Сензационна находка: Откриха знака на Асеневци
На сензационна находка се натъкнаха наши историци и археолози - родовият символ на царете от династията Асеневци. Той е извезан върху погребалната плащаница на принцеса - потомка на славните ни царе от техния византийски клон. Значението на откритието е голямо, тъй като досега имаме само един подобен запазен символ от древната българска държава. А за първи път читателите на "168 часа" имат възможност да го видят.
Носителката на знака е Мария Асенина
(Асанина) Палеологина.
Известна още като Мария Мангупска или Мария от Дорос, тя е била принцеса на Готия. Държавата на готите, която е наричана още Княжество Теодоро, се е намирала на Кримския полуостров. През септември 1472 г. тя става втора жена на молдавския княз Стефан Велики, управлявал в периода 1457-1504 г.Стефан вероятно се е оженил за нея по политически причини, надявайки се да завладее княжеството. Възможно е дори да е имал по-големи амбиции, защото в онези години, след падането на Константинопол под турците, малката държава на Кримския полуостров се явява единствен легитимен наследник на Източната Римска империя. Именно оттам двуглавият орел като символ впоследствие е пренесен и в Русия, а чрез наследниците на кримските готи руските князе и царе имат претенции, че
са се превърнали
в “третия Рим”
Мария от Мангуп е дъщеря на княза на Теодоро, но в същото време според историците не е сигурно дали
баща й е бил
княз Олубей,
или неговият пряк предшественик Йоан, който е бил женен за Мария Цамплакина Палеологина Асенина. Известният руски византолог Александър Василиев я смята за сестра на Исак, който вероятно е бил син на княз Олубей. Споменава се само, че родителите на Мария Мангупска заминават за Трапезунд през 1446-1447 г., докато преместването й в Сучава и бракът не са обяснени.
Принцеса Мария пристига в Молдова на 4 септември 1472 г. и се жени за
Стефан Велики
на 14-и септември в старата столица на Молдова град Сучава. Двойката има две дъщери, въпреки че Мария, изглежда е била пренебрегната от съпруга си и е водила нещастен семеен живот до смъртта си пет години по-късно. Според Василиев Стефан е загубил всякакъв интерес към Мария, след като Теодоро е превзет от османците през 1475 г. и той е изоставил надеждите си за превземане на Кримското княжество.
Откриването
на монограма
става в рамките на изследванията по готския проект в дом "Вулфила", където д-р Росен Милев и проф. Румен Теофилов Иванов първи обръщат внимание на този важен за историята ни символ.
"Притежавам един том от "Византийски и поствизантийски изследвания", изпратен ми от акад. Емилиян Попеску през далечната вече 2006 г. - разказва за находката си историкът д-р Росен Милев. - В него има студия за този плащ, но досега не бях забелязал връзката с българската история, тъй като там Асеневци са обявени за византийска династия и за тях се пише като за "Асановци" или "Асаниди", а и самото заглавие на студията е "Империалните емблеми на византийските династии".
Но сега в поготовката на Деня на еп. Вулфила през август отново прегледахме този том, включително с една група учени и съмишленици, в която освен мен бяха проф. Румен Иванов, поетесата Виолета Воева и художникът Николай Петросенко, който преподава дизайн на шрифта в Художествената академия, и достигнахме до извода, че в нашата историография
е направен
сериозен пропуск
След това преоткриване можем да говорим за нов прочит, защото, разбира се, румънските колеги са го прочели по един начин, а ние като българи го четем по друг. Така че можем да говорим за преоткриване на монограма на Асеневци, което за българската наука е сензационно."
Куриозното е, че монограмът е познат на чуждите специалисти отпреди повече от 100 години, но не е бил забелязан от българската историческа наука.
"Сведения има в румънската литература още в 1883 година. Румънците го тълкуват като монограм. Тук трябва повече да се рови човек. Това е династичен брак. Има наши принцеси в Маджарско, в Полша и, естествено, във Византия, обяснява в тази връзка проф. дин Румен Иванов. - Явно Асеневци са свързани с династията на Палеолозите."
