Обича да се прибира със заразени мишки от всяка страна, в която пътува

Ванга изпраща жена при нея, за да я увери, че не е болна от СПИН

1 г. живяла в кабинет в болницата в Габрово, където започва кариерата

Първият тежък случай е с бебе, което не може да преглъща. Знаела дозата на лекарството, но проверила в учебника

На 4 ноември вирусолог №1 у нас проф. Радка Аргирова навърши 76 г. По този повод екипът на “168 часа” се срещна с нея, за да разкаже любопитни моменти от живота си.

Посрещна ни в кабинета си в “Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда”, където работи от 2013 г. като лекар вирусолог към Клиничната лаборатория, сектор “Имунология и молекулярна диагностика”.

Работата кипи на мощни обороти,

а колегите й непрекъснато й докладват колко са положителните проби на заразени с коронавирус и колко са отрицателните. Всъщност там може да я намери всеки, защото от началото на пандемията проф. Аргирова е на работното си място от рано сутрин до късно вечер. Веднага казва, че благодарение на ръководителите на болницата се прави доста добра диагностика на инфекцията с коронавируса, където работят с няколко вида PCR-тестове както и с антигенни тестове и такива за определяне на антитела към новия вирус.

- Проф. Аргирова, преди няколко дни бе съобщено, че експерименталната ваксина, разработена от американската компания “Пфайзер” в сътрудничество с германската “Бионтех” е пожънала успех и има 90% ефективност. Как приемате новината?

- Видях, но това не е публикувано в научно списание и по-скоро е съобщено само по медиите. Хората гледат да се похвалят и да успокоят малко света. Разбирам ги, но това трябва да се публикува с данни, с много строг анализ. Тоест да бъдат убедени читателите, а и научната общност, че може да се доверим на данните.

Аз не спирам да следя всичко за коронавируса и често чета учителя си от Русия, който се изказва за обстановката в момента. Той взема отношение по руската ваксина, защото е участник в състава, който наблюдава работата и резултатите от нея. Споделя, че е започнало много голямо изпитание на 40 хиляди доброволци, което трябва да докаже, че ваксината няма никакви странични ефекти. Решено е в Русия тя да се приложи първо върху лекари и учители. Изследванията им досега показват, че има високо ниво на антитела, които се образуват след ваксинирането. Този доклад например е публикуван в научно списание. Надявам се скоро да сме свидетели на победа в битката срещу коронавируса, защото

пандемията е ужасна,

а наблюдаващата паника до голяма степен я отдавам на средствата за масова информация. В желанието си да покажат фактическите и сензационните страни на пандемията плашат хората, защото всеки човек възприема различно новината. Познавам хора, които не са излизали 7-8 месеца от дома си. Това е ужасно. Животът си продължава. Например само в понеделник имахме 80 положителни проби тук от 280 изследвани, но това е положението.

- Вие сте известна като вирусолог №1 у нас. Как решихте да се отдадете на тази професия и имахте ли различна мечта като дете?

- Ще започна оттам, че моята голяма страст

още от дете са чуждите езици. Обичам да ги уча и да ги използвам. Когато бях в училище, имах възможност за допълнителни часове, където учех много стенография, латински, немски и английски. Много се увличах от древногръцка литература и затова учех този език съвсем целенасочено. Само че родителите ми лекари смятаха, че тези знания на езици са абсолютно безцелни, ако някъде не се приложат. И разбира се, според баща ми това беше медицината. Записах се да уча, а тя се оказа една изключително интересна наука.

- Къде започнахте да работите, след като се дипломирахте, и какъв беше първият най-тежък случай, с който се сблъскахте?

- Както всички завършващи лекари, бях разпределена в Габрово по чиста случайност. Главният лекар на Окръжната болница в града беше дошъл, за да си намери хора, и откри мен. Там започнах във вътрешно отделение, защото

имах слабост към ендокринологията

В болницата не достигаха кадри и трябваше следобедите да сме лекари към заводи, а през нощта бяхме и в Бърза помощ. Нямаше квартири за нас и затова живеехме в кабинетите. Аз спях в кардиологичния, където прекарах близо година.

