Засича ги на бензиностанция преди фаталния ляв завой, а след трагедията казва: “Ако караха както трябва, щяха да се спасят”

Една секунда не е стигнала на Георги Аспарухов, за да овладее автомобила, дори професионалист не би се справил в тази ситуация

Той е човекът, който експериментално повтаря злополуката, за да установи кой е виновен

На състезание в Златни пясъци слагат тоалетна хартия в резервоара му

Hай-големият български автомобилен състезател Илия Чубриков, който почина на 5 декември, е бил един от последните, видели Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков, преди да загинат в катастрофата на 30 юни 1971 г.

Пилотът бил на бензиностанция, която се намирала на стария път на Витиня, където спрели Гунди и Котков.

Той се поздравил с тях,

тъй като се познавали от спортните среди. Малко след това футболистите се забили в камиона и загинали на място.

След трагедията Чубриков споделил на близките си, че още тогава забелязал с каква скорост се движи колата и “ако са карали както трябва, са щели да се спасят”.

Автомобилният състезател е разказвал тази история на изключително малко хора, тъй като бил притеснителен и скромен човек.

Той дава и тежката си дума как точно се е случила катастрофата, след като провежда експеримент на трагедията.

Това разказва най-добрият в България експерт по тежки катастрофи Николай Камбуров, бивш навигатор на Стоян Колев, като допълва: “Дори най-големият ас на българския автомобилен спорт Илия Чубриков не можа да овладее колата, когато трябваше да повтори катастрофата. Мисля, че на Гунди му е трябвала повече от секунда, за да реагира. Това се е оказало фатално”.

Всъщност мнението на Илия Чубриков относно автомобилите винаги е считано за най-важно.

Интересното за него е, че страстта му към състезанията се заражда още от дете.

Чубриков е роден на 8 януари 1935 г. в Габрово.

“Той обичаше да кара колело да се състезава с останалите деца в двора на училището - споделя пред "168 часа" Иван Събев, един от най-добрите приятели на Чубриков. -

Обичахме да се надбягваме до Шипка

и до Трявна. Малко след това започнахме да караме ски. В последните ни гимназиални класове ходехме на републиканско-юношески състезания и се представяхме много добре. След това се прехвърлихме на мотоциклетите. Той имаше още от дете. Дори в последната си година от гимназията беше започнал да ходи и на местни състезания.”

Още тогава ясно личало, че Чубриков има усет към бързото шофиране, а вратите към големите му победи се отварят в момент, в който той дори е огорчен.

“Когато завършихме и трябваше да следваме,

на него не му позволиха

- спомня си Събев. - Тогава имаше едно правило - за да кандидатстваш за висше, градският комитет на партията трябваше да ти даде разрешение. На него не му дадоха, защото баща му беше частен занаятчия и се занимаваше с дървообработване. Затова той отиде в казармата.”

Вместо това да му навреди обаче, се оказва, че военната униформа ще му позволи да се състезава.

“Отиде да служи в "Редута" и там му излезе късметът - допълва Иван Събев. - Трябвали им скиори, а той беше добър и го изпратили на Витоша в хижата им. Така влезе в отбора по ски на военновъздушните сили. На следващата пролет търсели хора, които карат мотоциклет. И пак той бил човекът - взел си мотора и го изпратили във Варна на състезание като представител на ВВС.

Голяма част от маршрута минавал до прибоя и той решил да кара по ръба, където пясъкът е влажен, но твърд, и по този начин победил всички известни професионалисти. Те ровели из пясъка и не могли да излязат. Така му се отвориха вратите и влезе в отбора на ВВС по мотоциклетизъм и напусна казармата. Влезе и в отбора на ЦСКА, където го ръководеше човек, от когото научи много.”

Така Илия Чубриков заживява в София в квартирата на Иван Събев и на големия скиор Петър Попангелов-старши. Младата надежда всеки ден участвал в състезания, а навигатор му бил брат му Кольо Чубриков. Един от първите му сериозни успехи е през 1956 г., когато печели златен медал от шестдневно състезание по мотоциклетизъм в баварския град Гармиш-Партенкирхен. След това прочутият му номер 10 се славел навсякъде, покорявал връх след връх и напълно си заслужил титлата най-добрият мотоциклетист на България.

