Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Кой е убиецът на Ботйов от петимата свидетели

На Перо Македонеца дори да му е бил даден револвер, той би бил от системата "Лефуше". С такъв револвер раната в гърба на войводата би била тежка, дори смъртоносна, но куршумът нямаше да има достатъчно патронна енергия, за да прониже тялото му с изходяща рана откъм гърдите.
Клетвата на петимата свидетели
Когато Христо Ботйов пада убит, прострелян в гърба от "приятелския" огън на Никола Обретенов или Георги Апостолов, се е случило нещо, психологически несъвместимо с вродената способност на човека за несъзнателно извършване на целесъобразни действия. След изстрела всичките петима насядали наоколо четници спокойно се изправили и приближили към вече издъхналия войвода.
Това е разказал Обретенов. Инстинктът за самосъхранение би трябвало да "подсети" въпросните комити, че при внезапен изстрел в страховитата обстановка на Врачанския Балкан човек се привежда или заляга, приготвяйки оръжието си в боен захват, а не се изправя в цял ръст, за да отиде на оглед при убития. Ами ако имаше последващ изстрел, дали нямаше някой от тях също да е прострелян? Единственото обяснение за безмълвната "сбирка" на петимата около тялото на Ботйов е, че всеки един от тях е видял кой е извадил револвера си и е прострелял войводата в гърба.
Знаели са, че друг изстрел няма да последва, защото мишената е била поразена. Казано накратко, и петимата са станали свидетели на Ботйовата гибел, но един от тях е бил убиецът му! В
Обретеновите показания
пред Врачанската анкетна комисия те са стояли около тялото му в пълно недоумение, дори са били в шок от видяното, като е добавил загадъчно, че: "Всичко наоколо беше мръсно".
Когато се посъвзели от шока, Перо Македонеца предложил да положат пред загиналия Ботйов клетва за мълчание -"до гроб". В нито едно свое показание, статия или беседа Обретенов дори с малко не е открехнал тайната, в която са се заклели петимата свидетели. И как да разчетем думите му, че
наоколо било “мръсно”?
Тази тайна очевидно е имала за него най-високата степен на секретност, което предполага, че е обвързана, и то пряко, с персоналния убиец на войводата. Това мотивира нашата решимост тя да бъде разкрита изцяло.
През 1937 г. Обретенов, типично в неговия стил, се е опитал да отклони вниманието от истинското съдържание на клетвата, като е споделил с Иван Клинчаров (в. "Заря", бр. 4719/29.05.1937 г.), за консултацията си с проф. П. Стоянов от Медицинския факултет на Александровска болница през 1926 г. в София. Ставало въпрос за
“онова обстоятелство”,
на което петимата четници се натъкнали около трупа на Ботйов. Проф. Стоянов му обяснил, че изстреляният към Ботйов в момента на уринирането куршум е пронизал тялото, засягайки някои от гръбначните прешлени. Това е предизвикало ерекция, която според професора е била съвсем естествена физиологична реакция на организма при създалата се обстановка, като уринарната функция е продължила. Затова наоколо е станало "мръсно". Ето това обстоятелство е шокирало петимата свидетели много повече от тъжния факт, че български войвода е убит от българин! В своя статия от същата година Обретенов е споделил: "Куршумът беше засегнал гръбначния стълб, вследствие на което Ботйов получи ерекция. Това исках да кажа на комисията и затова пожелах да се закълнат участниците и да запазят тайната" (в. "Дъга", София, 20.09.1937 г.). Демагогия е да се представя едно физиологично обстоятелство, което е следствие от изстрела в гърба на Ботйов, като
“държавна тайна”,
за да се отклони общественото внимание от истинското съдържание на клетвата. Истината е била, че петимата свидетели са се заклели пред още неизстиналото тяло на Ботйов да мълчат "до гроб" за това кой от тях го е убил! Нито един от тези петима свидетели не е престъпил омертата за мълчание до кончината си, но само един е направил предсмъртна изповед, която впоследствие се превръща в неопровержимо доказателство, че тъкмо това е било тайната на тежката клетва.Потискаща е мисълта, че войводските атрибути на Ботйов са били прибрани от Обретенов и Апостолов, но на никого от петимата не му е хрумнала мисълта да му направят поне плитък импровизиран гроб, като знак за последна християнска почит. Покрили са тялото му само с шубраци. Вън от подозрение за съучастие в покушението срещу войводата са седналите на около 25 крачки встрани от щаба четници Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото.
В своите следосвобожденски спомени те пишат, че по време на бойния поход на четата не са се отделяли от членовете на щаба Никола Обретенов и Георги Апостолов. Като редови четници са притежавали белгийски нарезни пушки, зареждането на които дори за обигран стрелец е било за 40-50 секунди.
