Обектът е част от националната сигурност, но още отпреди има два прохода

Реконструкцията е белязана от смъртта на гард и на спечелилия първия конкурс архитект

Прокълнат кабинет вещае срив в кариерата на обитателите си – Борис Велчев, Лилов, Чудомир Александров, Луканов

Един от най-секретните въпроси за новата пленарна зала е дали са прокопани нови подземни тунели с тайни изходи, в случай че се налага евакуирането на депутатите. Причината да няма отговор е, че преустройството на зала "Света София" на бившия партиен дом на ЦК на БКП и опаковането й със стъклен купол се води част от националната сигурност на страната и всички детайли са строго законспирирани. А продължаващите повече от месец протести правят този проблем съвсем актуален.

От септември народните представители вече ще заседават в зданието на площад "Александър Батенберг". Волно или неволно, така ще улеснят недоволните, на които няма да им се налага да изминават разстоянието по жълтите павета от Министерския съвет до старата постройка на Народното събрание.

Всички – министри и депутати, президент и вицепрезидент, ще работят един до друг концентрирано в т.нар. триъгълник на властта.

Но откъде все пак може да се промушат

народните представители, ако стане напечено?

Въпреки засекретеността на обекта стана ясно, че ремонтът започна с изкопаването на огромна дупка във вътрешния му двор, за да се сложи генератор за машините. Обяснението е, че в противен случай кранът за реконструкцията е трябвало да затвори две от лентите на бул. "Цар Освободител" откъм БНБ. За да няма тапи в центъра на София, администрацията на парламента се съгласила всичко да се монтира във вътрешния двор.

“А дали не са предвидили и

укрепване на съществуващите

или изграждането

на нови тунели?”,

се питат наблюдатели.

Бившият партиен дом е строен доста солидно в т.нар. стил сталински барок преди около 70 години. Той издържа и при земетресение от най-висока степен. За разлика от старата сграда има стабилни основи. Проектантите са предвидили противобомбени убежища и таен проход, който води до минус трето ниво под някогашния мавзолей на Георги Димитров. Висок е около два метра, свидетелстват очевидци, които са минавали вътре. Широк е около 1,50 м. Преди 1989 г. бил поддържан в добро състояние, но след това е запуснат.

Предвиден е да извежда Тодор Живков и членовете на Политбюро и ЦК на БКП при бомбардировки, нападение, земетресение или заплаха от атентат. Схемата на евакуация била йерархична – първо генералният секретар, после членовете на Политбюро, след това тези от ЦК и накрая идвал редът на партийния апарат. Подготвени са инструкции за всяка категория кое трасе да използва. Бягството било тренирано от охраната и персонала.

Тунелът е използван само веднъж

- през 1990 г. през него са изнесени балсамираните останки на Георги Димитров от мавзолея през партийния дом към бул. „Дондуков“. Оттам са пренесени и погребани на Централните софийски гробища.

Освен с мавзолея бившият партиен дом е бил свързан под земята и с Министерството на отбраната. Идеята е била да бъде бункер при евентуална военна опасност. За него няма данни да е бил използван.

Всъщност има още една причина някои наблюдатели да подозират, че тунелите са подновени под бившия партиен дом по време на ремонта. И тя е свързана с мистериозната смърт на 25-годишен гард от частната фирма, охраняваща ремонта на сградата. Преди две години мъжът, който бил нощна смяна, се подхлъзнал и паднал в дълбока 3 метра шахта. Близките му се обадили на шефа му, който нямал никаква представа какво се е случило. Извикал полиция и при проверката е открито тялото.

Каква е въпросната шахта, в която е паднал, и дали няма връзка с подземни спасителни проходи, е трудно да се каже заради секретността на обекта. Но обновяването на зданието на парламента е

белязано със смъртта на

още един човек.

Заради това реконструкцията се провали през 2003 г. Спечелилият първия конкурс за нова пленарна зала арх. Борис Камиларов почина внезапно.

