Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Обвиненият за убийството на откритата в куфар Антониа: Намерих я мъртва, изплаших се и я скрих

Любомир Лозанов отрича да е душил жената

"Не съм я убивал. Не съм виновен. Намерих я мъртва и се изплаших много. После я нарязах и я скрих, но не съм я убил. Не съм убиецът."

Това заявил 36-годишният Любомир Лозанов пред разследващи веднага след като бе екстрадиран от Италия в България заради смъртта на приятелката му Антониа Венциславова. За

частичното признание,

което мъжът прави пред полицаите, близките на жената разбират дни по-късно. Още преди той да бъде върнат в страната, роднините й имаха опасения, че Лозанов най-вероятно няма да признае цялата вина въпреки всички събрани доказателства срещу него. Те научили, че по време на разпитите мъжът не бил притеснен, а напротив - повтарял, че няма пръст в случилото се с жената, с която съвсем доскоро имал връзка. Не отрекъл скандалите помежду им, но категорично заявил, че не я е душил и не може да отговаря за чужди грешки.

Според източници на "168 часа" в първите дни, след като карабинери арестували Любомир в курортното градче Ладисполи, той упорито мълчал за престъплението. Дори когато нахлули в апартамента, в който се укривал, Лозанов направил опит да се заключи в банята. Няколко дни след екстрадирането му в България и след консултация с адвоката си той решил да проговори.

Не обяснил обаче конкретната причина за това, което е направил, разказват още близките на Антониа. Позицията му била, че я нарязал от страх и скрил трупа й в куфар, а след това го занесъл в гората. Уверил разследващите, че не го е планирал, а

всичко станало импулсивно

и под афект. Когато станало ясно, че Венциславова е изчезнала, пред съседи той разказал, че с нея са се разделили и тя най-вероятно повече няма да посещава дома му.

Заради тази версия на Любомир близки на жената споделиха пред "168 часа", че не е изключено бащата на Любомир да се откаже от първоначалните си показания, в които с подробности разказва как е помогнал на сина си да изхвърли трупа и да заличи следите.

"Това са нашите опасения - казва една от най-добрите приятелки на Антония. - Точно това говорихме и с майката на Ани. Най-вероятно баща му ще го направи, защото по закон има правото да не свидетелства срещу роднините си. Така ще му помогне изключително много. Истински парадокс е това, че той дава информация, която никой друг не знае, а после се отказва от нея и властите сякаш са я научили от въздуха. Но това са законите в страната ни."

Как обаче Любомир решава да

избяга в Италия?

Първоначално плановете на мъжа били да отиде в Австрия. Това не било тайна за никого. Месеци преди убийството казал както пред половинката си, така и пред всички свои близки, че вече не иска да живее в България. Причината - негови познати му намерили доходоносна работа и щели да му осигурят квартира. Той се отказал от идеята си през януари, защото осъзнал, че ако останките на жената бъдат открити, всичко ще сочи към него. Първо заминал за Франция, но след това се сетил за приятелско семейство в Ладисполи и сменил дестинацията. Разбира се, те не подозирали какво всъщност се е случило в България. Не се усъмнили дори когато в медиите се появиха информации за намерения труп на Антониа. Пред познатите си Любомир обяснил, че двамата отдавна са приключили с връзката си, но не пропуснал да разиграе роля. В деня, в който прочели заедно в сайт, че жената е открита мъртва, той започнал да плаче и да проклина целия свят. Повтарял, че това не може да е истина и не му се живее повече. Дори си позволил да каже, че извършителят на престъплението заслужава най-тежкото наказание, тъй като Венциславова била добър човек и не е причинявала на никого зло. С всички тези думи

той успял да

заблуди хората,

при които бил отседнал. През цялото време обаче се притеснявал да не бъде проследен. Според близки на жената това била и причината Лозанов да не вдига телефона на никого. Десетки хора правили опит да се свържат с него, но той така и не отговарял на обажданията.

Накрая мъжът бил задържан, след като българските власти го пуснали за издирване с европейска заповед.

Името на Любомир вече фигурирало в списъците на италианските служби, тъй като дни след като влязъл в страната им, бил спрян за проверка. Попитали го защо е дошъл и поискали от него лични документи.

В този момент карабинерите нямало как да го арестуват, тъй като все още не знаели, че той се издирва за брутално убийство. Започнали да го следят чак когато получили сигнал от Централната дирекция на Криминалната полиция. Благодарение на това на 13 ноември белезниците щракнали около ръцете на Лозанов и той бил откаран в затвора в град Риети.