Воините, подготвяйки се за битка, танцували и оставяли ритуално оръжията си – обикновено в нощта срещу пълнолуние. Вярвали, че мечовете и стрелите ще придобият свръхестествена сила и ще донесат победа в битката. Наблизо имало и гробище за магьосници и шамани.

Някога хълмът се наричал Планината на вещиците. Местните намирали потвърждение на факта, че това е било сборен пункт на всички магьосници. Каквото и да бъдело построено, то изгаряло. Древните московчани вярвали, че когато воините на княз Юрий Долгоруки принесли в жертва върховния жрец чрез мъчителна смърт,

той според легендата проклел бившите

си владения.

След това Кремъл е опожаряван неведнъж и неуките селяни го свързвали с клетвата.

Крепостта гори най-напред през 1365 г., после през 1400 година заради небрежност при съхраняването на барута, а през 1445 г. татарите изпепеляват дървените стени на Кремъл.

Но най-страшният огън се случва

през 1547 г.,

който съвпада с драматични политически и лични събития по времето на Иван Грозни. Тогава той е едва 17-годишен, но баща му е починал, когато е бил на 3 г.

В продължение на 14 години след смъртта на Василий Иванович настойниците на сина му управляват с репресии. Надмощие взема ту един, ту друг лагер. Така пожарите от 1547 г. служат за тласък на драматичната развръзка. Подпалванията траят от началото на април до края на юни. Кулминацията идва, когато е запалена катедралата "Успение Богородично", манастирите "Чудов" и "Вознесенски" са изгорени, както и всички болярски къщи в Кремъл.

Московският митрополит Макарий едва не се задушава от дима в Успенския събор и тръгва към тайник в градската стена, носейки образа на Богородица. Пушекът прониква и там и негово светейшество отново търси спасение. Църковни служители започнали да го спускат от скривалището към реката, но въжето се скъсало и падайки, митрополитът бил тежко ранен. Той оцелява, но остава сакат за цял живот. Според данните на различните източници между 2 и 4 хиляди души нямат тази съдба и изгарят живи в огъня.

Иван Грозни

хвърля вината за пожара върху противниците на рода на майка му

Глински. Но сред хората е популярна версията, че бабата на царя – принцеса Анна, е предизвикала огъня чрез магьоснически ритуали. Московчани нахлуват в Кремъл. Юрий Глински, вуйчото на василевса, е убит, а трупът му изнесен от Кремъл и хвърлен на пазара. Традиционно по този начин руснаците постъпвали с екзекутираните за измяна.

В това време царят е в имението си в село Воробьово.

Въоръжените бунтовници

идват при него

и настояват

да им предаде другия си вуйчо - Михаил Глински, и баба си княгиня Анна, които според тях се крият при него. По-късно, спомняйки си за тази среща, Иван Грозни казва: "От всичко това в душата ми се загнезди страх и трепет чак до костите ми". Но въпреки това той нарежда на стражите да стрелят произволно и те убиват няколко души. Тогава тълпата се разотива.

Но странните събития продължават да спохождат Кремъл. В началото на XIX век в небето над него е забелязано загадъчно явление. То е описано от свидетели и по физически характеристики съвпада с днешните описания на НЛО. Подробности липсват, но при всички случаи това е довело до страх и засилване на суеверията.

Така, когато през 1812 г. Наполеон влиза в Кремъл, местните решават, че десетилетия наред са получавали предупреждения отгоре, че може да бъдат завладени от чужденци.

Той обаче остава прекалено кратко в крепостта на руските царе.

Бонапарт очаква да получи ключовете на града,

след като побеждава в битката при Бородино. Вместо това подчинените му долагат, че владетелят и армията са напуснали Москва и френският пълководец влиза триумфално в нея. Два дни по-късно започват повсеместни пожари, за което враждуващите страни се обвиняват взаимно. Според военачалниците на Наполеон разгарянето на огъня е станало по заповедта на московския губернатор граф Фьодор Ростопчин. Той впоследствие изказвал различни версии – ту че го е направил, ту че това няма нищо общо с истината. Заради силния вятър пожарите се засилват. Наполеон напуска Кремъл и отива в нещо като хотел, наричан тогава пътнически дворец "Петровски".

Заповядал на войниците си да свалят кръста от камбанарията "Иван Велики” и да го занесат в Париж. Това за французите означавала пълна победа. Легендата разказва, че когато се опитали да го демонтират, отнякъде се появило ято огромни черни птици, които не спирали да грачат.

Военачалниците на Наполеон решили,

че това е знак

– даже враните защитавали града, което предвещавало поражение. В същото време войската му страда от глад, а предстои сурова руска зима. Местните засилват отпора и убиват французи.

