Агентите на ГРУ го вербували, когато бил 20-годишен, и го убедили да се запише в армията и Специалните части на САЩ

Майка му е родена в Съветския съюз, той също се жени за рускиня

3 години не знаел за кого работи, мислел, че офицерите му са от ФСБ

ивша зелена барета в САЩ се призна за виновен в шпионаж в полза на Русия. 45-годишният екскомандос от Специалните сили на армията Питър Рафаел Дзибински Дебинс работел тайно за руското военно разузнаване ГРУ. Той според американския Департамент по правосъдие

издавал информация на Москва

от 1996 до 2011 г.

През това време е общувал със 7 разузнавачи на Москва.

Дебинс посетил за първи път Русия през 1994 г., когато бил едва 19-годишен. Причината за пътуването е семейна -

майка му e родена

в някогашния Съветски съюз.

И докато гостувал на роднините си, се запознал в Челябинск с бъдещата си жена, чийто баща е полковник от военновъздушните сили. Градът се намира близо до военновъздушна база, в която ще се състоят впоследствие и част от секретните му срещи. Шпионинът се оженил за руското момиче през 1997 г., след като завършил Университета на Минесота. В продължение на една година двойката живеела в Русия. В това време той вече е работел за ГРУ.

Според съдебните документи мъжът е вербуван от руското разузнаване през 1996 г. Водещият му офицер се представил като жител на град Самара и го убедил да се запише в американската армия, за да има достъп до класифицирана информация и да я подава на Москва. Бъдещият командос се заклел, че е син на Русия и иска да работи за нея. Заявил, че политическите му пристрастия са проруски и антиамерикански. Според обвинението Дебинс смятал, че доминирането на САЩ в света е прекалено и трябва да бъде отслабено.

За да го проверят, агентите на ГРУ му възложили да разбере имената на четири монахини от католическата църква, която посещавал редовно. Когато се появил с исканата информация, руснаците му повярвали. И го кръстили с псевдонима Игор Лешников, който да използва при разговорите си с тях. Инструктиран е, че ако има важна информация, която трябва да сподели, да изпрати пощенска картичка на адрес в Самара с пожелание “Честит ден на победата” или “Честит ден на майката”.

Следвайки плана, през 1998 г. шпионинът постъпил първо в армията

на САЩ, а после и в Специалните сили, където се издигнал до ранг капитан. Нито веднъж през това време обаче не е участвал в битка, но намирал как да подаде информация на Москва. Първоначално си мислел, че е вербуван от Федералната служба за сигурност и чак през 1999 г., когато един от агентите се представил, че е от ГРУ, разбира кои са шефовете му.

В един момент руснаците започват да го подозират че е изпратен от ЦРУ, за да ги дезинформира. Той отрича, но те му предлагат да се подложи на детектор на лъжата. Дебинс се съгласява, след което агентите на ГРУ загубват интерес към темата.

Какво е било възнаграждението му, не е ясно. Знае се, че през 2000 г. получава 1000 долара хонорар, който първоначално отказва, но накрая приема, като се подписва с псевдонима си. Пак на една от срещите агентите на ГРУ му подаряват и руска военна униформа.

През 1999 - 2000 г. бил част от разположения американски контингент в Южна Корея. Тогава отскочил до Русия и сключил договор с агент на руското военно разузнаване ГРУ, твърдят прокурорите в щата Вирджиния. Посещенията на командоса в Челябинск са засечени от S-2 – структура, която се занимава със сигурността в американската армия. Нейни служители го разпитват за целта на пътуването му, но той скрил, че е имал разговори с руски разузнавачи.

3 години по-късно вече е част от Специалните сили и след обучението си постъпва в Първи батальон, 10-а група, която е разположена в Германия. Информацията за нея се оказва изключително интересна за руските агенти и те го разпитват подробно, когато отива в Русия.

През цялото време жена му нямала понятие, че съпругът й шпионира

за сънародниците й, става ясно от документите по делото. Тя знаела, че командосът се среща с университетски професор.

Междувременно през август 2004 г. Дебинс получава достъп до документи с гриф “Строго секретно” и специална информация.

