Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ако ромите ходят на детска градина, ще имат образование, професия и смислен живот Красимир Вълчев

В ромската общност върви процес на модернизация и основният двигател за това е безспорно образованието. Това сочи анализът на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва в онлайн конференция след данните на “Тръст за социална алтернатива” (виж изследването по-долу).

За 3 години министерството е успяло да разшири с 2,5% обхвата на тези деца в системата. Тенденцията вече е отпадането на ромите от училищната система да се случва на по-късен етап. За 14-годишните процентът на приобщените ученици е увеличен от 92 на 95%. А от 92,6%

на 94% е увеличен

обхватът на

15-годишните,

при 17-годишните обхватът е 88%.

Средният брой години, в които децата учат, се повишава с 0,3%, което според министъра е в резултат на работата за привличане на децата в училище, в която участват много институции. Усилията са били фокусирани върху това

не просто те да

бъдат записани в

училище, а редовно

да посещават часовете

Затова и данните сочат убедителен резултат - с основно образование вече са 43,2 вместо 36,2% от ромите, а нарастването на тези с диплома за средно е до 22,7% спрямо 13,5% през 2011 г.

Според отчетите и на социалното министерство през последните години осезателно расте делът на върнатите в училище деца, макар че сега COVID кризата е сложила на пауза на процесите по включване на ромските ученици.

След пандемията България трябва да продължи с тази целенасочена и ежедневна политика на работа по включването на всяко дете, защото

ефектите в

образованието

са с дълъг хоризонт,

категоричен е Красимир Вълчев.

80% от ефекта на преждевременното отпадане от образователната система се дължат на ромската общност. Днес около 2/3 от тези ученици не успяват да завършат средното си образование. “Ако успеем да свалим техния процент на 10 или на 15%, България ще бъде една от трите страни с най-нисък процент на преждевременно отпадналите от училище” - тази амбициозна цел назова Вълчев.

И тъй като изследванията са категорични за връзката между възможно най-ранния обхват и успеваемостта на младежите, той е на мнение, че през следващите 2 или 4 години може да си позволим да премахнем таксите в детските градини и това трябва да е една от политиките на България. Защото децата, включени в предучилищното образование, “по-често завършват средно образование, по-често придобиват професионална квалификация, пригодни са за пазара на труда и са подготвени да водят щастлив и смислен живот”, обяснява министър Вълчев.

Ако имаме

20% изключени

от образователната

система, ще имаме

и 20% изключени

от обществото

и никой от нас няма да има усещането, че живее в хармонично общество. Този колективен интерес трябва да се разбере. Такава политика предполага ангажираност и на най-високо политическо ниво. Предлага по вертикала на всички институции да бъде наредено, че това е важно.

За съжаление, отстъпихме от това през последната година заради пандемията. До миналата година постоянно напрягахме структурите да работят - и на МВР, и на регионалните управления на образованието, и на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда, общините.

Основната армия си остават учителите. Разчитахме на учителите за обхождането и за ежедневната посещаемост. Учителите са най-много като брой, но сами не могат. Трябва да бъдат подкрепени и неправителствените организации.

Ромите вече не се задоволяват с основно,

гонят средно образование

Детската градина увеличава с над 1/3 шанса след години да получат и университетска диплома

България може да стане една от 3-те държави с най-нисък процент отпаднали от училище

Българските роми вече не се задоволяват с основно образование, а се стремят към средното. Това показват резултатите от национално представително проучване на “Глобал Метрикс” за образованието и реализацията им през последните близо 10 години, възложено от фондация “Тръст за социална алтернатива”.

В изследваните 140 населени места на въпроса “Кое образователно ниво намирате за задоволително?” едва 5,2% са посочили основно за момчета и 10,6% за момичета. През 2011 г. тези проценти са били над два пъти по-високи - съответно 18,9 и 23,2.

Към средно образование вече се стремят 66% за момчетата и 61% за момичетата. С над 10 на сто повече младежи от общността декларират желание да завършат висше - от 17,5%

на 28,3% е

повишен делът

при момчетата,

които се виждат

в университет,

а при момичетата ръстът е от 16,6% на 27,5%.