Дрехите ми висяха на теглилката,

нямаше къде да се съблечеш, един леген си бях отделила да си пера дрехите. Мой колега беше настанен при шофьорите на линейките и той не можеше изобщо да спи.

Именно в Бърза помощ още на първия ден се сблъсках с най-тежкия си случай. Извикаха ни при едно няколкомесечно бебе, което имаше спазми. Има такава болест при новородените, при която се получава един спазъм и храната не може да излезе от стомаха към дванадесетопръстника. Диагнозата ми стана ясна веднага, но

лечението се прави с капки атропин,

който е страхотна отрова и трябва много да се внимава с дозирането. Аз имам невероятна памет и знаех отлично дозата, но винаги носех в себе си учебник по фармакология, много дебел. И направих лек театър и помолих да използвам тоалетната. Погледнах учебника, за да не сбъркам колко са капките, защото все пак е бебе. Написах рецептата, майката купи капките. Останах до бебето, докато не започна да се оправя.

Прекарах в Габрово около година, но моята мечта беше да уча биохимия. Тогава Институтът по онкология обяви конкурс по онкогенни вируси. И си казах: Това е точно за мен! Още се чудя кой е този умен и прозорлив човек, който е измислил това. И ще цитирам баща ми: “От 65 предмета, които се учат в медицината, ти как успя да си избереш 66-ия?”. Спечелих конкурса и заминах за Москва.

- Вие сте известна с това, че където и да пътувате в чужбина, се връщате със заразени мишки и с вируси. Именно така дори вкарвате вируса на СПИН в България. Откъде дойде любопитството ви към тази имунна недостатъчност?

- Вирусът на СПИН по своята морфология и структура е като онкогенните вируси. Това е точно по моята част и аз бях вътре в нещата. От 6 до 13 юли през 1985 г. участвах в работата на симпозиума “Човешки левкемии и сходни заболявания” в Хамбург, ФРГ. Работата им бе посветена на изолирани неотдавна в САЩ, Япония, Франция и др. вируси, като последният бе известният днес

ХИВ - причинителят на СПИН

В личен разговор с проф. Р. Гало от САЩ и по негова собствена инициатива ми беше разрешено да взема неговия вирус

Клетките ми бяха лично предадени от проф. Хунсман от Гьотинген в количество от 50 мл от всяка линия. Реших да внеса епруветка с вируса в България, като го държах в дамската си чанта, защото знаех, че много скоро ще ни бъде необходима бърза диагностика на големи рискови контингенти. Отнесох го в лабораторията към Института по обща и сравнителна патология към БАН, където работех по онова време. Тогава се намеси и Държавна сигурност, за да изясни случая, започва разследване, последва и обвинение в шпионаж. Здравият разум все пак надделя и две години по-късно се създаде Националната лаборатория по СПИН, оглавявана от мен. Така започнах да работя върху този вирус и да го изучавам. Дори се сещам за една забавна история.

Преди много години дойде една жена в лабораторията и попита: “Кой е началникът тук?”. Появих се аз, тя ме огледа и ми каза, че е абсолютно сигурна, че е болна от СПИН, въпреки че не си е правила никакви изследвания. Преди да дойде при мен обаче,

беше ходила при Ванга

и тя й казала, че това, което го мисли, не е така. Повече нищо не можела да й каже, но я посъветвала да отиде при една малка, дребна лекарка с очила срещу затвора. “Ще отидеш при нея и тя ще ти каже всичко”, й казала Ванга.

Дали заради всички тези истории, или заради умението й да запазва хладнокръвие и да внася спокойствие, но проф. Аргирова определено е сред любимите вирусолози на българите. Дребна подробност е, че тя никога не се е страхувала от вируси.