Тогава Бонапарт решава да се оттегли, след като не постига примирие с Александър I. Когато напуска Москва, чиновниците на царска Русия изчисляват, че войските му са заграбили 18 пуда (около 300 кг) злато, 325 пуда сребро (около 5,3 тона), църковна утвар, скъпоценни камъни, старинно оръжие и двуглавите орли от кулите в Кремъл.

Въпреки отнесеното богатство легендите продължават да свързват днешния символ на руската власт с други заровени съкровища. Като например това отпреди 800 години, когато татаро-монголите подлагат на огън и меч Москва. За да спаси семейните ценности, княз Владимир Юриевич ги закопал близо до Спаските врати. Надявали се да се върнат, но това така и не се случва.

А скъпоценностите

остават под земята.

И някои от тях са открити чак през XIX век.

За това пише историкът Татяна Панова в книгата си "Съкровищата на Кремъл". Според нея първото съкровище е намерено по време на грандиозни строителни работи на царския дворец и зданието на Оръжейната палата.

Ремонтни работи станали причина и за друга находка доста по-късно - чак през 60-те години на XX век. Позволили на археолозите да работят в тесен периметър между Успенския събор и Патриаршеския дворец.

Открили кръстове от розов мрамор и лазурит, на които се чете надпис "Исус". Специалистите смятат, че е много вероятно това да е скрито от татарите.

Последното съкровище е открито през 1988 г. на 100 метра от Спаските врати, на дълбочина от 5 метра. Вероятно е било заровено от княз Владимир Юриевич. Археолозите се натъкват на почти разпаднал се сандък, който останал скрит дори по времето на най-активните периоди на строителство в Кремъл. В него са скрити триста почернели от времето сребърни изделия – гривни, пръстени, закопчалки, кръгли медальони, както и златен пръстен с гравиран на арабски надпис и бижута от древните викинги.

Никой не знае дали са открити всички съкровища, заровени през вековете под Кремъл. Легендите са много. Московчани обичат да разказват и други предания -

за тайните подземия под храма “Василий Блажени”.

Теорията за лабиринтите е потвърдена най-случайно, когато язовец се показал от дупка във фундамента. Предполага се, че е дошъл от Тайницката градина. Но и до ден днешен те не са разкрити.

В периода от 1923 до 1949 г. започват мащабни изследвания на храма. През 1924 г. реставраторът и архитект Дмитрий Сухов и спелеологът-историк Игнатий Стелецки откриват зазидана стая. На пода й се виждала дълбока яма, а прозорците били покрити с тухли. В долния етаж на църквата вместо обикновени прозорци са поставяни амбразури. В лабиринта на мазетата амбразурите са същите като за оръдията в кулите на някои от манастирите. Затова смятат, че през XVI век долната част на храма е била предназначена да се води битка, каквито през Средновековието е имало немалко.

Тайните подземия били проектирани при обновяването на Кремъл от италиански майстори през XV век.

Подземни стаи били разположени под унищожения Чудовски манастир. Става дума за пасажи, вътрешни помещения и дълги галерии.

Някои от тях днес са залети с подпочвени води.

При разкопките през 60-те години са открити три подземни тунела, построени през XVI век – широки, колкото да мине каруца. При всеки ремонт са откривани дупки и лабиринти.

Веднага след революцията болшевиките, които вероятно се надявали да открият съкровища, започнали да изследват Кремъл за тайници. Архитект Иля Бондаренко смята, че е имало и архаични "бръмбари". Това са дупки и прозорчета, чрез които може да се чуе дали врагът се опитва да копае тунел, за да влезе в крепостта. Две от кулите – Беклемишевската и Константино-Еленинската, са свързани с таен подземен проход, който е използван като тъмница.

А когато е строено метрото, под Кремъл е прокопана алтернативна подземна железница, която да свързва най-важните отбранителни обекти

Предполага се, че е на дълбочина до 250-300 метра. Тунелите извеждат извън Москва, за да може съветските ръководители да бъдат спасени, ако има удар срещу страната.

Нещо такова се случва по време на Втората световна война. В крепостта попада бомба. При взрива на 12 август 1941 г. умират 20 души, а 11 са ранени. Най-големи щети понася зенитно-ракетният взвод на 11-а рота – там остава жив само един боец. Два месеца и половина по-късно крепостта отново е бомбардирана – загиват 41 души, а ранените са над 100. Четирима изчезват безследно.

Днес Кремъл е охраняван много строго. Твърди се, че един от двата бункера в града, които да спасяват хората от елита, е разположен именно под някогашната крепост.