Малко след това започва да се занимава и с автомобилни състезания.

В края на 1966 г. основателят на френската фирма Alpine Жан Ределе пристига в София по покана на ДСП “Булет”, което наред с "Булгаррено" има намерение да усвои и монтажа на Alpine в България. У нас Ределе се запознава с Илия Чубриков, който има възможност да изпробва атрактивния Alpine A110 по една от готовите отсечки на все още строящото се околовръстно шосе. Няколко месеца по-късно пилотът участва в известното в миналото рали “Трансбалкания”, което се провежда на територията на три държави - България, Югославия и Румъния, с “Булгаррено 8”, като става победител.

Участва и няколко пъти в рали “Златни пясъци” (сега рали “България”), което печели на второто си участие с хитовия по това време “Рено Алпин 1600”. Именно този успех кара концерна “Рено” да отвори завод за коли в Пловдив.

Интересното е, че на едно от състезанията в морския курорт

колата му угасва мистериозно на пистата

След проверка се оказва, че някой му е сложил тоалетна хартия в резервоара, която спряла притока на гориво, а по-късно Чубриков разбира, че това е направено от човек от екипа му, но преглътнал случилото се.

Според близки той никога не влизал в спор, бил изключително скромен и тих човек, въпреки че зад гърба си имал стотици победи. Една от тези, с които много се гордял, е купата за първо място от обиколката на Средиземно море, минаваща през 10 държави, прототип на рали “Париж - Дакар”. Чубриков участва с “Лада 1300”, като изминава 13 500 км за 13 дни.

“На връщане оттам за малко да бъдат задържани на една бензиностанция - споделя пред "168 часа" неговият кръщелник Пламен Събев. - Спрели да заредят и да хапнат нещо, а наблизо по това време станало обир. Тъй като те били непознати за местните, служителите извикали полиция, но за късмет имало вестници с неговата снимка на първа страница и с това се измъкнали от арест.”

Любопитното за най-добрия ни пилот е, че се е състезавал няколко пъти на рали “Монте Карло” и неведнъж е получавал покани от различни страни, но винаги отказвал. Не принадлежал и към някоя компания, а прекарвал сам състезателната си кола на платформа със стар бус.

Интересното е, че през цялата си състезателна кариера преживява само един сериозен инцидент. На едно автомобилно състезание във Видин влиза с голяма скорост в завой и не успява да го вземе, като прескача огражденията и излита в отсрещното дере. Наранява тежко гръбнака си и затова се налага да остане няколко дни в болницата в града. След това го прибират със самолет до Габрово и малко след като се възстановява, отново се връща на пистата.

Междувременно обаче винаги до него било семейството му - съпругата му Виолета, която била лекар в реанимацията на “Пирогов”, и синът му Пламен. Жена му била навсякъде с него по ралитата, като носела със себе си огромна чанта с докторски принадлежности, за да помага на пострадалите.

Чубриков бил изключително грижовен към семейството си, а любопитното е, че когато шофирал в градска среда, никога не карал бързо. Напротив, движел се толкова бавно, че някои дори смятали, че не може да кара. По този повод цял живот повтарял:

“Автомобилът е оръжие,

който иска да се сражава, има място на пистата. Иначе кротко и леко”.

Разбира се, не липсват и забавни случки от неговото шофиране. При подготовката за едно от състезанията великият пилот се засича с бившия премиер на 81-ото правителство (служебно), управлявало страната ни от 22 декември 1990-а до 8 ноември 1991 г. - Димитър Попов, който помолил Чубриков да го повози. Състезателят го качил при оглеждането на терена, дори не карал бързо, но Попов изтръпвал от ужас. Тази история дълги години била повод за смях.

Именно за такива случки се сещат близките на легендарния пилот, който си отиде малко преди да навърши 86 г.

През 1990 г. спира с ралитата и се отдава на шофиране само в планински маршрути. Допреди няколко години имал и гараж, в който поправял състезателни коли, защото най-голямата му страст никога не го напуснала.