Опитала се да съблазни началника на военното разузнаване. Срещата им остава в тайна за французите

Той твърди, че не се поддал на изкушението

Принудила полк. Николай да чака няколко часа, била в банята. После й хвърлил с презрение 100 марки

За Мата Хари са изписани тонове мастило – за любовниците й, за шпионажа, за нещастията в живота й, за стриптийза, за процеса срещу нея и за смъртта й. Един от малко известните факти обаче е как точно я вербува германското разузнаване, заради което впоследствие французите я разстрелват.

Според немските архиви първата в света събличаща се танцьорка сама им предлага услугите си, тъй като се нуждаела спешно от много пари. Натрупала е колосални дългове в Париж, разведена е със съпруга си след много скандали и смъртта на сина им и няма откъде да си ги набави. Артистичната й кариера е приключила. Тогавашният й любовник е 23-годишният руски пилот Вадим Маслов, изпратен заедно с 50 000 души в подкрепа на французите.

Версията на германците е, че тя самата ги търси, за

да им сътрудничи срещу пари,

с които да погаси задълженията си.

В разгара на Първата световна война - началото на 1916 г., красивата изкусителка отива в консулството в Амстердам, за да заяви, че може да им предостави ценни сведения за противника.

За военното разузнаване идеята е добре дошла – всеки, който може да съобщи тайните на Париж, е добре дошъл, но преди това трябва да бъде щателно проверен. Офицерите, които се наемат с тази работа, излизат с извода, че очарователната жена лесно завързва връзки и лични отношения, т.е. има всички шансове да се добере до важна за тях информация.

А тя е готова на всичко, за да получи парите, от които се нуждае. Успява да влезе под кожата на сътрудниците, с които се е свързала, докато те не й уреждат среща с началника на германското военно разузнаване полк. Валтер Николай, за която французите така и не разбират. Дълго време той се колебае, но в крайна сметка се съгласява да се види с нея. На тази среща по собствените му думи танцьорката се опитва да го съблазни, но

полковникът

не се поддал на изкушението,

пишат в книгата си "Тайнственият шеф на Мата Хари" Жан Таратута и Александър Зданович, позовавайки се на секретно дело №21152 на КГБ.

Всичко това става известно чак след Втората световна война, когато шефът на германския военен шпионаж е заловен от съветските войници. Той е категоричен, че родената като Маргарета Гертруда Зеле не е била никакъв разузнавач и с нищо не е могла да им помогне.

Полк. Валтер Николай си спомня, че неговите сътрудници капитан Репел и лейтенант Шрагмюлер (под псевдонимите "Лепер" и "фройлайн Доктор") много настоявали да я вербуват, защото била любовница на френския военен министър ген. Месими. По-късно става ясно, че тя въобще не се е опитвала да изтръгне от него секретни данни, а той отрича връзката си с нея. Нещо повече - началникът на френското контраразузнаване кап. Ладу много пъти се опитвал да я провокира и нарочно й подавал фалшива информация, но тя не я предавала на германците.

Но през 1916 г. "Лепер" и "фройлайн Доктор" не знаят това. В препоръката си към шефа те твърдят, че изкусната танцьорка е показала

умения да анализира военно-политическата обстановка.

Познавала и френски дипломати, и високопоставени офицери.

Полк. Валтер Николай в дневника си говори за нея като за "Красавицата". "Понякога изпусках от очи моята Красавица. Впрочем, тя имаше толкова широко сърце, че сега пътешества с новия си солиден обожател."

25 години след края на войната топшпионинът на Германия от Първата световна война работи в Института за история на нова Германия и признава в своите спомени: "Тази "Красавица" беше Мата Хари, жена на холандски офицер в Индия. Като първа стриптийз танцьорка получи международно признание. Благодарение на красотата си игра изключителна роля в Париж и много бързо стана любовница на френския военен министър Месими. Париж беше в краката й. Когато войната сложи край на тази роля и й остана само поостарелият военен министър, любовта й към френската среда се превърна в своята противоположност. Тя

възприе отдалечаването

на кръга от почитателите си

като лична обида

и за да се издигне на ново ниво, обърна взор към Германия. Мата Хари дойде до извода, че връзката й с военния министър може да бъде оценена по достойнство от немската разузнавателна служба и повярва в своя фантастичен талант, който ще й позволи да играе на още по-високо ниво."

Сътрудниците на полк. Николай решават, че в ръцете им е паднала златната рибка. Но той е на друго мнение. Смятал, че в тайната разузнавателна служба жени могат да се използват само в изключително редки случаи, и то само с неговото разрешение. Дамите за него можели да бъдат само посредници при определени обстоятелства. Например да организират в дома си политически салон и да го предоставят в услуга на разузнаването. По този начин шпионите получавали важна информация кога там пребивават посланици, колко рицарско е отношението им към жените. Но нежният пол според полк. Николай не умеел да изясни политическите, икономическите и военните въпроси, защото нямали необходимото образование.

По този начин възприемал и Мата Хари. Знаел, че до онзи момент

определяща

в живота й е

била любовта,

при това в най-лошия й вид, а също с лъжа, измама и наслада, а не саможертви. Тя обаче не се отказала. Продължила хватката около сътрудниците на топшпионина на Германия. В крайна сметка решава да се види с нея, за да им докаже, че грешат.

