Това е последната част от разследването на проф. Огнян Каменов за убийството на Христо Ботев. Той е страстен изследовател на загадки, който с педантичността на математик разбулва митовете един след друг.

В предишния брой той разкри нелепата реакция на петимата свидетели на смъртта, както и малко известния факт, че Ботев се е подигравал на Никола Обретенов за едно странно дарение, поделено между войводите, в размер на 3,3 млн. днешни лева.

"Обретенов си навлича недоверието и подигравките на Христо Ботйов още преди потеглянето на четата към България. На 11.05.1876 г. (по Юлианския календар) в румънския град Крайова пристигнал врачанският търговец Митьо Цветков Бакалбакийски с дарение от 3,5 т свинска мас и пастърма за нуждите на Гюргевския революционен комитет с председател Стефан Стамболов. Чрез търговската кантора на Цвятко Черешаров продуктите са продадени за 12 000 златни наполеона, връчени веднага след сделката на Стефан Стамболов и Никола Обретенов, които бдително са я "наблюдавали".

Двамата поборници отделили от тази сума 4000 златни наполеона за ремонт на гюргевската нелегална квартира, наречена "Казармата", осигурена от Димитър Горов (1840-1881) за щаб на революционния комитет.

Още 500 златни наполеона заделили като награди за старите войводи Панайот Хитов (1830-1918) и Филип Тотю (1830-1907), а останалите 7500 златни наполеона си разделили по братски. Тези пари по стойност в днешно време биха били 3 337 500 лв.

Ден-два по-късно сред българската патриотично-хъшовска общност в Румъния са започнали да се основават комитети за отпор срещу "вехтите" войводи, дарителските практики на ръководните революционни дейци и личните им "вземания".

Стрелецът искал да съхрани мита за легендарния революционер и поет

Цели 63 години Никола е живял в ментална биполярност!

Активна роля в тази кампания е имал и главният редактор на в. "Знаме" Христо Ботйов. Ето един мотив Обретенов да се е стараел да е в близост до войводата по време на похода, дебнещ сгоден момент, за да се избави от неговата непознаваща милост ирония и сарказъм. Но той е имал и още по-сериозен мотив!

И Георги Апостолов, иначе хрисим и изпълнителен младеж, се е "навъртал" около войводата по време на похода. Като помощник-апостол на Трети врачански революционен окръг той се е оказал в ролята на буфер между Стоян Заимов (1853-1932) - главен апостол на Врачанския революционен окръг, и разгневения до дъното на душата си войвода. Поводът е бил силно преувеличената революционна готовност на

Врачанския

революционен

окръг,

декларирана от Заимов в навечерието на похода. Нито един въоръжен въстаник от Враца и околностите не се е присъединил към четата на Ботйов, ако изключим онези 19 селяни от Бутан, които предложили каруците си за превоз, а трима били "въоръжени" със свои ловджийски пушки кремъклийки. Но е

имало и други

тъмни страни

от революционната дейност на двамата "побратими" Обретенов и Апостолов през периода 1875-1876 г. във Влашко, които са им причинявали умопомрачение при мисълта, че може да се озоват в Сърбия с жив и здрав войвода.

Страхували са се, че Ботйов ще ги обвини пред военен революционен трибунал в престъпления, свързани с подготовката за бойния поход на неговата чета. Още повече че е имало живи свидетели на тези престъпления: Петър Йорданов, Стефанаки Савов и Спас Соколов. Макар и съвсем накратко, нека споменем за тъмните страни на тези поборници.

През зимата и пролетта на 1876 г. набавянето на оръжие за Трети врачански революционен окръг се ускорява. Стоян Заимов ръководи лично сделките от Враца. Той е уведомен от Мито Цветков, че в Румъния е сключил изгодна сделка за оръжие, и моли за 4000 златни наполеона за купуването на още 500 патронни пушки, 500 револвера и 100 000 патрона за тях.

Без разпореждане от страна на председателя на Гюргевския революционен комитет Стефан Стамболов Никола Обретенов и Георги Апостолов се самоназначават за "надзорници" на всички врачански търговци, посредници и доставчици на оръжие. Тези "надзорници" зорко следели нарастващите парични потоци за закупуване на военни стоки. Най-трудното било пренасянето им през Дунав за Враца. За решаването на тази задача Обретенов и Апостолов предложили да съберат цялата военна стока в Бекет. Речено-сторено! Там те

спазарили местни румънски лодкари

за пренасянето през реката и уведомили Врачанския революционен комитет да осигури в уречения ден 15 каруци и въоръжена охрана по пътя Козлодуй - Три кладенци - Девене - Чирен - Враца. В решителния за операцията ден румънските лодкари се уплашили и отказали поетото задължение, но не върнали 50-те лири, които взели авансово.

Първият опит за пренасяне на оръжието по канала Бекет - Оряхово се провалил. Пристъпило се към вариант Б - канала Зимнич - Оряхово. И втората операция се провалила отново по същите причини. Цялото

военно оборудване, подредено в запечатани дървени сандъци,

останало на склад в пристанището на Бекет под "надзора" на членовете на Гюргевския революционен комитет Обретенов и Апостолов. На нашата историография не е известно каква е била съдбата на тази военна стока, но щабът на четата е взел решение част от нея да се пренесе с парахода "Радецки" до българския бряг, замаскирана като земеделски инвентар. Все пак това би било по-добре от нищо.

