Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Банкноти от по 20 лева. Снимка: Архив
Банкноти от по 20 лева. Снимка: Архив

Има ли ръст на потреблението у нас през 2020 г. - годината с ограничения заради пандемията и последвалата заради това икономическа криза? Оказа се, че по този въпрос има разминаване между две от важните институции в България - БНБ и Националния статистически институт.

Първо НСИ отчете ръст на потреблението с 2% за 9-те месеца на миналата година. Преди дни обаче от БНБ в публикация с прогноза за 2021 и 2022 г. зададоха въпрос за методиката, по която НСИ следи този показател. Според централната банка е трудно обяснимо нарастване с 2% при повишена безработица, локдаун, слаб туризъм, спад при много бизнеси и обща стагнация. Още повече че в ЕС потреблението спадало.

Ръстът на заплатите - средно за страната с 5,4 и с 10% специално в публичния сектор, е едно от обясненията на статистиката за увеличение на потреблението.

А за неговата динамика по правило се ползват две методики. С първата се обхващат всички потребителски разходи, ако са направени в страната. Това означава, че се включва похарченото и от българи, и от чужденци. С втората методика от данните се изчистват разходите, направени от чужденци в България, и остава само вътрешното потребление.

“24 часа” потърси за коментар НСИ и БНБ, позициите на двете институции без редакторска намеса може да видите долу.

 

Сергей Цветарски,

председател на НСИ:

Имаше помощи и по-високи доходи, хората харчат повече

“През миналата седмица възложих на служителите в НСИ да проверят пак всички сметки и методологии, по които се изчислява потреблението. Но няма никаква особена национална методология - тя е еднаква за целия ЕС и се прилага по еднакъв начин за всички страни членки, така че проверката не показа никакви нередности.

Председателят на НСИ Сергей Цветарски.
Председателят на НСИ Сергей Цветарски.

Още повече че данните са потвърдени и при изследването на домакинските бюджети. Който критикува данните, вероятно не взема предвид това, че през 2020 г. имаше увеличение на работните заплати, ред помощи за бизнеса и заетите - 60/40, 80/20 и т.н. Когато хората разполагат с повече пари, е естествено да харчат повече. Защо БНБ задава този въпрос за методологията, е отделен въпрос. Нямам притеснения, но няма да им отговарям, още повече че това са данни за третото тримесечие, и то предварителни, редно е да излязат окончателните.

Позицията на БНБ:

В целия ЕС се дават помощи, но там ръст няма

Публикацията “Макроикономическа прогноза на БНБ” не измерва частното потребление (това е мандат на НСИ), а оценява възможните фактори, които да обяснят поведението на тази макроикономическа променлива през първите 9 месеца на 2020 г. и различията спрямо динамиката на потреблението в останалите страни от ЕС.

Анализът отчита всички потенциални фактори, които биха могли да влияят върху динамиката на частното потребление в България и останалите страни - членки на ЕС - строгост на ограничителните мерки, свързани с COVID-19, доверие на потребителите, дискреционните фискални фактори в отговор на пандемията (в това число поддържането на субсидирана заетост), отработените човекочасове, изменението на компенсацията на един нает, нивото на спестявания в банковия сектор и наличието на мораториум върху обслужването на кредитите за домакинства и фирми.

Данните показват, че обяснителните фактори имат сходна динамика в България и останалите страни - членки на ЕС, което оставя неяснота какво определя различната динамика на потреблението в страната ни през първите 9 месеца на 2020 г. БНБ добре разбира, че данните са предварителни, и ще продължи да следи дали тази особеност в динамиката на частното потребление ще се запази и след публикуването на окончателните данни за 2020 г.

Доброто разбиране на факторите, които определят динамиката на БВП, има критично значение и за финансовата стабилност в страната поради факта, че значителна част от провизиите в банковата система са функция от вградения макроикономически сценарий в моделите на банките.