Държавата е в упадък, но владетелят стъпва в земи, които нито един негов предшественик не е управлявал

Дъщеря му Теодора-Косара се влюбва в пленения дуклянски княз и заплашва да се самоубие, ако не се омъжи за Иван Владимир

Искал да предотврати военен съюз между Византия и сръбските княжества

1010-а е само 8 години преди падането на България под властта на Византия, но е свързана с интересен епизод от историята на страната. Към онзи момент царството вече губи силата си, макар и все още да се съпротивлява на набезите на южната ни съседка.

Константинопол е основна сила в Средиземноморието,

има мощна икономика и развита търговия. Цар Самуил е принуден да премине към отбрана след 1000 г.

Но през 1010 г. той бележи една от последните си победи. Събира войска и тръгва на поход по Адриатическото крайбрежие. В това време византийският император е зает с офанзивата си в Южна Италия, сражава се с арабите и въстаналите жители на град Бари.

Някои автори твърдят, че

атаката на Самуил

в Далмация

е през 998 г.,

но има един сръбски хронист – Тибор Живкович, който привежда доказателства, че това е станало през 1010 г., обясни пред “168 часа” проф. Пламен Павлов. Изводът на историка е, че дори в тези тежки дни, в които България започва да губи позиции заради военно-икономическата мощ на Византия, царят успява да проведе този поход към Адриатика и дори печели победи.

В онзи момент единна сръбска държава не съществува. Има няколко различни княжества. Самуил завладява Дуклянското (днешна Черна гора), като обсажда неговия владетел Иван Владимир в планината Облак.

Териториите му са присъединени към България, а князът е затворен на остров Свети Ахил в Преспанското езеро.

Дъщерята на царя Теодора-Косара по християнския обичай на смирението

отишла да измие краката на затворниците

Когато зърнала окования аристократ, била впечатлена от “неговата красота, скромност и смирение, обикнала го от състрадание към неговата младост и хубост и защото чула, че е княз и произлизал от царствен род”. Тъй като имала силен характер като баща си, заплашила, че ще се самоубие, ако не се омъжи за него. Владетелят им позволява да се венчаят и връща зет си да управлява Дукля, а чичо му Драгомир – областта Требине (днес в Босна и Херцеговина).

Походът на Самуил в Далмация стига до град Зара (Задар), като преди това завладява Котор. В местната църква се пазели мощите на свети Трифон (известен като Зарезан). Царят нарежда те да се преместят в Охрид. По-късно при завладяването на България от византийския император Василий II отново са върнати в Котор. На мястото на храма е изградена по-нова катедрала, която е една от забележителностите на града, които посещават хиляди туристи.

Но преди 1010 г. българските войски продължават похода си в Далмация и опожаряват Дубровник.

Царят не успява да превземе град Улцин

(в южната част на Черна гора). После стига до Босна, но очевидно не е искал да присъединява всички тези земи към България, защото никъде не е оставил гарнизони.

“Целта на офанзивата е била да предотврати евентуален съюз на сръбските княжества с Византия”, коментират историци.

Всичко това заедно с емблематичната любовна история на Иван Владимир и Теодора-Косара е описана в Дуклянската летопис – средновековна хроника, чийто оригинал не е запазен. Познати са нейни преписи от по-късни векове. От нея черпят вдъхновение Шекспир, който я пресъздава в своята драма “Бурята”, и Димитър Талев, който я описва в трилогията си “Самуил, цар български”.

Страстта на Теодора-Косара и Иван Владимир може и да е литературен похват, но историците са категорични, че

Самуил повежда поход в Далмация,

което води до важен извод за неговото управление.

“1010-а е много интересна година за българската история. Това са

тежки дни на българо-

византийския двубой

Царят предприема инициативи, подчинява сръбските княжества, намесва се в днешните хърватски територии – обясни проф. Павлов. - Искал е да препозиционира българската политика, като наблегне на западните земи.

Източните области са загубени при удар на византийските войски към 1000 година, а тези на запад са плодородни, имат и голямо население. Тъй като е славянско, държавата лесно приобщава подобни племена. Границите не са били твърдо установени, имало е непрекъснати атаки и превземания на крепости.

От гледна точка на политиката на цар Самуил в днешна Черна гора, Хърватия - това е успешна година. Налага властта си в земи, в които нито един български цар не е стъпвал. Но от друга страна, той има

сериозен проблем – няма нито един външен съюзник.”

Много скоро след това – през 1014 г. , умира при вида на ослепените си войници след битката при Беласица.