След Второто си поклонение в Светите земи през 1235 г. св. Сава - национален светец и първи архиепископ на Сърбия, пристига в Търново. Роденият със светското име Растко Неманич духовник е принц - най-малък син на сръбския велик жупан Стефан Неманя. Първоначално той имал намерение да се прибере в родината си през Атон, където бил на голяма почит като основател на Хилендарския манастир, но личната покана на българския владетел цар Иван Асен II го отклонява от пътя му. По време на поклонението светецът преминал през много премеждия - нападение от пирати и болести, но в крайна сметка всичко приключило успешно и в периода 1232-1233 г. той посещава патриарсите на Йерусалим, Антиохия и Александрия. За беда обаче гостуването му в старопрестолния град било през януари. То съвпаднало с тържественото честване на Богоявление край река Янтра. Хронистите не уточняват дали и тогава в нашите земи на Йордановден се е влизало в ледените води "за здраве", но според описанието им именно на Богоявление св. Сава се простудил жестоко и само няколко дни по късно - на 14 януари по стар стил, починал от бронхопневмония.
Първоначално е погребан с уважение в църквата "Свети четиридесет мъченици" в Търново. Сърбите изпращат поредица от молби тялото му да бъде предадено на тях, но чак когато сръбският крал Владислав идва лично при тъста си Иван Асен II, мощите на светеца са дадени на Сърбия.