И други, не толкова фатални инциденти са се случвали в тази сграда. Има един кабинет, наричан в БКП прокълнатия, защото почти всеки, който го е обитавал, е бил разжалван и понижаван в длъжност. Той се намира на втория етаж - шефския, гледа срещу БНБ и е в близост до заеманите помещения от самия Тодор Живков.

Затова нивото е било запазено за секретариата на ЦК.

След първите случаи на срив в кариерата никой не искал

да заеме кабинета, над който тегне прокоба. Най-рано в него е работил организационният секретар и член на Политбюро Борис Велчев, дядо на съименника си - днешния председател на Конституционния съд.

Изпаднал в немилост заради филма на сина си Иля Велчев „Завръщане от Рим". Заподозрели го, че работи срещу Тодор Живков. На специален пленум е свален от всички постове. Освободеният кабинет е даден на Александър Лилов, секретар на ЦК на БКП по идеологическите въпроси. Постът по традиция се смятал за втория в държавата и му се полагала стая близо до Първия.

Но няколко години по-късно Стратега е „награден“ с орден и освободен от Политбюро и ЦК на БКП. Изпратен е да ръководи Института по съвременни социални теории към Президиума на БАН. Прегрешението му се състояло в това, че искал да либерализира културната политика, а това не се харесвало на Съветския съюз.

Следващият, който се настанява в прокълнатия кабинет, е Чудомир Александров, организационен секретар на ЦК на БКП. Свален е от поста си през 1988 г., когато се разбира, че жена му имала роднина полицай преди 9 септември 1944 г. и това го поставяло в графата "неблагонадеждни другари". Всички знаели, че е уволнен заради желанието му за радикално преустройство на партията. След падането на Александров

предложили прокълнатия кабинет на Милко Балев.

Той постъпил хитро

и отказал да работи точно в тази стая. След 1989 г., преди да стане премиер, в нея се настанява Андрей Луканов. Оттам нататък кариерата му в държавната йерархия не продължава дълго. Остава министър-председател на две правителства само за по-малко от година и пада от власт след масови протести.

Интересното е, че след като червените се изнасят оттам, печалната слава на кабинета с изглед към БНБ залязва. Даже някои от обитателите му са се издигнали в длъжност за известно време. Такъв е случаят с бившия шеф на отдел „Правен“ на парламента Румен Цачев, който впоследствие бе избран за член на Централната избирателна комисия. Той е

бивш съдружник на Цецка Цачева от кантората й в Плевен

и макар с обща фамилия двамата нямат роднинска връзка помежду си. В този мандат обаче Цачев вече не е в ЦИК, а адвокат.

Цецка Цачева бе поредният шеф на парламента, който се опита да премести работата на депутатите в новата сграда, но не успя. Осъществяването на брадясалата идея зацикли и след нея. Ремонтът трябваше да приключи до началото на 2018 г. за българското председателство на Съвета на Европейския съюз, за да има и там заседания на евроструктурите. Но фирмата изпълнител не можа да осъществи докрай реконструкцията. Чак наесен, над 20 години от началото на всички преговори и конкурси, депутатите ще влязат в новата сграда.

Основното й предимство е, че ще пропуска естествена светлина, а изграденият по модел на Бундестага стъклен покрив има функцията да

пази депутатите и от UV лъчите, както и от шум до 40 децибела.

Той се издига на височина 17 метра. За да се построи стъкленото покритие с площ 500 кв. м, демонтирали горния етаж, както и покрива. Старата амфитеатрална структура е прекроена. Народните представители вече ще могат да се изказват и от местата си, тъй като там е монтирана специална техника. Председателят и заместниците му ще бъдат отделени както и досега на трибуна, разположена най-отпред. Разпределението по парламентарни групи ще бъде направено през септември.

За да стигат по-лесно от гаража до пленарната зала, за депутатите е изградена съвсем нова постройка във вътрешния двор - висока 24 метра и дълга 6 метра. Застроената й площ е 300 квадрата. Запълнена е с големи фоайета и 4 асансьора за връзка с етажите.

Всичко е готово и очаква народните представители.