Когато всичките 205 Ботйови четници поетапно се качили на парахода от пристанищата Гюргево, Зимнич, Турну Мъгуреле, Корабия и Бекет, маскирани като градинари, след Оряхово по заповед на войводата започнали да разбиват сандъците и да се въоръжават. Тогава Ботйов и Никола Войновски останали потресени от видяното!

В сандъците имало само оръжие и муниции, предназначени само за четата, земеделски сечива (за прикритие), въстанически дрехи и торби със сухари. Нямало нито една пушка или револвер от "бекетската стока". Обретенов и Апостолов са съзнавали, че носят цялата отговорност както за двата провала с румънските лодкари, така и за "пропуснатото" натоварване на част от това оръжие на "Радецки". Над главите им наистина е

"висял" военният трибунал

Спасението си те виждали или в геройски загинал войвода (за което са били готови да "помагат"), а след това каквото е рекъл господ, или в жив и здрав войвода, повел четата към Панагюрище, за да загинат там всички! Само, да не дава господ, "спасение" в посока към Сърбия с жив войвода и живи свидетели на престъпленията им!

Неочаквано се озовахме в странно равновесие - и двамата потенциални физически убийци на Христо Ботйов са били решително мотивирани да извършат това пъклено дело, но екзекуторът му е бил само един от тях, защото и куршумът, отнел живота му, също е бил само един! Анализът на случилото се би трябвало да приключи точно тук - от години няма нови документи по този казус, няма новооткрити мемоари на поборници от четата, а ако днес имаше живи свидетели, те трябваше да са на около 175 години.

Тази мистерия щеше да остане завинаги в нашата история, ако преди 26 години не се беше случило немислимото!

Проватският епископ Антоний (1915-2002) на тържествено богослужение в Русе в памет на Христо Ботйов, организирано от местната църква "Свети Никола" на 2 юни 1994 г., е разкрил пред църковни служители и миряни от Доростоло-Червенската епархия дълбоката тайна за предсмъртната изповед на главния свидетел Никола Обретенов (в. "Отечествен вестник", бр. 14 522/3.06.1994 г.,стр. 1). Епископ Антоний научил смразяващата новина в началото на май 1961 г., приемайки последната изповед на Търновския митрополит Михаил (1884-1961). От тази изповед узнава, че в първата седмица на октомври 1939 г. митрополит Михаил е дал последно причастие на Никола Тихов Обретенов в родната му къща в Русе. В предсмъртната си изповед той доверил на дядо Михаил, че когато шестимата седнали след битката на мръкване около малката скала в долината Йолковица, не могъл да се примири с решението на войводата да се отправи към Сърбия и взел мигновено решение с куршум да съхрани за поколенията подвига и обаянието на поета революционер Христо Ботйов и неговата чета.

За кръстените православни християни последната изповед е свята и се приема без апелации.

Признанието на Никола Обретенов в тази предсмъртна изповед, че

той е застрелял войводата

Христо Ботйов,

е психологически трудноразбираемо. Цели 63 години той е живял в ментална биполярност! От една страна, е застрелял войводата, а от друга, се е стремял да придаде смисъл на внушенията си, че невидим черкез нишанлия, притаен зад шубраците, го е убил. Но в тази последна изповед на главния свидетел е кодирано и едно негово смущаващо послание, което едва ли ще бъде възприето от здравомислещите ни сънародници. Той ни внушава, че със застрелването на Ботйов е изпълнил свят дълг към българския народ да съхрани обаянието и подвига му. С други думи, че той -

Никола Обретенов, не е застрелял пламенния поет,

смелия войвода, дръзкия публицист, всеотдайния общественик, нежния съпруг и баща Христо Ботйов, а е застрелял онзи Ботйов, който е придумвал остатъците от щаба си да дезертират в Сърбия!

Само че народът ни е дал такава революционна индулгенция само на Кочо Чистеменски (1840-1876)!

Още по време на трескавата подготовка за военния поход на Ботйовата чета през април-май на 1876 г. са били формулирани стратегическите цели и тактическите задачи на въоръжената формация. Христо Ботйов е знаел, че Сърбия ще обяви война на Османската империя, и е вярвал, че той би могъл да запали ново въстание в Панагюрище, Стрелча и Копривщица, ако успее да прехвърли четата по Балкана на изток, както това се е опитвал да направи Войновски със своя авангард.

Другата възможност е била да спаси четата с поход пак по Стара планина, но на запад към Сърбия. И там, обединявайки усилията си с войводите Филип Тотю и Панайот Хитов, да организира големи чети, добре въоръжени и снабдени, които да влизат в България от запад, вдъхновявайки народа за "Свобода или смърт".

Но

едно кратко писмо на Стоян Заимов

до Христо Ботйов, което той е получил преди пладне на 17.05.1876 г. на борда на парахода "Радецки" след акостирането му в Оряхово, е очертало неочаквана трета възможност пред войводата.

В това писмо според Стоян Заимов прехвърлянето на цялата чета в България е безсмислено след разгрома на въстанието в Панагюрско и тя трябвало да продължи за Сърбия, без да дебаркира на българска земя!

След като по време на бойния поход на четата си войводата Христо Ботйов "изтрезнява" по отношение на революционната готовност на народа за всеобщо освободително въстание, той е преосмислил съвета на Заимов за спасяването на онази част от четата, която все още е била под негово командване.

Но куршумът от револвера Gasser M/1874 на главния свидетел Никола Обретенов го изпреварва!