Решението за преименуването на 24 май в празник на българската, а не на славянската писменост предизвика крайно противоречиви реакции. След като по предложение на ВМРО депутатите го одобриха на първо четене, някои историци алармираха, че промяната изважда България от

контекста на европейската култура

Освен това на кирилица пишат в дванайсет държави и над 250 милиона души, като много от тях не са славяни.

От своя страна в мотивите си вносителите са записали, че като обща за славяните може да се приеме донякъде само глаголицата на Кирил и Методий, докато нашата писменост произлиза от кирилицата, създадена и разпространена сред другите народи именно от България. От ГЕРБ също подкрепиха предложението, но с уговорката, че новото название “ден на българската писменост, просвета и култура” се нуждае от публичен дебат и консенсус.

Сякаш противоречията са наследени още от Възраждането. В тази връзка привържениците на

наименованието “славянска”

често цитират и народния поет Иван Вазов, който в своето стихотворение “Отец Паисий” възкликва:

“че и ний сме дали нещо на светът и на вси Словене книга да четът;”

но забравят да добавят, че стихът продължава така:

“и кога му викат:"Българину!" бесно, той да се гордее с това име честно.”

А това е жалко, защото, както никога досега в историята ни, в наши дни за щастие имаме свободата да говорим по тези сакрални теми,

без те да се изкривяват

от намесата на чужди сили и недоброжелатели. С цел да подпомогне постигането на този така важен консенсус, “168 часа” се обърна към специалисти, които да отговорят на въпроса как в крайна сметка трябва да се наричат буквите ни.

"Новото наименование на празника не отговаря на историческата истина - категорична е проф. Анна-Мария Тотоманова. - По този начин ние

се отказваме от най-важния си принос в културата

на Европа и в християнската цивилизация, защото именно чрез писмеността, която донасят от Моравия учениците на светите братя, която ние развиваме и създаваме книжовен език на тази писменост, се християнизират останалите славянски народи и в Южна и в Източна Европа и към нея се присъединяват и някои неславянски народи.

Ние просто се отказваме от мисионерската същност на Kирило-Mетодиевото дело. Освен това като казваме, че кирилицата е българска азбука, също изкривяваме истината, защото това е гръцката азбука, която е допълнена с букви за типично

славянски звуци

Откъсването на българската азбука от Kирило-Mетодиевото дело всъщност го умалява и прави някак си нашето участие в разпространението на писмеността и езика, който те създават с превода на Евангелието, просто излишно. Отказвайки се от културно-историческото си наследство с много лека ръка с някакъв криворазбран и малко пресилен провинциален патриотизъм."

Както в миналото, така и сега причините за предприетите законодателни инициативи са идеологически, смята още Тотоманова, която е шеф на катедрата по кирилометодиевистика и председател на новосъздадената от две години комисия за културноисторическото наследство към Министерството на просветата и науката.

Според други промяната се корени в непознаването на основни факти за делото на Кирил и Методий.

"Тази промяна издава хора, които не са наясно с историята на писмеността – подчертавам думата писменост - коментира казуса и проф. Анисава Милтенова, ръководител на секцията по стара българска литература на Института за литература на БАН. - Нямат и представа от цялостната проблематика, която е свързана с традиция на кирилицата сред различни народи. Тези хора би трябвало да знаят, че с кирилски букви пишат много неславянски народи. Думата писменост в нейното пълно разбиране всъщност означава книжнина. И тя е свързана с православието, с християнството."

От друга страна, депутатите от ВМРО вероятно все пак с основание се тревожат за нашата писменост, защото заедно с общия ни български език тя е в основата на

нашата национална принадлежност Българската кирилица е богата на знаци, но бедна на изразни форми. В съвременността шрифтовете на кирилица са малко и с преобладаващо руски характер и произход.

През 1708 година Петър I утвърждава “Гражданский шрифт”. Реформата цели да опрости състава на руската азбука и да замени съществуващите църковнославянски шрифтове с образци, близки до европейските и

по-подходящи за печат на светска литература

През следващите десетилетия руската форма на буквите продължава да се развива и през XVIII–XIX век се превръща в основа за реформите, последвали и при другите народи, използващи кирилица. Характерно за руските шрифтове и техните производни става използването на редовни букви с формата на умалени главни.

В средата на XX век в България се появява и развива различна гледна точка. Редовните букви започват да се различават от главните, придобиват горни и долни дължини, а някои от главните букви се видоизменят.

Българската кирилица се доближава като графичен ритъм, естетическо и функционално разнообразие на формите до латиницата. По своя характер тя се превръща в

уникална

графична система,

част от нашата културна идентичност.

А като оставим настрана политическите пристрастия и съвременната световна конюнктура, всъщност такъв дебат, или по-точно спорове по тези въпроси винаги е имало в нашето общество. Те се разгарят особено когато има някаква външна провокация, която подлага на съмнение българския произход на азбуката – примерно, когато на 24 май през 2017 г. руският президент Владимир Путин се обърна към тогавашния си македонски колега Георге Иванов с думите: “Днес в Русия е празничен ден –

Денят на

славянската писменост,

а писмеността дойде при нас от македонската земя”.

Затова някои с основание се питат дали точно вътрешната ни слабост – в смисъл на липса на категорични, доказани и конкретни исторически постановки - не е причина отвън да ни атакуват така успешно и да засягат националното ни самочувствие по тема, с която традиционно и с основание се гордеем? И знаем ли ние самите истината за създаването на писмеността ни?