В един обикновен юлски ден специалистът по космически изследвания и спелеология доц. Явор Шопов разпалено обсъжда с ученичката си Калина Калчева международния му проект за откриване на пещери. Двамата са наистина развълнувани, но в този момент не си и представят, че един ден идеята им може да полети в космоса. При това с подкрепата на НАСА.

Ученият работи по проекта от 2013 г. Последната част на научния труд е най-любопитна – как да се намерят подземни тунели на Марс. Според доц. Шопов това е най-важното за заселването на тази планета, защото хората, които ще кацнат там, ще трябва веднага да се скрият под повърхността. Причините – денонощни температурни вариации от над 100 градуса, силна космическа радиация, липса на нормална атмосфера и постоянни пясъчни бури.

Калина, която ще става дизайнер-архитект, в захлас слуша любопитния разказ, защото самата тя е запалена по астрономията.

Задълбоченият разговор ражда бъдещата цел:

Да бъде проектирана човешка база на Марс,

но така, че да е ефективна. Разработката става твърде сериозна, когато Калина кандидатства в конкурса на НАСА – Марс 25, и е избрана за полуфиналист между стотици състезатели от цял свят.

Преди това да се случи обаче, минават 5 години в усилена работа.

Младата жена се впуска в приключението, защото Космосът я провокира от малка. Баща й, който е пилот, я мотивира да гледа и към звездите. Майка й е брокер и момичето по някакъв своеобразен начин прави съчетание от двете кариери, за да се превърне в отличен дизайнер-архитект, влюбен в астрономията.

Задачата, която Калчева си поставя, е да създаде конструкция, в която да живеят бъдещите заселници на Червената планета.

„Първоначално си играех с форми и обеми на компютърна програма, която изучавах – споделя пред „Космос“ 27-годишната архитектка. – На този етап надделяваше моето любопитство по тази тема. Опитвах се обаче максимално да пресъздам всички условия на Марс. От най-новите проучвания става ясно, че обстановката там бледо наподобява една от най-суровите пустини на Земята, но с непрестанни и мощни пясъчни бури и огромни температурни вариации. Развих уменията си на програмата и започнах да разработвам повече детайли на проекта. Структурата проектирах като скеле от сплави, познати в ракетостроенето. Използвах тях, защото вече са тествани и са минали успешно няколко изпитания в различни лаборатории в подобни условия. Така измислих отделните модулни конструкции.“

Какъв е проектът и как изглежда, вижте ви новия брой на списание "Космос".