"Със сигурност това е монограмът на Асеневата династия, който е открит на погребалния плащ на Мария Мангупска, която е и Асенева, и Палеологина, и Кантакузина. - потвърждава и д-р Росен Милев. - Но откъде сме сигурни че не е само на Мария, а е въобще на династията Асеневци? От факта, че
другите два знака
на плаща също
са на династии
и по този начин подкрепят тази теза. Вярно е, че самият артефакт е познат на науката много отдавна. За тази плащаница, на която е буквеният герб, говори Александър Соловьов на конгреса по византинистика в София през 1934 г. Учудващо, но в томовете на конгреса това не е публикувано. Странен пропуск. Различни учени са се занимавали с плаща. Едни от тях казват, че това готска, мангупска принцеса, а пропускат, че е Асенина и Палеологина, а другите пък обратно - наблягат точно върху този факт. Румънската наука има превратна интерпретация изобщо за Асеневата династия. Според една публикация в пети том на "Византийски и поствизантийски изследвания" на Румънското дружество за изследване на Византия, публикуван през 2006 г., този монограм се коментира наред с другите три, които са на плаща, но се казва, че става въпрос за византийска династия.
Аз съм
първият, който
откри този знак -
и това беше преди по-малко от месец, на 27 август, - че става въпрос за монограм на Асеневата династия управлявала Второто Българско царство от Търново."
Плащаницата е с размери 1,88 на 1,02 метра и се съхранява в манастира “Путна”, на територията на днешна Румъния.
Той е разположен на брега на едноименна река и е основан е от молдовския княз Стефан Велики, който полага основите му на 10 юли 1466 г. и го посвещава на Светата Дева Мария. Покровът е ушит от червена коприна с
бродерия от
златни конци,
изобразява съпругата на княза, лежаща в арка в гробницата й в синьо-сива церемониална дреха, украсена със стилизирани цветя, и с висока корона с висулки на главата. Освен това в бродерията има два монограма с надписи "Асенина" и "Палеологина" и два двуглави орела, символи на Византия, във всеки от четирите ъгъла.
Красивата погребална плащаница на Мария от Мангуп носи и следния надпис, бродиран на кирилица и на старобългарски език: "Това е покровът на гроба на божията слугиня, благочестивата и
христолюбива дама на Йоан Стефан,
войвода на Молдавската земя, Мария, която се представи във [нейното] вечно жилище през 1476 г., на 19-ия [ден] от месец декември, петък, в петия час на деня."
Манастирската църква е предвидено да бъде княжески некропол и след Мария Мангупска в него са погребани както самият Стефан - през 1504 г., така и други членове от семейството му.
Сравнително малко се знае за съдбата на принцесата, но явно тя не е била щастлива. В недатиран надпис в католикона (основната църква) на манастира "Свети Григорий" в Атон се споменава, че "най-благочестивата Мария Асенина Палеологина, дама от Молдовахия", се е молила там по времето, когато е била съпруга на Стефан Велики.
Мария от Мангуп умира в края на 1476 или 1477 г. Тогава Стефан се жени за третата си съпруга Мария Войчиня, дъщеря на Раду III Красивия от Влашко.
Най-четени
-
Секретно Строят ЦУМ върху римски дворец. Трудоваци откриват делва със 100 кг златни монети
Парите не стигат и затова покриват набързо руините на антична Сердика Архитектът на импозантната сграда заровил останки от сина си в основите й През 1949 г
-
Галерия Най-фрапантните соцмонтажи изкарват властта винаги усмихната
Соцлидерите трябва във всеки момент да бъдат красиви, приветливи и усмихнати. Това е партийната повеля, така работи и печатът от 1944 до 1989 г. За целта армия от фотографи и монтажисти са задължени
-
Интересуват се кой колко месеца ще остане на власт - 6 месеца сме радостни, че взимаме каквото можем
Актрисата Александра Сърчаджиева похвали директора на Сатиричния театър Калин Сърменов за наградата му "Достоен българин", връчена от "24 часа" на специална церемония в НДК вчера
-
Галерия Фалшификации при смяна на парите
През 1925 г. е разкрита финансова афера с огромно количество неистински банкноти от 5000 лв., която заплашва да срине държавата В навечерието на приемането на еврото хора
-
Галерия Тримата учени зад “Опенхаймер”
Режисьорът Кристофър Нолан ги събира, за да разкаже истината за живота на бащата на атомната бомба Робърт Дайкграаф е живял в къщата на американския физик, Кип Торн се е учил от него на теория