Отвлеченият преди 20 години бизнесмен Славчо Захаринов разказва как държавата застава срещу жертвите вместо срещу престъпниците

Бизнесменът от Перник Славчо Захаринов стана публично известен през февруари 2001 г., когато беше отвлечен в една зимна нощ пред дома си. Той бе похитен от група на молдовеца Степан Рибаков, който пък беше застрелян в София две години по-късно и точно 18 часа след убийството на президента на "Мултигруп" Илия Павлов. Отвличането на Славчо Захаринов е единственото в българската криминална история, при което до 20-ия ден близките не получават никаква информация от похитителите.

По-късно бандитите обявиха, че държат в плен бизнесмена, и поискаха за живота му 500 хиляди долара. Славчо Захаринов е и единственият, който успява да излезе на свобода, без да плати и стотинка за живота си. Той се прибра при близките си след мъчителни 39 денонощия в плен, прекарани в няколко тайни квартири, финалната от които се оказа в жилищна кооперация в Пазарджик. Както обичайно се случва в България, пернишкият бизнесмен не получи адекватно правосъдие за бруталните премеждия, през които премина.

Похитителите му сключиха споразумение с прокуратурата и му се извиниха лично в съдебната зала. С това случаят бе затворен. Същата банда обаче нае част от Наглите за следващото си отвличане, за да им покаже как се случва този бизнес. И така в следващите 2 години и 7 месеца новата наказателна група похити общо 13 души и уби двама, поиска откупи от общо 40 милиона евро, за да получи реално малко повече от 3 милиона.

Днес, 20 години след тези драматични събития, Славчо Захаринов ни потърси, за да разкаже за новите си сблъсъци с българското правосъдие и защо има случаи, при които, когато ти откраднат колата, най-добре е да си я намериш сам и въобще да не се обаждаш в полицията, за да не си навличаш допълнителни неприятности.

На 3 януари оставихме колата на жена ми "Киа Спортидж" за ремонт в един сервиз в Перник. И на 10 януари около 12 часа на обяд монтьорът ми звъни по телефона и казва, че колата е открадната. Запалили я, за да я изкарат от сервиза и да я пробват, като я покарат малко, и докато затваряли вратата на гаража,

крадец скочил вътре и изчезнал с колата

Монтьорът я е оставил със запален двигател и ключ на таблото. Жена ми се обади веднага на телефон 112. От сервиза също се бяха обадили на полицията, за да обявят кражбата. А аз се обадих на сина ми, тъй като колата има вграден джипиес, да проверим дали можем да видим къде се намира в момента.

След 15 минути той ми звънна, за да ми каже, че е намерил колата. Според джипиеса се намирала в района на близкото село Мърчаево. Спряна на място. Не била в движение. Не помня вече, но ми каза дори и улицата, на която се намира.

Близо до гробищата на селото беше

Веднага уведомихме полицията, че сме я засекли по джипиеса, а аз изпратих наш служител да отиде до Мърчаево и да потърси колата. Той я е намерил, но не спрял при нея, а се отдалечил и започнал да я наблюдава от разстояние, за да види какво ще се случи, дали няма някой да отиде при нея и да я подкара. По някое време видял по улицата да минава един известен пернишки

автокрадец, на когото прякорът

е Бръмчо

Той огледал колата, но не се качил вътре. Сигурно нещо се е усъмнил и е заминал за някъде. През това време моят служител го заснел с телефона си.

Полицията пристигна на мястото при откраднатата ни кола след около час - в 13 часа. Може и малко по-рано да е било, но нали знаете в такива моменти, когато чакаме нещо да се случи и да ни се помогне, за нас действието се развива винаги доста бавно. 5-6 полицейски патрулки пристигнали на мястото в Мърчаево. Дошли

експерти да търсят следи вътре. Докарали и кучета

да душат. Дознател също е бил на мястото. И жена ми тръгна веднага към Мърчаево, за да даде обяснения по случая. До 17-18 часа полицаи, дознатели на място са събирали доказателства, оглед на колата. Накрая, когато приключили, жена ми попитала дали вече можем да си вземем джипа, но й казали, че той е веществено доказателство и ще бъде прибран за съхранение в Шесто РПУ в София, защото Мърчаево се води в района на столицата.

Минаха десетина дни след намирането на колата и се обадих на дознателката в Перник, за да я питам какво става - ще си я получим ли скоро? Защото аз съм тежко болен и автомобилът ни е наистина много необходим във всекидневието.

Дознателката ми каза, че тя не може да я освободи.

Питах я дали да се обадя на прокурорката и да поговоря с нея какво може да се направи. Тя ми каза: По-добре

не се обаждай, защото може да стане по-лошо

Тогава натоварих и нашата адвокатка да се занимава със случая. Тя написа вече писмо до Районната прокуратура в София, но минават 20 дни и нямаме абсолютно никакъв отговор. За последно направи проверка на 8 февруари, но все още нямаше никакъв резултат.

Чудя се за какво им е да я държат там тази кола? Нали вече й направиха няколко часа оглед, търсиха всякакви следи вътре. Защо трябва да стои пред районното? Те дори и някакъв експеримент не могат да проведат с нея. Единият ключ от колата е в крадците, а другият - у нас. Започвам да си мисля -

правилно ли постъпихме, като въобще се обадихме

на полицията за кражбата и че сме я намерили? Ние реално им дадохме цялата информация - къде се намира автомобилът, дадохме им данни и снимка дори на крадеца и колата, с която е минал покрай нашата кола.

Аз дори предполагах, че те няма да отидат директно там с 5-6 патрулки. Мислех, че ще поставят таен пост, който да наблюдава отстрани, и когато крадецът дойде, за да премести откраднатия ни джип, ще го арестуват на място. Той най-вероятно е оставил колата ни там за няколко часа, докато мине патакламата, и когато се успокоят нещата, е щял да я премести на друго място.

Но тези неща - как действат крадците, какви са им навиците и действията, би трябвало най-добре да ги знае полицията. Те обаче изненадващо

не направиха опит

да хванат крадеца,

а направо се изсипаха при колата, която ние им посочихме къде се намира. А сега не ни я връщат. Затова не съм сигурен, че въобще трябваше да им звъним. Ако сами бяхме отишли и си я бяхме прибрали, сега нямаше да ги има тези безсмислени главоболия.

Знам, че от този проблем с безсмислено задържани веществени доказателства, от години страдат много българи заради стари и неадекватни закони и бездушни държавни служители. И в моя случай не става въпрос за някаква глезотия. Аз съвсем сериозно имам проблем със здравето и колата ни е необходима. От 7 години страдам от тежко автоимунно заболяване, което много силно отслабва мускулите по цялото ми тяло. Много трудно дишам самостоятелно. За движение да не говорим. Но на кого му пука за нашите проблеми...

Най-отчайващ за мен обаче е изводът, който си правя - че

за 20 г. правосъдието в България не е мръднало и сантиметър напред

Знаете, че аз бях отвлечен. Сега, на 6 февруари, се навършиха точно 20 години от инцидента. След дълъг плен ме освободиха и по-късно заловиха похитителите. И знаете ли какво им се случи? Дадоха им точно 3 дни затвор. Защото присъдата им отговаряше на времето, изкарано в ареста. И трябваше да излежат в затвора точно три дни. Аз не получих никакво правосъдие.

А лошото е, че като гледам тази глупава история с колата, която не искат да ни върнат, след като реално ние им я намерихме, си мисля, че за българското правосъдие няма никаква надежда и днес - 20 години по-късно в XXI век.