“Тръст за социална алтернатива” работи с 80 партньорски организации в страната и през годините е подпомогнала над 100 хиляди души.

Все по-голям дял от ромите вярват, че младите хора от общността трябва да останат възможно най-дълго време в образователната система, като имат предвид най-често завършване на средно образование, а на второ място на висше.

Делът на ромите, посещаващи училище, се е увеличил във всички възрастови групи в сравнение с 2011 г. Броят на децата от ромската общност в училище расте. Отчита се също шесткратен ръст на дела на ромите с висше образование - от 0,4% през 2011 г. на 2,6% през 2019 г.

Посещението на детска градина увеличава шансовете за диплома от университет с около 35%, сочат резултатите от изследването.

С 40% по-висока

е заетостта

сред хората,

посещавали

детска градина Те по-често имат постоянна работа и разполагат с 30 на сто повече доходи спрямо другите в общността.

Като цяло безработните роми намаляват с 18 на сто спрямо 2011 г. През 2019 г. делът на заетите е два пъти по-висок в сравнение с 2011 г. - сред навършилите 15 и повече години роми процентът расте от 19% на 45%.

Доходите на домакинствата от общността също са се увеличили. Установена е пряка връзка между по-високото ниво на образованието и парите, с които разполагат семействата.

В ромската общност върви процес на модернизация и основният двигател за това е безспорно образованието. Това сочи анализът на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, който участва в онлайн конференция след данните на “Тръст за социална алтернатива”.

За 3 години министерството е успяло да разшири с 2,5% обхвата на тези деца в системата. Тенденцията вече е отпадането на ромите от училищната система да се случва на по-късен етап. За 14-годишните процентът на приобщените ученици е увеличен от 92 на 95%. А от 92,6%

на 94% е увеличен

обхватът на

15-годишните,

при 17-годишните обхватът е 88%.

Средният брой години, в които децата учат, се повишава с 0,3%, което според министъра е в резултат на работата за привличане на децата в училище, в която участват много институции. Усилията са били фокусирани върху това

не просто те да

бъдат записани в

училище, а редовно

да посещават часовете

Затова и данните сочат убедителен резултат - с основно образование вече са 43,2 вместо 36,2% от ромите, а нарастването на тези с диплома за средно е до 22,7% спрямо 13,5% през 2011 г.

Според отчетите и на социалното министерство през последните години осезателно расте делът на върнатите в училище деца, макар че сега COVID кризата е сложила на пауза на процесите по включване на ромските ученици.

След пандемията България трябва да продължи с тази целенасочена и ежедневна политика на работа по включването на всяко дете, защото

ефектите в

образованието

са с дълъг хоризонт,

категоричен е Красимир Вълчев.

80% от ефекта на преждевременното отпадане от образователната система се дължат на ромската общност. Днес около 2/3 от тези ученици не успяват да завършат средното си образование. “Ако успеем да свалим техния процент на 10 или на 15%, България ще бъде една от трите страни с най-нисък процент на преждевременно отпадналите от училище” - тази амбициозна цел назова Вълчев.

И тъй като изследванията са категорични за връзката между възможно най-ранния обхват и успеваемостта на младежите, той е на мнение, че през следващите 2 или 4 години може да си позволим да премахнем таксите в детските градини и това трябва да е една от политиките на България. Защото децата, включени в предучилищното образование, “по-често завършват средно образование, по-често придобиват професионална квалификация, пригодни са за пазара на труда и са подготвени да водят щастлив и смислен живот”, обяснява министър Вълчев.

Ако имаме

20% изключени

от образователната

система, ще имаме

и 20% изключени

от обществото

и никой от нас няма да има усещането, че живее в хармонично общество. Този колективен интерес трябва да се разбере. Такава политика предполага ангажираност и на най-високо политическо ниво. Предлага по вертикала на всички институции да бъде наредено, че това е важно.

За съжаление, отстъпихме от това през последната година заради пандемията. До миналата година постоянно напрягахме структурите да работят - и на МВР, и на регионалните управления на образованието, и на Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда, общините.

Основната армия си остават учителите. Разчитахме на учителите за обхождането и за ежедневната посещаемост. Учителите са най-много като брой, но сами не могат. Трябва да бъдат подкрепени и неправителствените организации.