Никой от тях не е имал револвер, както и мотиви
да стреля срещу Ботйов. До края на живота си са мълчали за клетвата, която са дали пред тялото на своя войвода.
След разстрела на Хр. Ботйов на 20.05.1876 г. (по юлианския календар) двама от петимата свидетели, Георги Апостолов и Перо Македонеца, са слезли към Крушовишкия извор при ядрото на четата. Рано сутринта на 21.05.1876 г. са били разбудени от
черкезки
гласове и изстрели
В кратката схватка с черкезите загинал, прострелян смъртоносно, Перо Македонеца, а кръвожадният черкезки главатар Джумбулет е бил убит от точния изстрел на Георги Апостолов. Останалите трима - Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров са се отправили още в тъмнината на нощта на югоизток, в опит да намерят Войновски. Като цяло, спокойствието и целостта на четата е била запазена след новината за гибелта на войводата Ботйов. Общата посока на оттеглянето, проправена от Войновски, е била югоизточна, по долината Йолковица. Въпреки частичното разпръскване на четата, основните две групи, ръководени от Георги Апостолов и Димитър поп-Христов Икономов, през нощта на 20 май и през деня на 21 май се сливат с авангарда на Войновски в околностите на с. Зверино. Формирана е била една нова чета, наброяваща повече от 80 момчета, които избират Войновски за свой войвода.
През деня той е разделил четниците на три подразделения, командвани съответно от Апостолов, Войновски и Димитър поп-Христов. Първото и третото подразделение са образували ариергарда (подразделение, прикриващо отзад основната формация), който останал на десния бряг на Искър, за да отбива атаките на редовния аскер, заел позиции срещу Черепишкия манастир. В това време Войновски с по-многобройната група се придвижвал, преминавайки Искъра на юг, към с. Игнатица.
По-късно през деня той узнал от свои съгледвачи, че в битката, разразила се край село Лютиброд (в местността Рашов дол), е загинал Георги Апостолов и голяма част от неговата група. На 22 май (по юлианския календар) привечер, когато подразделението на Войновски, наброяващо 45-60 комити, направило нови опити да премине Искър, към него се присъединили скитащите се из Балкана от сутринта на предния ден Никола Обретенов, Сава Пенев и Димитър Тодоров - Димитрото.
Предсмъртната изповед на главния свидетел
Основателно е да наречем Никола Обретенов главен свидетел на драматичните събития около войводата Христо Ботйов и неговата чета. Ранните му спомени са повлияли на Захари Стоянов (1850-1889), автор на първата биографична книга: "Христо Ботйов - опит за биография", 1882 г., 275 стр., който от 1882 г. е женен за сестра му - Анастасия Обретенова (1860-1926). А по-късните му спомени, тези след 1926 г., са оказали влияние върху спомените на десетки останали живи четници.
За добро или за лошо, Обретенов е имал приживе последната дума върху всички вербални и епистоларни анализи и спомени за Ботйов. Стараел се е
да избягва темата за влошените взаимоотношения
на войводата с тримата най-важни членове на четническия щаб - Никола Войновски, Никола Обретенов и Георги Апостолов, особено след битката при Милин камък.
Обретенов си навлича недоверието и подигравките на Христо Ботйов още преди потеглянето на четата към България. На 11.05.1876 г. (по юлианския календар) в румънския град Крайова пристигнал врачанският търговец Митьо Цветков Бакалбакийски с дарение от 3,5 т свинска мас и пастърма за нуждите на Гюргевския революционен комитет, с председател Стефан Стамболов. Чрез търговската кантора на Цвятко Черешаров продуктите са продадени за 12 000 златни наполеона, връчени веднага след сделката на Стефан Стамболов и Никола Обретенов, които
бдително са я “наблюдавали”
Двамата поборници отделили от тази сума 4000 златни наполеона за ремонт на Гюргевската нелегална квартира, наречена "Казармата", осигурена от Димитър Горов (1840-1881) за щаб на революционния комитет. Още 500 златни наполеона заделили като награди за старите войводи Панайот Хитов (1830-1918) и Филип Тотю (1830-1907), а останалите 7 500 златни наполеона си разделили по братски. Тези пари по стойност в днешно време биха били 3 337 500 лв. Ден-два по-късно сред българската патриотично-хъшовска общност в Румъния са започнали да се основават комитети за отпор срещу "вехтите" войводи, дарителските практики на ръководните революционни дейци и личните им "взимания".
n Какви са останалите неприятни тайни на войводите, ще научите в следващия брой.