Срещата се състояла на 20 март 1916 г. в хотела при катедралата в Кьолн.

"Тя живееше със своята камериерка с нашите пари, заемайки много стаи. Когато се появих в уговореното време, прислужницата й ми каза, че мадам още си взема вана, моли да я извиня и да й дам още малко време. Предадох, че ще обядвам и в 8 вечерта да се видим. Камериерката ми даде да разбера, че госпожата не търпи груб тон – пише полк. Николай. - И ето, когато отново се появих в 8 часа вечерта, Мата Хари ме прие в тоалет, който явно демонстрираше желанието й да ме завладее, както тези, които са й давали пари преди това."

Полковникът не разкрива подробности от срещата, но твърди, че танцьорката е проявила цялото си изкуство, за да го съблазни, но за него тя била достойна за съжаление. Преценката му е, че

тя е “не съвсем сдържан човек, необразована

и глупава”.

Не знаела с кого се среща, но предполагала, че от този разговор зависи осъществяването на плановете й. "Беше разочарована от това, че не й се удаде да ме съблазни и че отхвърлих личните и деловите й предложения. Нашата среща завърши с това, че тя буквално ме изнуди да й дам 100 марки, които й хвърлих просто от съжаление", завършва Николай.

Сътрудниците му били разочаровани от изхода. Въпреки това продължили да уговарят шефа си. Смятали, че любовницата на френския военен министър ще свърши страхотна работа. Не разбирали, че Мата Хари няма как да води разговор с него, от който да извлече информация.

Накрая полковникът се съгласява да вербуват "Красавицата", за да докаже на подчинените си, че грешат. Изискал да я проверят много сериозно в продължение на 14 дни и щателно да я инструктират.

По време на тези 2 седмици лейтенант Елизабет Шрагмюлер ("фройлайн Доктор" или "мадмоазел Доктор", за която четете повече на стр. 22-23) живяла в една квартира с Мата Хари.

Поведението на легендарната танцьорка скандализирало германката. Тя я определя като грандама, чиято ексцентрична личност и изискана елегантност привличат всеобщото внимание. Холандката не можела да понася ограниченията, които й налага новата роля. И не можела да се спре да живее като преди.

"Веднъж през нощта тя не издържа и възобнови предишните си отношения със старши келнера във Франфуртския двор на име Ремер (първите две нощи

Н21 остава сама

във Франкфуртския двор,

но след този случай с "Репел" решихме, че е добре да я преместим в друга квартира) – пише Шрагмюлер в отчета си до полк. Николай. - Още един инцидент, станал известен на персонала в хотела, се случва, защото управителят разпознал в Н21 същата танцьорка, която през 1914 г. напуснала, без да плати сметката и оставила багажа си. Това беше уредено."

Н21 е снабдена с най-добрите средства за времето си, за да пази шпионските тайни. Всички записи прикривала в бельото си. В Амстердам получила 4 адреса, единият от които на собствената й дъщеря. На тях трябвало да достави писма за филиала на разузнавателната служба в Антверпен чрез немския консул в Амстердам. Парите получавала чрез консулството.

Командировъчният й аванс бил 30 000 райхсмарки,

после получила още 20 000. Когато попаднала в ръцете на френското контраразузнаване, Мата Хари заявила, че са й платили за услуги в леглото. И в съда твърдяла, че е любовница на немските офицери от разузнаването.

Полковник Николай намира в това потвърждение на своето мнение за нея: "Оказах се прав. Моите принципи на работа в немската разузнавателна служба бяха подценени. Единствената полза от Мата Хари беше, че французите експлоатираха случая сензационно в киното и романите с голяма помпозност. След войната даже в Германия заслугата на френското разузнаване и контраразузнаване силно се преувеличаваше, а се принизяваха нашите постижения, за тях се говореше презрително, а се прославяха френските.

В крайна сметка станалият известен случай с Мата Хари, както и с агент № 17, показа колко лошо работеха френските служби независимо от доброто осигуряване с пари и хора. Не само моите преговори с агент № 17, но и присъствието на Мата Хари при началника на немската разузнавателна служба останаха неизвестни на французите и затова нищо подобно не се появи във френската литература, преса и кино."

Николай говори за прекрасната танцьорка още на два пъти в спомените си. Едното е свързано с началника на германския генерален щаб ген. Ерих Фалкенхайн. Когато Мата Хари попаднала в полезрението на службата на Николай, му дали заедно с отчета за нея и нейна снимка голям формат. Той я показал на Фалкенхайн. Връщайки я, той казал:

“Вие очевидно искате да разбиете сърцето на стареца”

Второто споменаване е от 29 март 1916 г. "Разколът в социалдемократическата партия наложи да замина за Берлин. При връщането си през Шарлвил в Кьолн най-накрая се даде окончателно разрешение за използването на Мата Хари. Тя получи кода "Н21". Имам няколко опасения по неин адрес, въпреки че всички авторитети предсказват успех."

Успех нямало. Но историята на красивата изкусителка се е превърнала в легенда, вдъхновила хора на изкуството да създадат книги и филми за нея, а авантюрите й вълнуват любителите на тайните операции 100 години след нейните секретни мисии.