Още същата година разрешението му за достъп до секретна информация е отнето и той е отстранен от частта си, тъй като е нарушил мерките за сигурност. Но тогава все още не е разкрит като агент на ГРУ. Прегрешението му е друго.

Въпреки забраните завел своята съпруга в Азербайджан,

където e била разположена частта му от Специалните сили, и й позволил да използва държавен мобилен телефон. Така през ноември 2005 г. е уволнен от армията.

След това той се връща в Русия отново през 2008 г. И информира агентите, с които работи, за дейностите на американските Специални сили в Азербайджан, когато е бил там. Предоставил на ГРУ включително имена и други данни за бившите си колеги и дейностите в частта. Руските разузнавачи използвали всичко това, за да наемат още шпиони сред американците.

Когато през 2008 г. Русия нахлува в Грузия,

Дебинс споделя с Москва информация за присъствието

и дейността на US армията в бившата съветска република, каквато имал от времето, когато е пребивавал в Азербайджан. И този път не е разкрит.

Нещо повече.

Достъпът му до класифицирана информация е подновен

през 2010 г., когато започва да работи по секретни проекти на Пентагона, свързани с Русия и киберсигурността.

Горе-долу по това време при едно от посещенията си в Челябинск се запознава с руски бизнесмен, свързан с разузнаването, който му предлага да работят по инфраструктурен обект. Дебинс трябвало да намери инвеститори. Той започнал да агитира свои приятели да се захванат с начинанието, но то не е финализирано, тъй като е разкрит като руски шпионин.

Никой не е обърнал внимание на някои дребни детайли. Командосът е завършил, а по-късно и преподавал в Института за световна политика - училище за външна политика в столицата Вашингтон. Според професионалната му биография в сайта на вуза

той говори

свободно руски

като майчин език.

Дебинс е работил и като киберанализатор с руски език към американското правителство, както и инструктор за европейското представителство на САЩ и НАТО.

“Президентът Кенеди наричаше зелените барети символ на съвършенството, знак за смелост и отличие. Действията на г-н Дебинс са символ на предателство, знак за страхливост и коварство - заяви помощник-директорът на подразделението на ФБР за контраразузнаване Алън Кохлър-младши по повод тайната дейност на шпионина. - Той призна, че е работил за Русия, с което продаде родината си и колегите зелени барети.”

Дебинс бе арестуван на 21 август т.г.

“Смятах, че мисията ми е да освободя руснаците

от собственото им правителство, което ги потиска, и затова се почувствах поласкан, когато ме потърсиха”, написа бившата зелена барета в показанията си пред прокуратурата.

Той е обвинен по закона за шпионаж и очаква присъдата си. Делото е насрочено за 26 февруари 2021 г. Според действащото законодателство в САЩ бившият командос може да остане до живот зад решетките. “Днес Дебинс разкри, че е предал оказаното му най-високо доверие от страна на родината, като е съобщавал класифицирана информация на руснаците”, казва Джон Димърс, помощник на главния прокурор за национална сигурност. 45-годишният американец е нарушил клетвата си към САЩ и е помагал на Русия, въпреки че като зелена барета

се е заклел да брани конституцията на Щатите срещу

всички врагове

- свои и чужди, както и да изпитва вярност към родината си.

Само няколко дни преди Дебинс да бъде арестуван през август, федералните агенти заловили Александър Юк Ма в Хаваите. 67-годишният китаец е предавал класифицирана информация на Министерството за държавна сигурност в Пекин. Двата ареста потвърждават казаното от федералните власти за засилен шпионаж от страна на Русия и Китай спрямо САЩ, пишат американските медии.

“Два шпионски ареста в рамките

на една седмица

- Ма на Хаваите и Дебинс във Вирджиния, показват, че трябва да сме нащрек към разузнаването от двата наши най-злонамерени противници - Русия и Китай”, заяви прокурор Димърс, когато прочете обвиненията срещу Дебинс.

Точно преди година бившият офицер от ЦРУ Джери Чун Шън получи 19 години затвор за подобни обвинения.